Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 225 от 13.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 270/2023
Вид
Решение № 225
Подписан
13.06.2023
Състав
Емил Любомиров Митев, Антония Кирова Роглева, Емилия Атанасова Брусева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Пловдив, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Люб. Митев

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000270 по описа за 2023 година

С решение № 260003/13.01.23 г., постановено по т.д. № 135/21 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, че И. Т. В.

ЕГН ********** дължи на „П. Б. (Б.)“ ЕАД ЕИК ********* сумите:

14 553.13 лв. - главница, дължима за периода 04.04.2013 г. – 04.09.2015 г.; 205.15 лв. такса управление; 225.90 лв. такса подновяване на ипотека;

6 268.87 лв. наказателна лихва върху просрочена главница към 04.09.2015 г.; 2 439.19 лв. просрочена договорна лихва за периода от 05.04.2013 г. до 04.09.2015 г.; законна лихва върху главницата от 04.04.2019 г. до изплащане на вземането, за които ищецът е снабден със заповед за изпълнение № **** от ********г. по ч.гр.д. № 5437/2019 на П Р С IV бр.с., като е ОТХВЪРЛЕН иска за наказателна лихва за разликата над присъдената сума от 6 268.87лв. до предявената от 14 703.69лв. до 27.01.2019г.;

10 801.05 лв. главница, дължима за периода 04.10.2010 г. – 04.03.2013 г.;

5 036.14 лв. просрочена договорна лихва за периода от 05.10.2010 г. до 04.04.2013 г.; законна лихва върху главницата от 04.04.2019 г. до изплащане на вземането, за които ищецът е снабден със Заповед за изпълнение № **** от 0********г. по ч.гр.д. № 5438/2019 на ПРС IV гр.с., като е ОТХВЪРЛЕНИ исковете за 3 513.71лв. наказателна лихва 1 върху просрочена главница за периода от 17.04.2012г. до 03.04.2013 г. изцяло и за договорна лихва за разликата над присъдения размер от 5 036.14 лв. до предявения от 6 113.77 лв.

С решението И. Т. В. е осъден да плати на „П. Б. (Б.)“ ЕАД направените в заповедното и исковото производство разноски както следва: за вземания по по ч.гр.д. № 5437/2019 на ПРС IV бр.с. разноски от 564.29 лв.; за вземания по ч.гр.д. № 5438/2019 на ПРС IV гр.с. разноски от 412.28 лв., и за исковото производство разноски от 3 473.90 лв.

„П. Б. (Б.)“ ЕАД е осъдена да плати на И. Т. В. разноски за отхвърлената част от претенциите от 1 807.09 лв.

Въззивна жалба против горното решение в частта, с която са уважени исковете по чл. чл.422 от ГПК, е подадена от И. Т. В. чрез процесуалния му представител пред въззивната инстанция адв. С. М.. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Моли в обжалваната част решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят исковите претенции изцяло.

Въззивамата страна „П. Б. (Б.)“ ЕАД оспорва изцяло жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Претендира разноски по представен списък на разноските.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.430 ТЗ за установяване съществуване на вземания, за които са издадени заповеди за изпълнение № **** от ********г. по ч.гр.д. № 5437/2019 на ПРС IV бр.с. и № **** от 0********г. по ч.гр.д. № 5438/2019 на ПРС IV гр.с., първият от които евентуално съединен с осъдителен иск по чл. 430 от ТЗ за сумата 32 127.06 лв., включващи 14 553.13 лв. - главница, дължима за периода 04.04.2013 г. – 04.09.2015 г.; 205.15 лв. такса управление; 225.90 лв. такса подновяване на ипотека; 14 703.69 лв. наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 04.04.2013 г. до 27.01.2019 г.; 2 439.19 лв. просрочена договорна лихва за периода от 05.04.2013 г. до 04.09.2015 г.; законна лихва върху главницата от 04.04.2019г. до изплащане на вземането.

Претендираните вземания произтичат от Договор за банков кредит № *********/******** г., сключен между „П. Б. (Б.)“ ЕАД и ЕТ „ Т. ** И. В.“ БУЛСТАТ *********, с който банката се задължава да предостави кредит от 35 000 лв. за инвестиционна цел. В обжалваното решение са възпроизведени точно постигнати договорености между страните по отношение на договорения лихвен процент, срока за връщане на кредита 2 сумата се ползва срещу годишен лихвен процент от шесмесечен EURIBOR плюс 9.5000 пункта надбавка; лихвеният процент ще се фиксира за всеки следващ 6 – месечен период при спазване размера на договорената надбавка; за първите шест месеца лихвеният процент е фиксиран към EURIBOR в деня преди подписване на договора, а за следващите шест месеца – към стойността н а EURIBOR към дата, предхождаща датата на последната вноска по погасителен план за този период; при подписване на договора се изготвя и подписва погасителен план Приложение 1, какъвто е представен - за първия 6 – месечен период за издължаване на кредита шест вноски от 01.10.20005г. до 01.03.2006г. с различен размер, при падеж 1 – во число на месеца, при ГЛП 11.6620%; уговорено е връщане на кредита на 120 месечни вноски при начин на плащане по погасителен план. Кредитът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот и с издаване на запис на заповед, авалиран от Д. И. В.

Съгласно чл.6 от процесния договор действащите документи на банката – Тарифата за такси, лихви и комисионни, и Общите условия за П. б. и развитие, са неразделна част от договора.

По първоначално образуваното пред ПОС т.д. № 820/2019 г. са представени ОБЩИ УСЛОВИЯ към процесния договор, по отношение на които е констатирано, че не носят подпис на страните. Съгласно чл.13 от ОУ при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата и/или лихвата по кредита, кредитополучателят е длъжен да заплаща наказателна лихва в размер на 15 % месечно върху размера на усвоената и непогасена част от главницата до датата на пълното и окончателно погасяване на задължението. Съгласно чл.14 от ОУ при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията му в пълен обем, поредността на погасяване се извършва по установения в закона ред, като тя може да бъде изменена по усмотрение на банката.

С анекс № */******** г. се променя начина на погасяване на остатъка от главницата, включващ редовна главница и просрочена главница чрез промяна на размера на погасителните вноски, като е подписан погасителен план – Приложение 2 - за две вноски при ГЛП 12.1690 %. с падежи 1.11.09 и 1.12.09 г. Поето е задължение за плащане на просрочена лихва от 265.90 лв. и наказателна лихва от 8.02 лв.

С анекс № 2/31.03.2010 г. се променя начина на погасяване на остатъка от главницата, включващ редовна главница от 25 788,71 лв. и просрочена главница от 174.30 лв. чрез предоставяне на едномесечен гратисен период; подписан е погасителен план – Приложение 3 при ГЛП 12.169 %, за три вноски, като е променен и падежа на погасителната вноска от първо на четвърто число на месеца.

Установено е, че ЕТ „ Т. - ** И. В.“ БУЛСТАТ ********* гр.П. е прекратен поради непререгистриране в срок по ЗТРРЮЛНЦ.

На 01.03.2011 г. е подписано Споразумение между банката, от една страна, и Д. И. В. от друга в качеството й на солидарен длъжник по Договор за банков кредит № ***-******/********г. и Договор за банков 3 кредит № ***-******/********г., и като авалист по запис на заповед, издаден като обезпечение по Договор за банков кредит № *********/********г.

/процесния/. Според споразумението страните са констатирали, че:

- съгласно Договор за банков кредит № ***-******/******** г. банката е предоставила на И. Т. В. в качеството му на едноличен търговец, кредит в размер на 35 000 лв., обявен за предсрочно изискуем, считано от 2.11.2010 г., като за събиране на вземанията по този кредит е образувано изп.д. № ****/****г. на ЧСИ Л. М.;

- съгласно Договор за банков кредит № ***-******/******** г. банката е предоставила на И. Т. В. в качеството му на едноличен търговец кредит в размер на 2400 лв., обявен за предсрочно изискуем, считано от 2.11.2010 г., като за събиране на вземанията по този кредит е образувано изп.д. № ****/****г. на ЧСИ Л. М.;

- съгласно процесния договор за кредит е банката е предоставила на И. Т. В. в качеството му на едноличен търговец кредит в размер на 35 000 лв., обявен за предсрочно изискуем, считано от 2.11.2010 г., като за събиране на сумите по кредита е образувано изп.д. № ****/****г. на ЧСИ Л. М..

Съгласно чл. 2 от споразумението страните се съгласяват длъжникът да погасява дължимите суми по образуваните изпълнителни дела на месечни вноски от по минимум 600лв., платими до 25 – то число на всеки месец, като в деня на подписване на споразумението длъжинък внася 4 200 лв.

/чл. 3/ Според чл. 4 от споразумението всички внесени от длъжника суми ще погасяват приоритетно задълженията по изп.д. № ****/**** г.

По отношение на изпълнително дело ****/**** г. безспорно е установено, че няма общо със страните по делото. Изпълнителното дело, предмет на споразумението, е изп.д. № ****/****, образувано за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № *****/2010 г. на ПРС, по Договор за банков кредит № ***-******/******** г.

Безспорно е установено и обстоятелството, че за събиране на вземания по процесния договор банката е подала предходно заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д № *****/**** г. по описа на Пловдивски районен съд, като искането е било основано на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора.

Издадена е заповед за изпълнение № *****/******** г. и изпълнителен лист от 19.11.2010 г., въз основа на който е образувано изп.д. № ****/**** г. на ЧСИ Л. М.. Във връзка с подадено от длъжника възражение банката е предявила установителен иск по чл.422 от ГПК, като образуваното т.д. № 776/2016 г. на ПОС приключило с Решение № 275 от 17.05.2018 г., необжалвано, влязло в сила на 12.06.2018 г., с което е отхвърлен като неоснователен искът на банката за установяване съществуване на вземания по процесния договор: 25 354.18 лв. - просрочена главница, 425.32 лв. - просрочена лихва за периода 4.10.10 - 10.11.10 г., 234.11 лв. - наказателна лихва от 1.11.10 - 10.11.2010 г., 63.39 лв.- такса управление, 4

521.54 лв. - разноски по делото. Искът е отхвърлен предвид приетото от съда, че към момента на подаване на заявлението не е настъпила надлежно предсрочна изискуемост на кредита.

По делото е прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които са възприети от първоинстанционния съд като компетентно и обективно изготвени и неоспорени от страните. От същите е установено, че кредитът по процесния договор е изцяло усвоен, като на 16.09.05 г. банковата сметка на ответника е заверена със сумата 35 000 лв.

Крайният падеж на кредита е настъпил на 4.9.2015 г.

Общо постъпилите суми по кредита са в размер на 31 058.84 лв., като отделно постъпилите суми по дати, вносители и извършени погашения от банката са онагледени в таблица - л. 317 – 323 от делото, с които банката е погасила 9 645.82 лв. главница и 18 805.78 лв. договорна лихва. Кредитът е обслужван с плащания до 04.10.2010 г., след което има просрочване на задълженията за главница, а от 04.04.2012 г. има просрочване на задълженията и за договорна лихва. Задълженията по неплатени вноски са с падеж от 04.10.2010 г. до 04.09.2015 г. / от № 58 до № 117/, от които за периода от 04.10.2010 г. до 04.03.2013 г. неплатената главница е 10 801.05 лв. и неплатената договорна лихва е 5 036.14 лв., а за периода от 04.04.2013 г. до 04.09.2015 г. неплатената главница е 14 553.13 лв. и неплатената договорна лихва е 2 439.19 лв. /таблица от заключението - л. 346 -348 от първоинст. дело /.

По отношение на договорната лихва е констатирано, че банката е променяла лихвения процент на шестмесечен период при промяна на стойността на индекса EURIBOR и прибавяне на надбавка от 9.5 първоначално до 01.03.2008г., след това надбавка 7 до 01.03.2009г., след което е прилагала минимален лихвен % от 12.169 по погасителен план към Анекс № 2.

По отношение на наказателната лихва е констатирано, че за периода на кредита банката е начислила наказателна лихва в общ размер на 20 424.17 лв. за периода 1.2.07 - 27.01.19 /таблица от заключението - л. 323 346 от първоинстанционното дело /, от които са погасени 2 206.76 лв. и е налице непогасен остатък от 18 217.41 лв. Приложеният от банката процент наказателна лихва е показан в четвърта колона от таблицата - 24 %, 42 % и 48 %. При начисляване на наказателна лихва за забава от 15 % по чл.13 от ОУ за периода до датата на падежа на договора 04.09.2015г. включително върху просрочените вноски за главница, вещото лице е изчислило сумата от 8 475.63 лв./таблица л. 348 - 369 от първоинстанционното дело/, без включване в сумата на начислената наказателна лихва след падежа от 05.09.2015 г. до 27.01.2019 г. /4 679.37 лв. за периода от 01.02.2007 г. до 27.06.2014 г. и 3 796.26 лв. от 28.06.2014 г. до 04.09.2015 г./. след приспадане на погасената сума от 2 206.76 лв. се получава непогасен остатък от 6 268.87 лв. към датата на крайния падеж - 4.9.2015 г.