Решение № 108 от 19.07.2023, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Кубрат, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана П. П. Енева при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Диана П. П. Енева Гражданско дело № 20233320100321 по описа за 2023 година и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 321 по описа за 2023 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявени искове с правно основание в разпоредбата на 344, ал.1, т.1 и т. 3, във вр. с чл. 195 и чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, разглеждане по реда на чл. 310, т.1, част от на Глава 25 „Бързо производство” ГПК.

Ищецът К. И. Д., ЕГН ********** от **, като твърди, че: работил по трудов договор № РД-06-06/ 03.02.2021 г. за предприятието на ответника на длъжност „Пазач“, а считано от 01.03.2021 г. на длъжност „Работник, ловно стопанство“, безсрочен трудов договор; при връщането му на работа, след ползване на платен отпуск в периода 13-17.03.2023 г., на 20.03.2023 г. му било връчено писмо изх. № РД 16046/ 20.03.2023 г., с което работодателят твърдял той на 09.03.2023 г. да е извършил нарушение на трудовата дисциплина – увредил имуществото на работодателя, чрез присвояване на 09.03.2023 г. на стреч фолио, и поискал писмените му обяснения; същият ден ищецът дал писмените си обяснения – отрекъл да е извършил твърдяното нарушение; въпреки това на 24.03.2023 г. му била връчена Заповед № РД – 05 – 52/ 24.03.2023 г., с което му било наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“, и заповед за прекратяване на трудовия договор с него; отрича да е извършил нарушението за което е наказан; твърди, че не е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно КТ – не е изпълнил задълженията си по чл. 193, ал. 1 КТ за събиране и оценка на доказателствата; не е установено еднопосочно на коя дата е извършено твърдяното нарушение – на 09. или на 10.03.2023 г.; наложеното му наказание е несъразмерно с твърдяното извършено от него нарушение, моли съда да постанови решение, с което: 1/ да признае уволнението му за незаконно и го отмени, на основание и по реда на чл. 344, ал.1, т. 1 КТ ; 2/ да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, 1 през което е останала без работа – 27.03.2023 г., но за не повече от 6 месеца, поради уволнението, в размер на 5 868.00 лева, съставляващо брутното трудово възнаграждение, начислено и изплатено му за месеца, предхождащ уволнението, умножено по месеците, в които е останала без работа - 6 месеца, на основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2023 г., до окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД. Претендира присъждане на направените по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК, както и предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Ответникът – „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – Габрово, ТП Държавно ловно стопанство „Воден – Ири Хисар“(СЦДП ДП-ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар“), Булстат 2016168050193, – с. Острово, обл. Разград, представлявано от директора инж. К.П.К., чрез пълн. А.Т., на който е връчено съобщение на 19.05.2023 г., е дал писмен отговор в срок, постъпил в съда с вх. №1674/ 16.06.2023 г., с който като оспорва заявените от ищеца факти във връзка с предявените от него искове – твърди, че уволнението му е в съответствие с закона, заповедта за уволнение е издадена от работодателя при наличието на състав по чл.

330, ал. 2, т. 6 от КТ, мотивирана е, спазени са сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, установено е извършването на твърдяното нарушение, поискани и получени са обясненията на наказания работник, поради което счита издадената заповед за прекратяването на трудовия договор за законосъобразна, а исковите претенции за неоснователни и недоказани. Заявява искане за отхвърлянето им, както и за присъждане на разноските им по делото в тежест на ищеца.

В първото по делото о.с.з. страните поддържат становищата си, съответно на исковата молба и писмения отговор; съдът е допуснал, на основание чл. 214 ГПК, изменение, съставляващо намаление размера на исковата претенция за плащане на обезщетение, предявена на основание чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, която да се счита предявена за периода 27.03.2023 г. до 23.06.2023 г., включително, в размер на 3 062.18 лв.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, намери за установено следното: Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства – Трудов договор № РД-06-06/ 03.02.2021 г. и Допълнително споразумение № РД – 06- 36/ 01.03.2021 г. , л. 10-13 от делото, се установява наличието на трудово правоотношение между тях, като ищецът е изпълнявал длъжността – „работник, ловно стопанство” в СЦДП ДП-ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар“, с място на работа в местност „Воден“, ЕКАТЕ 54417, в землището на село Острово, общ.

Завет.

Със Заповед № РД – 05-52/ 24.03.2023 г. на директора на ДП-ТП „ДЛС Воден – Ири Хисар“ – с. Острово, л. 14 от делото, инж. К. Колев, упълномощен с пълномощно изходящо от инж. Ив. Недков, в качеството му на директор и представляващ дружеството с фирма „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП – Габрово, рег. № 9901/ 14.11.2022 г.на 2 нотариус Пламен …(не се чете), вписан с рег. № 299 НК, от името на и за сметка на ДЛС „Воден – Ири хисар“ ТП да сключва индивидуални трудови договори, да изменя и прекратява същите, да налага дисциплинарни наказания, и пр., както и да упражнява всички права и изпълнява всички задължения на работодател, предвидени в действащите нормативни актове, видно от т. 13 на цитираното, л. 34 – 35, двустранно, от делото, връчена на ищеца на 27.03.2023 г., удостоверено с подписа му, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – уволнение.

Видно от същата – л. 14 от делото, актът е мотивиран със следните обстоятелствата, цитирам: „За установено нарушение на трудовата дисциплина, представляващи тежки нарушения на трудовата дисциплина, установено на 17.03.2023г. с рапорт вх. № ВК16050, изразяващо се в тежко нарушение на трудовата дисциплина, а именно увреждане на имуществото на работодателя, чрез извършване на присвояване от страна на работника, на стреч - фолио на дата 10.03.2023г., след приключване на възложена работа по подреждане и опаковане на тухли, и прибиране за себе си на стреч-фолиото, останало след приключване на работата, с цел присвояване и за лична облага, което е неспазване на съществуващия ред за не разпиляване на материали и други средства. Гореописаното представлява нарушаване на съществуващи етични правила за поведение и неспазване на основни принципи на Етичният кодекс за поведение на служителите в СЦДП СП, гр. Габрово, злоупотреба с доверието, което се явява неизпълнение на трудово задължение, предвидено в чл.126, т. 8 и т. 9 от Кодекса на труда, а именно задължението на работника или служителя да пази грижливо имуществото което му е поверено и с което е в досег, да бъде лоялен към работодателя - като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието, спазвайки Етичният кодекс за поведение на служителите в СЦДП СП, гр.

Габрово, и длъжностната му характеристика, определени при възникването на трудовото правоотношение, с което е причинил значими вредни последици за стопанството, извършени са с груба небрежност, и умишлено от Вас(от него – б.моя), и тези нарушения оказват разстройващо въздействие върху трудовия процес и изпълнението на трудовите задължения и на други работници и служителите на стопанството.

С оспорваната заповед се твърди, че извършването на нарушението от ищеца е установено от работодателя на 17.03.2023 г., квалифицирано е като нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, ал.1, т. 7 от Кодекса на труда, във връзка със задълженията на служителя по чл.126, т. 8 и т. 9 от Кодекса на труда, обосновано е от представените обяснения по повод на извършената дисциплинарна постъпка.

С отделна заповед № РД – 06 – 10/ 24.03.2023 г. – л. 15- 16 от делото, връчена на ищеца на 27.03.2023 г., удостоверено с подписа му, видно от същата издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 и чл.187, ал.1, т.8 и т.9 от Кодекса на труда, и при спазени изисквания на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и ал. 3 и чл. 194 от КТ, и след поискани и дадени писмени обяснения на лицето по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда, считано от 27.03.2023г. прекратил трудовия договор с ищеца, възпроизвеждайки мотивите на цитираната по – горе.

3

Част от дисциплинарната преписка е адресиран до директора на стопанството, вх. № 16050/ 17.03.2023 г, Рапорт от инж. А.А. – като ръководител отдел горско стопанство, с който уведомява директора, че на 09.03.2023 г. наредил на работниците да отделят здравите тухли от обща камара, да ги наредят върху палет, след което да опаковат палета със стреч – фолио, което да вземат от домакина на стопанството. След като са свършили възложената им работа, К. Д., прибрал стреч – фолиото – един цял топ, и го занесъл у тях, вместо да го върне на домакина.

Видно от връчената на ищеца на 20.03.2023 г. покана – л. 38 от делото, директора на стопанството във връзка с твърдяното в рапорта на инж. А. от 17.03.2023 г., съгласно чл.

193, ал. 1 КТ, го поканил в 3-дневен срок от получаване на уведомлението, да представи писмените си обяснения по повод твърдяната извършена дисциплинарна постъпка, както и да посочи доказателства за фактите, които твърди.

С вх. № 6139/ 20.03.2023 г. на директора са представени изходящите от работника К.Д.. обяснения – л. 39 от делото, видно от които той признал, че на 09.03.2023 г. е получил от домакина 1 бр. фолио и 2 палета; след свършване на работата, потърсил домакина, но него го нямало; оставил фолиото до вратата на ГСМ по негова – на домакина, заръка.

Видно от резолюция на същата – горна дясна страна, за да провери обясненията на работника, директорът поискал обяснения и от г-н Б. Мустафа – домакин, за което на цитирания служител на 24.03.2023 г. е връчено писмено искане за даване на писмени обяснения от него за извършени от него действия – л. 40 от делото.

С вх. № …(не се чете) от 24.03.2023 г. на директора са представени изходящите от домакина Бейти Мустафа обяснения – л. 41 от делото, видно от които той твърди, че на 10.03.2023 г., ден петък, сутринта е предал на работника К.И.. 1 бр. фолио и два палета; поръчал му след завършване на работата да върне остатъка от фолиото в ГСМ, като дори и да го нямало – да отсъства, да го остави пред вратата. К.И.. твърдял, че е оставил фолиото пред вратата, поради това, че него го я нямало, но при предприета от него в присъствието на посочените още трима служители: А.А. – началник участък, С. С. – организатор транспорт, и К. С. – ТРО, проверка на записите от видео камерите за наблюдение, установили, че К. И. не е върнал фолиото.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите А.А. и С.

С., и двамата работещи в същото предприятие, първият от които непосредствен ръководител на ищеца, се установява верността на твърдението на директора на ответното предприятие, че на уточнената в хода на проверката дата - 10.03.2023 г., ден петък, сутринта, на работника К.И.. е било предадено 1 бр. опаковъчно фолио, остатъка от което той в края на работния ден не е върнал на домакина; двамата, заедно с други служители, са участвали в преглед на записите от съответния ден, както и от следващите, за да проверят дали отговаря на истината твърдението му, изложено пред директора в писмени обяснения, че е върнал остатъка от фолиото, оставяйки го пред вратата на ГСМ - склада; всеки от тях непосредствено е възприел от прегледа на записите, че това не е истина – К.И.. не е върнал остатъка от фолиото, оставяйки го пред вратата на ГСМ – склада. Всеки един от разпитаните 4 свидетели обяснява, че в предприятието категорично не се толерират злоупотреби или кражби на имущество, както и че за всяко установено такова нарушение извършителите биват уволнявани. Видно от обясненията на св. А., цитирам: „Ако беше си признал – има предвид ищеца, щях да му кажа да върне фолиото. Да беше казал, че го е забравил в колата в края на работния ден, обаче човек да ме гледа в очите и да ме лъже, това няма да го позволя никога. Не съм малко дете да ме правят на играчка всички служители. По такъв начин аз като ръководител ще олекна пред очите на всички и всеки ще си позволи да прави кой каквото иска.“, както и: „Досега обясних, че той трябваше да върне фолиото, не го е върнал.

Разпечатката съдържа 26 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c80552a-7588-4a78-a671-70fa7c49016d