Решение № 4854 от 11.11.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4854 гр. Пловдив, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330103992 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по предявен иск по член 439 ГПК на Б.

В. М., ЕГН ********** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ АД, ЕИК 202423225 за признаване за установено по отношение на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ АД, че ищецът не му дължи следните суми: главница от 1 189,84 лв. / хиляда сто осемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/, законна лихва за периода от 17.04.2014 г. до 20.01.2025 г., в размер на 1 373.88 лв. /хиляда триста седемдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки), разноски по ЧГД № 6223/2014 г. в размер на 350,19 лв. /триста и петдесет лева и деветнадесет стотинки/, за които суми е издаден Изпълнителен лист от ***** г. срещу Б. В. М. от Районен съд град Пловдив, по Ч.Г.Д. № 6223/2014 г. на основание заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК и е образувано изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ *******, поради погасяването им по давност.

Ищецът твърди, че през 2014 г. е образувано изпълнително производство, а именно изп. дело № ********* г. по описа на ЧСИ ********, което изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.06.2014 г.. който е издаден срещу Б. В. М. на основание заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С цитираната заповед ищецът е осъден да заплати процесните суми на основание Договор за кредит № *******г., сключен между ищеца и „Б. П. П. Ф." ЕАД. След извършена справка по изпълнителното дело с молба от длъжника било поискано прекратяване на делото на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, която молба била оставена без уважение от ЧСИ. Излага се, че молбата за образуване на 1 изпълнително дело е заведена в деловодството на ЧСИ на 15.11.2014 г., а върху представения изп. лист имало отразени плащания по изпълнителното дело на датите - 04.06.2015 г.. 11.07.2015 г., 11.08.2015 г.; 22.09.2015 г., 04.11.2015 г.; 08.12.2015 г., 06.01.2016 г., 04.02.2016 г., и 22.01.2025 г.

Посочено е, че по силата на представен по изп. дело договор за цесия от 14.09.2018 г. е конституиран като взискател по делото „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСМЪНТС БЕ" ЕАД, от когото са поискани и предприети следните действия: на 02.06.2016 г. е направено искане за връчване на документи на основание чл. 42, ал. 1 до ***** на гр. Р.; на 03.06.2016 г. е извършена по делото справка в НОИ за наличието на трудови договор на длъжника; на 02.06.2016 г. е направена справка в НАП. На 22.05.2017 г. е наложен запор па банкова сметка в „Уни Кредит Булбанк“ АД. На 29.05.2017 г. г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. С тези две принудителни действия била прекъсната давността и от 29.05.2017 г. започнал да тече нова давност но непогасния остатък от задължението, като на 31.10.2018 г. е изпратено до длъжника уведомление за извършена цесия, което обаче не е получено от него. На 14.08.2020 г. от взискателя е депозирана молба за опис на движими вещи, собственост на длъжника, но опис не е извършен. На 29.01.2021 г. от взискателя е депозирана отново молба за опис на движими вещи, но не е платена таксата за този изп. способ и не е извършван опис. На 10.08.2023 г е изпратена покана за доброволно изпълнение по пощата до длъжника. Следва датата 07.02.2023 г., когато е депозирана молба за справка от взискателя за налични банкови сметки на длъжника. Ищецът сочи, че от налагане на запора на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД на 29.05.2017 г. до налагането на запор на трудово възнаграждение в началото на 2025 г. не били извършвани валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давността.

От страна на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е подаден писмен отговор, който счита иска изцяло за неоснователен. Посочват, че действително има образувано изпълнително дело № ******г. на ЧСИ ***** С молбата за образуване на изпълнителното дело първоначалния взискател бил възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ *****, при която дата е прекъсната погасителната давност, като от този момент започва да тече нова давност. На следващо място се посочва, че не е текла погасителна давност до 26.06.2015 г.

Освен това давността е била прекъсвана на 26.06.2015 г., като е прекъсвана и на 26.01.2017 г., на 19.04.2017 г., когато е входирана молба за налагане на запор. На 29.11.2018 г. е прекъсната давността с конституирани на дружеството „АПС Бета“ като взискател по делото. На 14.08.2020 г. е входирана молба за опис движими вещи. На 29.09.2021 г. е постъпила молба за опис движими вещи. Сочи се, че в периода 04.06.2015 г. до 04.02.2016 г. на 22.01.2023 г. от страна на длъжника за постъпили доброволни вноски за погасяване на задължението, като всяко плащане по съществуващо задължение съставлявало конклудентно действие по потвърждаването му от длъжника. С оглед на тези обстоятелства счита, да не е изтекла петгодишната погасителна давност, доколкото в хода на изпълнението е направено искане за прилагане на изпълнителен способ.

2

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

439 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изп. основание, са настъпили факти, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника.

Ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, които обуславят основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и 116 ЗЗД. Според мотивите на ТР № 2/2023г. от 26 юни 2015 г. по т.д. № 2/2013 прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ- насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насочване и извършване на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др,. назначаване на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяка изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Също така е прието, че нова давност започва да тече с предприемане на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/ да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.

Със същото тълкувателно решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т. нар. “перемпция“, която настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение 3 и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право като новата давност е започнала да тече от предприемане на последното по време валидно изпълнително действие. В контекста на гореизложеното и след анализ на доказателствената съвкупност, съдът счита, че началният момент, от който е започнала да тече петгодишната погасителна давност е влизането в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК. Процесният изпълнителен лист е издаден на 5.06.2014 г.

Съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според чл. 117, ал. 2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога пет години, какъвто е настоящия случай, поради което и давността относно вземането за мораторна лихва е петгодишна. От началния момент, от който е започнала да тече петгодишната погасителна давност са извършени множество изпълнителни действия, водещи до нейното прекъсване. Изпълнителното производство е образувано на 15.11.2014 г. въз основа на цитирания по-нагоре изпълнителен лист. По искане на взискателя Б. П. ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, респ. КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД и възлагане на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ са били предприети множество изпълнителни действия, всяко от които е прекъсвало погасителната давност.

Стр. 63 - 15.11.2014г. – молба от Б. П. П. Ф. ЕАД за възлагане на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ срещу Б. В. М. - дa пpoyчвa имyщecтвeнoтo cъcтoяниe нa длъжниĸa, дa пpaви cпpaвĸи, дa нaбaвя дoĸyмeнти, ĸнижa и дpyги, дa oпpeдeля нaчинa нa изпълнeниeтo, ĸaĸтo и дa бъдe пaзaч нa oпиcaнoтo имyщecтвo.

Стр. 79 - 05.01.2015г. е наложен запор чрез връчване на запорно съобщение до работодателя на длъжника “ТРАНС – ТВ” ООД ЕИК 160134608, върху трудовото възнаграждение на Б. М., в полза на взискателя Б. П.

Парсънъл Файненс ЕАД.

Стр. 82 - 04.12.2014г. е наложен запор, като е връчено запорно съобщение до “ТРАНС – ТВ” ООД ЕИК 160134508, върху трудовото възнаграждение на Б.

М..

Стр. 158 - 19.05.2015 г. – наложен запор чрез запорно съобшение до “Уникредит Булбанк” АД , върху вземанията на длъжника Б. М., във всички банкови сметки и депозити, открити на негово име в горепосочената банка.

Стр. 90 - 21.05.2015г. е наложен запор като е връчено запорно съобщение до работодателя на длъжника „Ливиан България” ЕООД, върху трудовото възнаграждение на Б. М., в полза на Б. П. П. Ф. ЕАД.

Стр. 148 - 26.01.2017г. е насрочен опис на движими вещи, на основание чл.

465 ГПК, върху имуществото на Б. М., за 16.03.2017г.

Стр. 157 - 19.05.2017 г. – наложен запор чрез запорно съобщение до “Сосиете Женерал Експресбанк” АД, върху вземания на длъжника Б. М., във всички банкови сметки и депозити, открити на негово име в горепосочената банка.

Стр. 159 - 19.05.2017 г.- наложен запор чрез изпращане на запорно съобщение до “Първа Инвестиционна Банка” АД, върху вземанията на Б. М., във всички банкови сметки и депозити, открити на негово име в горепосочената банка.

4

Стр. 210 - 30.07.2020г. е подадена молба за извършване на опис на движими вещи от “Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД, принадлежащи на длъжника Б. М. и находящи се на домашния му адрес.

Стр. 211 - 20.09.2021г. е подадена отново молба за извършване на опис на дв. вещи от “Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД.

Стр. 230 - 06.01.2025г. е наложен запор чрез изпращане на запорно съобщение до Банка ДСК АД върху вземанията на Б. М., във всички банкови сметки и депозити, открити на негово име в горепосочената банка.

Стр. 231 - 06.01.2025г. е наложен запор чрез изпращане на запорно съобщение до РизълСиЕкс България ЕАД върху трудовото и всяко друго възнаграждение на длъжника Б. М., изплащано от горепосочения работодател.