Решение № 286 от 01.07.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 1390/2025
- Вид
- Решение № 286
- Подписан
- 01.07.2026
- В сила
- 07.08.2026
- Състав
- ВАЛЕРИ СЪБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 32, ал. 4 · Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
РЕШЕНИЕ
№ 286 гр. Несебър, 01.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20252150101390 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
От ищеца *** срещу ответниците *** и *** са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 75,12 лв. – главница (по 37,56 лв. за всеки ответник), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 20,95 лв. (по 10,47 лв. за всеки ответник) – лихва върху главницата за периода 25.09.2023г. – 15.12.2025г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 21.07.2022г. – 11.10.2023г. до имот, находящ се в ***, аб. № ***. Изложено е, че ищецът и ответниците са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 75,12 лв., като за тази сума от ищеца са издадени фактура № *** от 25.08.2023г. за сумата от 57,20 лв. (от които се претендират 24,74 лв.) и фактура № *** от 25.10.2023г. за сумата от 50,38 лв. Наведено е, че дължимата по фактурите сума не е заплатена в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Сочи се, че не са ангажирани доказателства за облигационна връзка между страните. Изразява се съмнение относно идентичността на имота, посочен в исковата молба и този, за който се претендират сумите. Оспорва се достоверността на извършеното „електронно отчитане“. Оспорва се включването на сума от „разпределение“ във фактурата от 25.10.2023г. От съда се иска да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следнoто от фактическа и правна страна:
1
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД :
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на ответниците имот (при посочените в исковата молба квоти), е извършено водоподаване във фактурираните количества.
Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със скица (на л. 80 – л. 81 от делото) се установява, че ответниците *** и *** са придобили на 05.09.2007г., при равни квоти – по ½ идеална част, собствеността върху имот, находящ се в *** – СОС с идентификатор *** по КККР на ***.
Видно от заявление за откриване на партида (на л. 12 от делото) за обекта била открита партида с абонатен номер *** по заявление, подадено от *** на 26.09.2018г., като в обекта (в кухнята) бил наличен водомер № ***, пломба № ***, с показание от 1376 куб. м.
О т фактура № *** от 25.08.2023г. и фактура № *** от 25.10.2023г. (на л. 19 – л. 20 от делото) се потвърждава, че за посочения апартамент била открита партида с аб. № *** към ***. От справка извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 7 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (1707/906) са правени отчитания на 21.07.2023г. (потребление от 13 куб. м. и от разпределение 0,40 куб. м.) и на 11.10.2023г. (потребление от 10 куб. м. и от разпределение – 2,00 куб. м.). Извършено е отчитане на централния водомер в сградата, отразено в справка на л. 8 от делото, поради което няма основание да се оспорва начисляването на суми „от разпределение“. От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени – в размер на 57,20 лв. по фактура № *** от 25.08.2023г . и 50,38 лв. по фактура № *** от 25.10.2023г .
Видно от Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на потребителите за 2021г. и до юли 2022г. била без ДДС: 1,248 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на куб. м. С Решение № БП-Ц17 от 29.07.2022г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на потребителите към юли 2022г. станала без ДДС: 2,140 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,542 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,973 лв. на куб. м. От Решение Ц-32 от 30.12.2022г. се установява, че тези цени за 2023г. били, както следва: за доставяне - 2,004 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,573 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,921 лв. на куб. м. Във фактурите, касаещи периодите 2022г.
– 2023г., били начислени суми според посочените цени.
Налага се извод, че до и имот, находящ се в ***, аб. № ***, за процесния период (21.07.2022г. – 11.10.2023г.), е доставено фактурираното количество вода. Съдът констатира, че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който на ответниците е открита (по подадено заявление) партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответниците са потребител на вода. Съдържанието на фактурите се подкрепя от приложения нотариален акт и подаденото заявление за откриване на партида на имот, поради което съдът приема за доказано, че ответниците са били потребители за процесния период за доставената до цитирания адрес вода. Наред с това облигационното отношение е възникнало при действието на общите условия, поради което същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответниците. Установена е и собствеността на ответниците, при равни квоти, върху процесния 2 имот, поради което безспорно се установява, че те са потребители на доставената до него вода.
Налице е и изрично заявление за прехвърляне на партида, направено от една от ответниците (собственик на имота), поради което са налице достатъчно доказателства за недвусмислените намерения на новия потребител да се обвърже от действието на общите условия. С оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от ОУ на ВИК следва да се приеме, че партидата е открита на всички собственици (макар фактически заявлението да е подадено от един собственик и неговото име да фигурира в представените от ищеца документи). Това е така, тъй като действието по откриване на партида е действие на обикновено управление на съсобствената вещ и може да бъде извършено и от единия собственик. По делото не са ангажирани доказателства за сключване на споразумение между съсобствениците по реда на чл. 59, ал. 4 от ОУ на ВИК, което да урежда други права, свързани с потреблението на вода, поради което се приема, че и двамата ответници са потребители и страни по облигационното правоотношение и възраженията на особения им представител в обратната посока са неоснователни.
Не се установяват и нередности във връзка с етажа на апартамента, тъй като във фактурите е вписан „ет. 2“, но това е посочено в самото заявление за откриване на партида. По делото безспорно се установява, че апартаментът е на ет. 1 (вкл. и от приетата справка от КККР на л. 81 от делото), поради което е категорично установен обектът, до който е доставено фактурираното количество вода.
В случая отчитането на процесния водомер е станало на 21.07.2022г., 21.07.2023г. и 11.10.2023г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. С оглед обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия и в сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителите, тъй като след като на 21.07.2023г. отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане е извършени при спазване на чл. 23, ал. 1, т.
3 от Общите условия и в рамките на предвидените срокове, като са избегнати по-неблагоприятни последици за ответниците (отчитане по чл. 49 от ОУ), а е отчетено действително потребеното количество вода. Непосредствено след извършване на отчета са издадени и съответните фактури – на 25.08.2023г. и 25.10.2023г., като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите са станали изискуеми на 24.09.2023г. и 24.11.2023г.
Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл.
32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява отчитането е осъществено от служител на ***, който лично е видял водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Същите са и остойностени правилно, с оглед приложените доказателства за цените на услугите за тези периоди. Това удостоверяване се приема за надлежно от съда, като е удостоверено в 3 неоспорената справка. Не се приемат за основателни възраженията на особения представител на ответниците срещу него, тъй като липсата на отчитане чрез дистанционна система не е пречка водомерът да бъде видян и това да бъде въведено ръчно от отчетника, чрез сканиране на съответния баркод, касаещ конкретния потребител. В случая не става въпрос за електронно отчитане във вложения от особения представител смисъл, поради което възраженията му в тази насока са неоснователни.
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени от ответниците. Отчитането е извършено лично от инспектор (който е отразил в карнета, че водомерът е видян), поради което очевидно е бил наличен достъп до водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетния период, като размерът на задълженията възлиза общо на 75,12 лв., след приспадане на частични плащания (този размер съответства на приетите цени от водния регулатор). С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от по 37,56 лв. (дължими от всеки ответник съобразно квотата му в съсобствеността) се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. След превалутирането и закръглянето по чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде присъдена в размери от по 19,20 евро.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за посочения период – 25.09.2023г. – 15.12.2025г. С оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените фактури са с краен срок за плащане до 24.09.2023г. и 24.11.2023г., поради което ответниците действително са изпаднали в забава още към 25.09.2023. За посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е 20,95 лв. (по 10,47 лв. за всеки от ответниците) . След превалутирането и закръглянето по чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде присъдена в размери от по 5,35 евро.