Решение № 260047 от 21.04.2021, Окръжен съд - Търговище

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 21.04.2021 г. гр.Търговище

ТЪРГОВИЩКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия

На деветнадесети април 2021 година

В публично съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна

Даскалова

ЧЛЕНОВЕ:

Милен Стойчев

Бисера Максимова

Секретар Анатолия Атанасова като разгледа докладваното от Б.Максимова

В. гр. д. № 53 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260159 от 17.12.2020 г., постановено по гр. д. 595/2020 година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е признал, че съществува вземането, по реда на чл.422 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, против И.И.М., ЕГН **********,***, представляван от назначен особен процесуален представител адв. С.Й. ***, за сумите, както следва: сумата от 700 лв., представляваща главница за периода 20.06.2018 год. – 20.11.2018 год. по договор за паричен заем № 1171077 от 20.02.2018 г.., сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД-София, ведно със законната лихва от 09.12.2019 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1111/10.12.2019 г. по Ч.гр.д. № 2143/2019 г. по описа на РС-Търговище, КАТО съдът е отхвърлил предявения по реда на чл. 422 във вр. чл.

415, ал. 1 от ГПК от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, против И.И.М. иск за установяване съществуване на вземане за сумите, както следва: сумата от 107.46 лв., договорна лихва от 20.03.2018 г. до 20.11.2018 г., сумата от 389.54 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 18.06.2018 г. до 20.11.2018 г., сумата от 319.82 лв., лихва за забава за периода от 20.03.2018 г. до 09.12.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1111/10.12.2019 г. по ч. гр.д. № 2143/2019 г. по описа на РС-Търговище, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Постъпила е въззивна жалба от „А.з.с.н.в.”

ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Г.Г., срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част, в която въззивна жалба се излагат следните съображения:

Неоснователно първоинстанционният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, с мотивите, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като липсата на всяко от тези императивни изисквания водило до настъпване на посочените в цитираната правна норма последици - изначална недействителност на договора за потребителски заем. Неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията като е приел, че липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита.

В процесния договор за кредит е посочен годишният лихвен процент и ГПР като са посочени и съответните допускания при изчисляване на последния, което съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 и чл. 19 ЗПК. Излагат се съображения и относно уговорената в договора неустойка, а именно, че неустоечната клауза не е нищожна поради противоречие на добрите нрави чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Освен това твърдят, че заемателят разполага с правото да се откаже от сключения договор в 14 дневен срок, без да дължи обезщетение или неустойка, като върне получената заемна сума и заплати само лихва за периода от сключване на договора до реалното предаване на сумата по главницата, право, което в случая заемателят не е упражнил.

Предвид тези основни съображения ищецът моли съда да отмени решението в обжалваната му част като уважи предявените от „А.з.с.н.в.“ ЕАД установителни искове срещу И.И.М..

Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба от адв. С.В.Й. -ТАК, Съдебен адрес:***, офис 4, особен представител на И.И.М., ЕГН **********,***. Счита, че съдът е направил законосъобразни правни изводи като е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде оставено в сила в обжалваната му част.

Доказателствени искания не са направени.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. Постъпило е писмено становище.

В съдебно заседание въззиваемата страна чрез адвокат С.Й. оспорва въззивната жалба.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

По фактите:

От представения по настоящото дело писмен договор, „Сити Кеш“ ООД -София, наричан - заемодател, от една страна и от друга страна – ответникът – И.И.М., наричан за краткост – заемател, са сключили в офис на кредитора в гр. Търговище – Договор за паричен заем № 171077 на дата 20.02.2018 г. към искане №

SF0134056. Съгласно чл. 3 от визирания договор, параметрите на отпуснатия заем са: размер на отпуснатия заем: 700 лв.; размер на погасителна вноска: 3 х 23.38 лв. и 6 х 130.68 лв.; ден на плащане: 20-о число; вид вноска: месечна; ГПР: 48.7 %; брой вноски: 9; фиксиран годишен лихвен процент: 40.08 %; дата на първо плащане: 20.03.2018 г.; обезпечение: поръчител/банкова гаранция; дата на последно плащане: 20.11.2018 г.; такса за усвояване на заема: няма; обща сума за плащане: 854.22 лв. По силата на чл.4 от договора, с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил в брой заетата сума и се задължава да заплати сумата в сроковете и условията, описани по-горе, в приложения погасителен план и Общите условия към договора за заем. Както молбата за сключване на договор за паричен заем, така и самия договор за паричен заем; ОУ по договора за заем и погасителен план към договора за заем, са подписани от заемателя.

В чл. 6 от процесния договор заемодателят и заемателят се споразумели, договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията по чл.9 ал.2 от ОУ /т.1.

Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други Договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени Договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“ както по активни,така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; и т.4 Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на Договора за заем, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включваща договорената главница и лихва/. В чл. 8 от посочения по-горе договор за паричен заем страните по него са уговорили, че заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6, ал. 2 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 684.78 лева, с начин на разсрочена плащане подробно посочен в Приложение 1 към настоящия договор за заем.

В чл. 7 ал.1 от същия договор за паричен заем страните по него са уговорили, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за нея обезщетение и размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване.

Безспорно крайният падеж за издължаване на всички задължения по договора за паричен заем /последната погасителна вноска/ е настъпил на 20.11.2018 г.

Съгласно договор от 25.03.2019 г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на осн. чл.99 от ЗЗД и приложение № 1 от

25.03.2019г. заемодателят прехвърлил вземането си н. “А.з.с.н.в.” ЕАД . Заемодателят като цедент упълномощил цесионера да уведоми длъжниците.

Ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД изпратил на длъжника две уведомителни писма: с Изх.№ УПЦ-П-СТК/171077 от 29.03.2019г. и Изх.№ УПЦ-С-СТК/171077 от 14.05.2020 г. на посочения от него адрес, като първото е върнато с отбелязване на обратната разписка, че пратката е непотърсена, а второто е връчено срещу подпис. С исковата молба и приложенията към нея се връчва уведомителното писмо за цесия.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2143/2019 г. по описа на РС-Търговище, ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, е подал на 09.12.2019 г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – И.И.М. ***.

Съдът е издал заповед № 1111/10.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която разпоредил длъжникът да заплати: сумата

700 лв. главница за периода 20.03.2018 г. до 20.11.2018 г., сумата от 107.46 лв., договорна лихва от 20.03.2018 г. до 20.11.2018 г., сумата от 389.54 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 18.06.2018 г. до 20.11.2018 г., сумата от 319.82 лв., лихва за забава за периода от 20.03.2018 г. до 09.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 30.34 лв., разноски по делото и 50 лв., юрисконсултско възнаграждение.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от която се установява следното:

Договорът е сключен при следните параметри

– отпусната сума като главница 700 лева и възнаградителна лихва в размер на 154.22 лева или обща сума в размер на 854.22 лева. Заедно с предвидената в договора неустойка страните са се споразумели връщането на сумата да стане на равни 9 месечни вноски, всяка в размер на 171 лева. Ответникът е изпълнил задължението си за две месечни вноски на 20.03.2018 и на 23.04.2018 година. По делото е приложен и погасителен план /л. 7 от делото/. На базата на този погасителен план, ако се приеме, че неустойката е нищожна, то тогава ответникът, заплащайки сумата от 342 лева е заплатил 5 вноски за главница и възнаградителна лихва /към 20.07.2018 година/ общо в размер на 331.50 лева и 10.50 лева от възнаградителната лихва за шеста вноска. Към 20.08. 2018 година задължението му вече е било за 5.59 лева възнаградителна лихва от шеста вноска, остатъкът от главниците от шеста до девета вноска в общ размер на 481.82 лева и възнаградителна лихва в размер на 30.40 лева. Към 20.11.2018 година, когато е изтекъл срокът на договора, при положение, че се приеме тезата на ответната страна, че предвидената в договора неустойка е нищожна, то задължението на ответника след изтичане на срока на договора е за главница в размер на 481.82 лева и възнаградителна лихва в размер на 30.40 лева.

При така установените в настоящото производство факти, съдът прави следните правни изводи:

Процесният договор се явява действителен в частта, с която е постигнато съгласие за получаването на сумата от 700 лева и за връщането й на 9 месечни вноски с договорената възнаградителна лихва в размер на 154.22 лева. Ответникът е платил 2 вноски – т.е. на него му е било ясно какво и кога следва да плаща по договора. Заплатил е сумата от 342 лева. Към момента на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на ответника е било за главница в размер на 481.82 лева и възнаградителна лихва в размер на 30.40 лева.

Процесният договор се подчинява на разпоредбите на ЗПК като настоящият въззивен състав се обединява около становището, че нарушение на тези разпоредби, които да водят до недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, няма.

Погасителният план е ясен и е подписан от ответника. Посочен е ден за плащане – 20-то число с последен ден на плащане – 20.11.2018 година. а е всяка една падежна дата. Договорът и погасителния план предвиждат равни погасителни вноски от по 171 лева. При такива параметри на договора на потребителя е пределно ясно съдържанието на договора – на кои дати следва да прави плащане и в какъв размер. Договорът е сключен в писмена форма, по разбираем и ясен начин, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В погасителния план са посочени размерът на погасителните вноски, броят на същите и конкретните падежни дати.