Решение № 2704 от 31.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2704 гр. София, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20231100500734 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ю. Б. П., срещу решение от 17.08.2022 г., постановено по гр.д. № 25659/2021 г. по описа на СРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над сумата от 2 500.00 лева до пълния претендиран размер от 20 000.00 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по л. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, по което е бил оправдан с присъда от 12.10.2020 г., постановена по НОХД № 21199/2018 г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав, и в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 14.11.2017 г. до 27.10.2020 г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че е настъпила колизия в семейните отношения на ищеца с близките му и промяна в здравословното му състояние, които обстоятелства не са били отчетени от СРС в пълна степен. Релевирано е доказателствено искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза с вещо-лице психолог, което да отговори на въпросите довело ли е до стрес и разстройство на здравето на ищеца воденото наказателно производство, как се е отразил стресът на 1 общото здравословно състояние и могло ли е да доведе същото до хипертонична криза, както и дали може да отключи болести на ищеца. Направено е доказателствено искане и за допускане до разпит на двама свидетели, коитоо ще установяват обстоятелства във връзка със здравословното състояние на ищеца. Иска се отмяна на първостепенния акт в обжалваните части и постановяване на друг акт, с който исковата претенция да бъде уважена в цялост.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по депозираната въззивна жалба – Прокуратурата на Република България.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Въззивната жалби е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол и е процесуално допустима.

Разгледана по същество – въззивната жалба на Ю. Б. П. е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т.нар.

"ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната за въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.

Въззивната инстанция намира постановеното от СРС решение за валидно и допустимо като постановено при спазване на императивните процесуални правила на ГПК.

С постъпилата по делото въззивна жалба се обжалва първоинстанционното решение в посочените по-горе части, според правният интерес на страните, а по съществото на спора са изложени основно възражения и доводи, касаещи интензитета на търпените от ищеца П. неимуществени вреди и какъв следва да е размерът на обезщетението за тези вреди. В разрешаването на тези спорни въпроси се концентрира настоящото производство. Първоинстанционното решение не се обжалва в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 700.00 лева – имуществени вреди, поради което и в тази част решението е влязло в сила.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбите оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ и чл.

2

86, ал. 1 ЗЗД.

Претенциите на ищеца се основават на твърдение за водено срещу него неоснователно наказателно производство, което е било прекратено по отношение на него.

В исковата молба ищецът твърди, че с постановление от 01.05.2017 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 1311/2017 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 11053/2017 г. по описа на СРП, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Впоследствие срещу него бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 21199/2018 г. по описа на СГС, НО, 16 с-в, по което с разпореждане от 25.03.2019 г. бил призован като подсъдим в насроченото предварително изслушване в открито съдебно заседание и била потвърдена наложената му мярка за неотклонение "гаранция в пари". Малко над 3 години след образуване на наказателното производство с присъда от 12.10.2020 г., постановена от СРС, НО, 16-ти състав, П. бил признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение, влязла в сила на 28.10.2020 г. Поддържа, че в резултат от незаконно повдигнатото му обвинение изпаднал в продължително стресово състояние, свързано със силно негативни психически преживявания. Получил хипертонична криза, за което му се налагало да пие медикаменти. Качеството му на обвиняем, рескептивно подсъдим довело до влошаване на семейните отношения. По изложените съображения ищецът претендира за ангажиране отговорността на ответника за репариране на причинените му неимуществени вреди, като предявява вземане за обезвреда в размер от 20 000.00 лв. Отделно от неимуществените вреди ищецът поддържа, че е претърпял и имуществени такива, изразяващи се в направени разходи за защитата му от адвокат по наказателното производство в размер от 700.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на следващите му се обезщетения, ведно със законната лихва считано от датата на влизане на оправдателата присъда в сила.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Намира за недоказани и твърденията на ищеца за претърпени от него вреди в причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Оспорва исковете и по размер, като поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е несъразмерно с подлежащите на репариране вреди, както и възразява и за уговореното адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, тъй като липсвали данни за учредена представителна власт. По отношение претенцията за присъждане на законна лихва се позовава и на изтекла тригодишна погасителна давност. С тези доводи моли за отхвърляне на исковите претенции.

В производството не се спори и се установява от събраните пред първата инстанция доказателства - ДП № ЗМ 1311/2017 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 11053/2017 г. по описа на СРП, че с Постановление от 01.05.2017 г., че ищецът бил привлечен като обвиняем, по обвинение за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. Обвинението срещу ищеца било, за това че на 30.04.2017 г., в съучастие и като съизвършител с лицето И.И.Х, за времето коло 21:40 часа в гр. София, ж.к. „Белите брези“, на ул. „Нишава“, в района на бл. 12 от паркиран автомобил марка „Ауди“, модел „КЮ7“ с рег.№ СО **** АС, чрез използване на неустановено техническо средство, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – два броя фарове, на стойност 480.00 лева за брой или на обща 3 стойност 960.00 лева от владението на В.Л.И., собственост на фирма „Н.В.“ ООД с ЕИК: ****, без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, като опита е останал недовършен поради независещи от дееца причини – бил е задържан на място от полицейските служители. Впоследствие с постановление от 14.11.2017 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за същото повигнато обвинение, но отказал да подпише постановлението, като същото било подписано в присъствието на двама свидетели.

С привличането му като обвиняем на ищеца била наложена и мярка за неотклонение "гаранция в пари" в размер от 400.00 лева. Ищецът бил призован да се яви в качеството на обвиняем на 01.05.2017 г., когато му било предявено постановлението от 01.05.2017 г., след което е бил разпитан като обвиняем. При извършване на посочените действия с негово участие ищецът се явявал лично, без защитник.

На 12.12.2018 г. в СРС бил внесен обвинителен акт, с който ищецът, заедно с И.И.Х, бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.

4, предл. 2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК., като е било образувано НОХД № 21199/2018 г. по описа на СГС, НО, 16 с-в. С разпореждане от 25.03.2019 г. делото било насрочено за предварително изслушване в открито съдебно заседание на 05.06.2019 г., за което ищецът бил призован като подсъдим с връчена му призовка, и в което не му била взета мярка за неотклонение. В проведеното на 16.07.2019 г. заседание ищецът се явил лично и с упълномощен защитник - адв. А.. Заседанието продължило от 14:00ч. до 15:32 ч. Впоследствие били проведени още три заседания на 20.11.2019 г. с продължителност от 11:00ч. до 14:30 ч., на 08.06.2020 г., с продължителност от 11:00ч. до 11:30ч. и на 12.10.2020 г. с продължителност от 13:30 часа до 15:10 часа, на които ищецът отново присъствал лично и с адвокат А.. В последното открито съдебно заседание съдът постановил съдебен акт, с който признал за невиновен подсъдимия П. по така повдигнато му обвинение, който влязъл в законнасилана 28.10.2020 г.

От изготвени по досъдебното и съдебното производство справки за съдимост на ищеца се установява, че същият не е бил осъждан.

Представени са справки от Националната следствена служба и СДВР за образувани и водени наказателни производства, от които се установява, че в периода 2017 г. - 2020 г. срещу ищеца е образувано и водено едно наказателно производство, като от справката на СДВР се установява, че П. има полицейски регистрации.

Чрез представеното пълномощно за процесуално представителство на стр. 27 от съдебното производство пред СРС, НО, 16-ти състав се установява, че ищецът е ангажирал услугите на адвокат Ц. А. от Адвокатско дружество А. и И. за осъществяване на процесуалното му представителство по НОХД № 21199/2018 г. по описа на СГС, НО, 16-ти с-в, срещу уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 700 лв. без ДДС, платимо по банков път. От представено платежно нареждане от 21.05.2019 г. се установява извършено от страна на ищеца плащане на възнаграждението в уговорения размер от 700 лв. без ДДС по банкова сметка на адвокатското дружество А. и И..

По делото са събрани и гласни доказателства чрез обяснения на двамата подсъдими, включително и на ищеца, който доброволно разказва релевантни от процесното събитие факти и обстоятелства.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.И., 4

И.М., Н.Т., А.Н., Г.П., И.Д., Д. И., К.Н., В.А., П.М., С.М. и В.Д., които съдът е ценил съвкупно с останалия събран по делото доказателствен материал.

По това производство ищецът бил привлечен като обвиняем през 2017 г. През 2018 г. обвинението било внесено в съда, а през 2020 г. делото било приключило с окончателен съдебен акт. Ищецът бил представляван в процеса от адв. А., при договорен хонорар от 700.00 лв. Поради обстоятлеството, че ищецът е родом от град Троян, информацията за воденото срещу него наказателно производство бързо се разпространила и по този начин същото станало достояние не само на негови близки, познати и роднини, но и на много други хора. Всичко това повлияло негативно на емоционалното състояние на ищеца. Делото се отразило сериозно на живота му, включително на семейството му. От близките му имало създадено нелицеприятно отношение, което му тежало, като здравословното състояние на последния също пострадало – започнал да получава хипертонични кризи. Ищецът бил изолиран от обичайната си среда, приятели и клиенти се отдръпнали от него, пострадал имиджът му в обществото. Влошило се здравословното му състояние, започнал да приема лекарства за високо кръвно, както и за нервната система. Нямал желание за социални контакти, бил силно стресиран и травмиран, а и понастоящем изживявал емоционално спомените от случилото се.