Решение № 599 от 07.12.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. Бургас, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20212100501593 по описа за 2021 година

Със съдебно решение № 260071 от 21.04.2021г.,постановено по гр.д.№848/2020г.по описа на ПРС съдът е осъдил ответника О. Г.,ирландски гражданин,с пълномощник адв.Н.Г.,да заплати на „Поморие Мениджмънт 2“ЕООД с ЕИК-203400119 ,представлявано от управителя В Д,като управител на ЕС на сграда "Сигма",комплекс "Сънсет Ризорт" гр.Поморие,представляван от адв.Гагашева и адв.Н. сумата от 1888.57 лева-дължима сума за ремонт на покрива и покривните тераси,определена от ОС на ЕС на сграда „Сигма“,проведено на 14.11.2017г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяване на иска-16.12.2020г.до окончателното изплащане.Ответникът Г. е осъден да заплати на ищеца и разноските по делото.

С определение №260262 от 12.07.2021г.,постановено по гр.д. №848/2020г.по описа на ПРС е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските,с присъждане на разноските в производството по обезпечение на бъдещ иск.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба срещу решението от ответника О. Г.,подадена чрез пълномощника му адв.Г..

Препис от въззивната жалба е връчен на ищеца,който чрез пълномощниците си адв.Гагашева и адв.Н. е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.

Срещу определението на ПРС по чл.248 ГПК е постъпила частна жалба от „Поморие Мениджмънт 2“ЕООД с ЕИК-203400119 ,представлявано от управителя В Д,като управител на ЕС на сграда "Сигма",комплекс "Сънсет Ризорт" гр.Поморие,подадена чрез пълномощниците адв.Н. и адв.Гагашева.

1

Въззивната жалба е допустима- подадена е от страна по делото,която разполага с правен интерес от оспорване на постановеното решение,в законоустановения срок.Внесена е държавната такса за обжалването. Въззивникът излага оплаквания за неправилност на постановеното решение,като излага подробни фактически и правни съображения.Посочва,че е направил възражение по смисъла на чл.95 ЗЗД,което е останало необсъдено от съда –не е взет предвид фактът,че съгласно решението по т.4 на ОСЕС от 14.11.2017г.е създаден фонд „Ремонт и обновяване“,като е определен размер на вноските,срокове и условия за плащането им.Вноските е следвало да се заплатят еднократно до края на м.декември 2017г.по банков път,по специално открита банкова сметка със специално предназначение ,която е следвало да се открие на името на управителя на ЕС съгласно разпоредбата на чл.50 ал.3 ЗУЕС. Твърди се,че ищецът не е представил доказателства за открита специална банкова сметка,поради което ответникът счита,че задължението не е изискуемо все още,поради забава на кредитора,изразяваща се в бездействие в оказване на необходимото с оглед изпълнението.Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището,че откриването на сметка със специално предназначение е съществено и важно за собствениците,гарантира се извършването на допълнителен контрол при разпореждане с натрупаните средства.Моли за отмяна на решението на ПРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което искът да се отхвърли.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В депозирания писмен отговор въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна.Излага подробни правни и фактически доводи в подкрепа на становището си,че управителят е изпълнил законните изисквания – открил е банкова сметка на свое име,съобразно изискванията на чл.50 ал.3 ЗУЕС,за което са представени доказателства.Оспорва се тезата,че банката упражнява допълнителен контрол за разходването на събраните по сметката средства,като счита,че то няма опора в законовите норми.Разпореждането с набраните средства от фонда се извършва от управителя ,а той носи отговорност за това разходване пред органите на ЕС.Посочва се,че ответникът е уведомен чрез процесуалния си представител за банковата сметка,по която следва да извърши плащане на дължимата вноска,канен е чрез електронни писма и от предходния управител,но не е платил.Отправеното до БОС искане е решението на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,няма доказателствени искания,претендира разноски.

Частната жалба,подадена от ищеца срещу определението по чл.248 ГПК в отхвърлителната му част е допустима-подадена е в законоустановения срок от страна,чието искане за присъждане на разноски е оставено без уважение.Претендираните разноски са включени в представен своевременно списък на разноските по чл.80 ГПК. Представени са документи за извършени банкови преводи и определение на ПРС по гр.д.№827/2020г.,с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск. С определение от 04.10.2021г.въззивният съд е изискал за прилагане към настоящото дело на гр.д.№827/2020г.по описа на ПРС,което е изпратено от ПРС.

Определението на ПРС е оспорено като неправилно,поради несъответствие на правните изводи на съда с ТР №6 от 06.11.2013г.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС.Жалбоподателят моли за отмяната му и присъждането на разноските,направени в обезпечителното производство,в размер на 40 лева държавна такса за допускане на обезпечение на бъдещ иск,15 лева-държавна такса за вписване на обезпечителна заповед и 500 лева адвокатски хонорар за производството по обезпечение на бъдещ иск.

В съдебно заседание въззивникът Г. редовно уведомен,не се явява.Представлява се от адв.Г.,която поддържа въззивната жалба,не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание въззиваемата Етажна собственост на сграда „Сигма“ в комплекс „Сънсет ризорт“ гр.Поморие,редовно уведомена,се представлява от адв.Гагашева и адв.Н.,които оспорват въззивната жалба и поддържат частната жалба.Не сочат нови доказателства.Претендират разноски.

2

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивните жалби БОС намери следното:

Ищецът ЕС на сграда „Сигма“ в комплекс „Сънсет Ризорт“ гр.Поморие,представляван от управителя „Поморие мениджмънт 2“ЕООД е предявил пред ПРС срещу ответника О. Г. осъдителен иск с правно основание чл. 6, ал.1 т.9 ЗУЕС,с който е поискал съдът да осъди ответника да му заплати 1888.57 лева-дължима сума за ремонт на покрива и покривните тераси,определена от ОС на ЕС на сграда „Сигма“,проведено на 14.11.2017г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на предявяване на иска-16.12.2020г.до окончателното изплащане.Претендирано е и заплащане на разноските,които ищецът е направил в исковото и обезпечителното производства.В исковата молба са посочени обстоятелствата, от които произтича претендираното право, а именно: ответникът е собственик на апартамент № 19, находящ се в сграда С, етаж 3 в комплекс "Сънсет Ризорт"; взето решение на проведено на 14.11.2017 г. ОС на ЕС за извършване на необходим ремонт на покрива и покривните тераси на сградата, в която се намира апартаментът на ответника; определяне на припадащата се на ответника дължима сума съобразно площта на апартамента му, а именно сумата в размер на 1888.57 лева; потвърждаване на взетото решение на ОС на ЕС с влезли в сила съдебни решения, постановени по искове с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС; твърди се,че падежът на задължението е настъпил на 22.09.2020г.,тъй като към този момент са влезли в сила определенията,с които са отменени наложените обезпечения чрез спиране на изпълнението на решението на ОСЕС от 14.11.2017г.; твърди се,че ответникът е бил поканен да заплати дължимата сума ,но не е изпълнил задължението си. В подкрепа на изложените твърдения са ангажирани писмени доказателства.

С отговора по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез процесуалния си представител е оспорил предявеният иск като недопустим – предявен от лице, което не разполага с представителна власт спрямо представляваната ЕС, както и като неоснователен. Възразява, че задължението за заплащане на процесната сума не е станало изискуемо, тъй като ищецът не е предоставил сметка, по която да се преведат парите, номер на сметка не е посочен и в исковота молба.

По повод възражението, отправено от ответника, с правно основание чл. 95 от ЗЗД, за забава на кредитора, ищецът е депозирал писмено становище по делото, в което посочва, че начините на плащане на дължимите такси за фонд ремонт и обновяване са следните: в брой, в касата на Етажната собственост на адрес: град Поморие, к. с. Сънсет ризорт в град Поморие, *** или по банков път по посочени две банкови сметки, открити в Райфайзенбанк АД, и двете с титуляр "Поморие мениджмънт 2" ЕООД, в качеството му на управител на ЕС.

Ответникът не е оспорил горните твърдения, но е обосновавал отказа си за плащане на претендираната сума с това, че посочената банкова сметка е с титуляр " Поморие Мениджмънт 2" ЕООД и не отговаря на изискването на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС да представлява сметка със специално предназначение.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил предявения иск,присъдил е на ищеца и разноските,направени в исковото производство,но не е присъдил разноските,направени от ищеца в обезпечителното производство.

3

Основателно е оплакването на въззивника Г.,че ПРС не се е произнесъл по отправеното още с отговора на исковата молба възражение по чл. 95 от ЗЗД за забава на кредитора, поради това, че последният не бил изпълнил задължението си да открие банкова сметка със специално предназначение.В съдебното решение са обсъдени събраните доказателства относно отправянето на покана до ответниците за заплащане на задължението им,възможностите да заплатят сумата по сметките на управителя „Поморие мениджмънт 2“ЕООД,но не е даден отговор на конкретното възражение.

По така направеното възражение за забава на кредитора, въззивният съд намира следното.

Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС предвижда, че средствата във фонд "Ремонт и обновяване" се набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името на председателя на управителния съвет (управителя) или на сдружението. В случая, по делото е безспорно установено, че банкова сметка за набиране на дължимите суми за попълване на посочения фонд е открита и неин титуляр е управителя на ЕС. В закона липсва друга уредба относно режима, под който се намира тази банкова сметка, няма уредба и относно реда, по който титулярът може да се разпорежда със средствата по нея. Ето защо въззивният съд не споделя доводите на ответника, че тази сметка е под някакъв особен,специален режим, който дава възможност на отделните етажни собственици пряко да контролират операциите със същата. При липса на изрична законодателна уредба, следва да се приеме, че право на разпореждане със средствата по тази сметка има нейния титуляр, който в случая е този, който и законът визира, а именно управителят на ЕС.

Не може да бъде споделено становището на ответника, че има право да откаже изпълнение на задължението си за плащане на претендираната вноска за фонд „Ремонт и обновление“ по аргумент, че плащането по тази сметка би било ненадлежно или поради съществуваща хипотетична опасност управителя на ЕС да злоупотреби с разходването на натрупаните средства. Следва да се спомене, че на етажните собственици са предоставени различни правни средства за защита на интересите им, включително и в хипотеза на осъществено от управителя на ЕС противоправно поведение или неоснователно изразходване на средствата от ЕС. По гореизложените съображения БОС намери,че възражението за забава на кредитора е неоснователно. Правилен и обоснован е изводът на ПРС,че задължението за заплащане на процесната сума е възникнало по силата на взетото решение на ОС на ЕС, същото е станало изискуемо ,на ответниците са изпратени и покани на електронна поща,с които са уведомени,че следва да заплатят дължимите от тях суми.Въззивната жалба на ответника Г. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,а решението на ПРС- потвърдено като правилно и законосъобразно.