Решение № 187 от 14.08.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Тетевен, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100150 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Д. М. Д. с ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. „ХХХ“ № 2, чрез адв. Е. И. от АК - Пловдив срещу ответника „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление град Шумен, пл. „Оборище” № 13 Б.

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на клаузата предвидена в чл. 27 от Договор за паричен заем № ххххх/26.07.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 342.67 лева, сключен от Д. М. Д. с „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК **********, като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.

Излага се в исковата молба, че на 26.07.2022 г. ищецът Д. е сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са предоставени в собственост заемни средства в размер на 950,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 22,68%, годишен процент на разходите - 25,19% . Съгласно договора за заем, същият следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка визирана в договора в размер на 342,67 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Ищецът Д. е усвоил изцяло заемният ресурс, но не е дължал плащания за неустойка.

Сочи се от ищецът, че на плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение: за кредит от 950,00 лева, заемателят се е задължил да осигури поръчителство на лица с визирани условия в договора; ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителства т- те могат да бъдат само физически, не и юридически лица.

Счита, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова 1 институция е поставила към ищецът неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Сочи, че не е налице житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.

Заявява, че кредиторът в настоящият случай е поел риск да отпусне реално необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това неблагоприятните последици за кредитодателя са самопричинени, тъй като той не е спазил своето задължение за предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, поради което финансовата институция не може да черпи права за себе си от собственото си противоправно поведение, за да изведе легитимен интерес да претендира описаната неустойка. Сочи, че неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката.

По изложените съображения, ищецът счита, че неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.

Моли съда да прогласи Нищожност на клаузата предвидена в чл. 27 от Договор за паричен заем № ххххх/26.07.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 342.67 лева, сключен от Д. М. Д. с „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК **********, като противоречаща на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.

В съдебно заседание, проведено на 25.07.2024 г., съдът е допуснал на основание чл.

214 от ГПК изменение на иска - увеличение на размера на осъдителния иск до сумата от 527.54 лева за заплатена неустойка по кредита.

Позовава се на писмени доказателства, приложени към исковата молба.

Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК **********, чрез адв. Христомир Николов от АК град Разград, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен договор за потребителски кредит и предоставяне на гаранция от дата 26.07.2022 г. и твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради накърняване на добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ са недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца. Претендира сторените съдебни разноски. Прави възражение за размера на претендираните от процесуалния представител на ищеца разноски.

От представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. първо, второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожна, като противоречаща на закона на клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден по Договор за паричен заем № ххххх/26.07.2022 г., сключен от Д. М.

Д. със „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК ********** и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 527.54 лева представляваща недължимо платена от ищцата по процесния договор за потребителски кредит.

Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона, към по-леките, в конкретния случай - противоречие с добрите нрави.

Ответникът „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК ********** е финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ищеца договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.

От друга страна, ищецът по спора е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла н а § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Ответникът-финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите в защита на потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на клаузи по договора.

Между страните е обявен за безспорен, а от представените по делото доказателства се установява факта, че същите са валидно обвързани от Договор за паричен заем № ххххх/26.07.2022 г., сключен от Д. М. Д. със „СТИК – КРЕДИТ“ АД с ЕИК **********.

Видно от съдържанието на Договор за кредит Договор за потребителски кредит № ххххх/26.07.2022 г. в него в чл. 27 е посочена неустойка от 0.9 % на ден, за всеки ден, през който не е представено договорно обезпечение.

Условията и изискванията, на които трябва да отговарят поръчителят и банковата гаранция са подробно описани в чл. 20, чл. 21 и чл. 22 от Общите условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИК3 КРЕДИТ“ АД и потребителите.

Според чл. 27 от процесния договор, в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на Съдебно Счетоводна Експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, се установява, че по данни на кредитора, по процесния договор са заплатени общо 1 582.89 лв. С отразените при кредитора като постъпили 1 582.89 лева са погасени: 950 лева - главница, 105.35 лева договорна лихва и 527.54 лв. неустойка. Вещото лице е изчислило, че сумата, предвидена в погасителния план за неустойка за непредоставяне на обезпечение е в размер на 1 539.69 лева, платима на 24 месечни погасителни вноски. Ако същата бъде включена в общите разходи по кредита, то размерът на ГПР би бил равен на 262.96 %.

Видно от приложения погасителен план, неразделна част от процесния договор е, че в него е включена месечна вноска за неустойка към всяка една от месечните погасителни вноски. Отразено е, че общо дължимата сума по кредита, включваща главница, лихва и неустойка /когато не е осигурена гаранция/поръчител/ е в размер на 2 797.95 лв.