Определение № 2002 от 25.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2002 гр. Варна, 25.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500655 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, срещу определение №2492/24.02.25г., постановено по ч.гр.д.№12180 по описа за 2024 година на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на молителя за допълване на заповед №6964/10.12.24г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК в частта за разноските.

В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Наведени са доводи, че неправилно ВРС приел, че в определението на ВОС се съдържали указания относно съдържанието на заповедта, вкл. и за разноските, като счита, че дадените от ВОС такива били само за претенцията по същество, но не и относно разноските, и липсвало пречка ВРС да се произнесе относно разноските.

Позовавайки се на разрешенията, дадени с ТР №4/18.06.14г. на ВКС, и на разпоредбата на чл.81 ГПК, счита, че заповедният съд е длъжен да се произнесе по разноските, искане за присъждането на които е отправено своевременно със заявлението. Излага, че определението на ВОС не дерогирало задължението на ВРС да се произнесе по искането за разноски, след като въпросът за разноските не бил обсъждан в него. Считайки, че ВРС е постановил неправилен и необоснован акт, моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде допълнена заповедта в частта за разноските, евентуално да се върне делото на ВРС със задължителни указания.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

1

С разпореждане №40029/30.09.24г. по ч.гр.д.№12180/24г. на ВРС е отхвърлено заявление вх.№77071/27.09.24г. от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изп.лист срещу ПАСИЩА И ГРАДИНИ БЪЛГАРИЯ ООД за сумата от 120515,08лв, представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2022/23г. по договор за аренда от 23.11.15г., ведно със законната лихва от датата на заявлението, и сумата от 16370,02лв – лихва за забава за периода от 03.10.23г до 26.09.24г.

С определение №5362/04.12.24г. по в.ч.гр.д.№2392/24г. на ВОС е отменено разпореждане №40029/30.09.24г. по ч.гр.д.№12180/24г. на ВРС и е постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.3 от ГПК и изпълнителен лист срещу ПАСИЩА И ГРАДИНИ БЪЛГАРИЯ ООД за горепосочените вземания, като делото е върнато на ВРС за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.

В изпълнение на въззивното определение ВРС е издал заповед №6964/10.12.24г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК в полза на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, срещу ПАСИЩА И ГРАДИНИ БЪЛГАРИЯ ООД за сумата от 120515,08лв, представляваща неплатена арендна вноска за стопанската 2022/23г. по договор за аренда от 23.11.15г., ведно със законната лихва от датата на заявлението, и сумата от 16370,02лв – лихва за забава за периода от 03.10.23г до 26.09.24г.

С молба вх.№2398/10.01.25г. заявителят е отправил искане за допълване на заповедта в частта на разноските чрез присъждане на сумата от 2737,70лв -държ.такса и 6125,40лв – ю.к.възнаграждение. С уточняваща молба заявителят изрично е заявил, че не отправя искане за допълване на определение №5362/04.12.24г. по в.ч.гр.д.№2392/24г. на ВОС, а искането е адресирано до ВРС и е за допълване на издадената заповед за изпълнение.

В съдебната практика няма спор за приложимостта на нормата на чл.248 ГПК в заповедното производство, в какъвто смисъл са и разясненията, дадени с ТР №4/18.06.14г. по т.д.№4/13г. на ОСГТК на ВКС. В разглежданият случай обаче следва да се отчете, че ВРС е постановил краен съдебен акт, с който е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като вследствие на предприето обжалване делото е пренесено във въззивната инстанция, която е отменила първоинстанционния акт и е постановила издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на заявлението.

Като последица от уважаването на заявлението, по правилата на чл.78 ГПК на заявителя се следват разноски за заповедното производство, предвид своевременно отправеното искане за присъждането им както със заявлението, така и с частната жалба. Доколкото въззивният съд, разглеждащ жалбата, дължи повторно разрешаване на спора по същество, то именно неговият акт има характера на такъв по чл.81 ГПК, и съобразно изхода той дължи произнасяне за претендираните както за заповедното производство, така и за въззивното производство, разноски. В конкретния случай в определение №5362/04.12.24г. по в.ч.гр.д.№2392/24г. на ВОС липсва произнасяне по искането за разноски за заповедното производство, поради което и в полза на заявителя е възникнало правото да отправи искане по чл.248 ГПК за допълване на този съдебен акт чрез присъждане на претендираните разноски.

Такова искане обаче в случая не е отправено. Техническото издаване на заповедта за изпълнение от ВРС съобразно дадените от горната инстанция 2 указания / които имат задължителен характер съгласно чл.278, ал.3 ГПК/ не променя горния извод. Обстоятелството, че ВРС не се е произнесъл с нарочен диспозитив за разноските с разпореждане №40029/30.09.24г. не рефлектира върху задължението на въззивния съд да се произнесе по надлежно отправено искане за разноски съобразно изхода на спора, нито оправомощава ВРС да присъди впоследствие такива при липсата на произнасяне от страна на въззивния съд. Пропускът на заявителя да отправи искане по чл.248 ГПК до въззивния съд при липсата на произнасяне по искането за разноски с крайния съдебен акт, разглеждащ заявлението, не може да бъде преодолян чрез отправяне на искане за допълване на заповедта към ВРС, доколкото последната е част от произнасянето на въззивния съд.

В рамките на дължимата от въззивния съд проверка настоящият състав прави извода за правилност на постановения съдебен акт, поради което и същият следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №2492/24.02.25г., постановено по ч.гр.д.№12180 по описа за 2024 година на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3