Решение № 11585 от 13.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11585 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110150067 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против Ю. Ц. Ч. установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични вземания, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищцовото дружество, в размер на сумите, както следва: 62,42 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.03.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 10,25 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2020 г. до 14.03.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от 13,84 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.03.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 2,76 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2020 г. до 14.03.2023 г. върху задължението за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми по ч. гр. дело № 13787/2023 г. по описа на СРС, 51-ви състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2023 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: [адрес], с абонатен номер ***. Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Посочва, че въпреки отправената покана „Ю. Ц. Ч. не е сключил писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и като е ползвал такава през исковия период се е обогатил за негова 1 сметка. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ за процесния период сумите са начислявани по прогнозни месечни вноски, а в края на отоплителния сезон са изготвяни и изравнителни сметки от ФДР – в случая [фирма]. Изяснява, че начислените суми за топлинна енергия до процесния имот са по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. С тези доводи ищецът отправя искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е подаден писмен отговор от 28.11.2023 г. от ответника Ю. Ц. Ч., чрез пълномощника му адв. Е. Г. (с пълномощно, представено с молба от 18.03.2024 г.), с който предявените искове са оспорени като неоснователни с твърдение, че между страните не съществува твърдяното облигационно правоотношение, а ответникът не е материалноправно легитимирана страна да отговаря по исковите претенции, предвид това, че не е потребявал топлинна енергия. Ето защо, не е налице и неоснователно обогатяване на същия за сметка на ищеца. Намира, че липсва и обедняване на [фирма], доколкото търсената цена не представлява стойност на топлинна енергия, а сума, определена от трето лице, която не обвързва ответника. С отговора се оспорва наличието на права на Ч. върху процесния имот, като се отбелязва, че представеният от ищеца нотариален акт е за учредяване на право на строеж, което не е реализирано и е погасено, а обектът е останал неизграден. Оспорва се доставката на топлинна енергия и извършеното дялово разпределение, реалното ползване на такава от ответника за нужди, различни от битовите, както и размера на твърдяното обогатяване и обедняване на страните. Ответникът Ю. Ч. поддържа, че не е получил покана за заплащане на претендираните вземания, което прави изцяло неоснователна претенцията по чл. 86 ЗЗД. Посочва, че в случая се касае за непоискана от него доставка, която не подлежи на заплащане съгласно чл. 62 ЗЗП. Счита за изначално недължими и сумите във връзка с дяловото разпределение на топлинна енергия, тъй като се касае за вземания на трето лице, а не на ищеца, който не е извършил тази услуга. Наред с това, в договора между етажните собственици и дружествата за дялово разпределение изрично е предвидено, че таксата се заплаща именно на тях. С отговора ответникът въвежда възражение за частично погасяване на вземанията по давност, намирайки за приложим тригодишния давностен срок, с оглед характера им на периодични плащания по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, въпреки претендирането им на извъндоговорно основание. Оспорва дължимостта на лихвата за забава, предвид недължимостта на главното вземане. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] с молба от 08.03.2024 г. заявява, че не оспорва предявения иск, намирайки същия за основателен и доказан с твърдения, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове. Заявява, че през процесния период до топлоснабдения имот е разпределяна единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 13787/2023 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал.

1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, намира, че процесните претенции са процесуално допустими и е налице интерес от търсената установителна искова защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

В настоящия случай ищцовото дружество излага твърдения, че през исковия период е доставило до процесния имот, ползван от ответника, топлинна енергия при липсата на сключен писмен договор, както и, че с ползването на същата ответникът се е обогатил за негова сметка.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане за главница е обусловено от установяване на следните елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване: обедняването на ищеца чрез установяване количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази топлинна енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл е и клаузата на чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от [фирма] на потребителите в гр. София, предвиждаща, че продажбата на топлинна енергия от ищеца на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В настоящия случай, от представените и приети по делото писмени доказателства се установява, че с нотариален акт за учредяване на право на строеж № 38, том LXXXII, дело № 16302/1995 г. по описа на I-ви нотариус при Софийски районен съд, лицата Л.И.М., Ю. Ц.

Ч. (ищецът по делото) и съпругата му М.Ч., последните двама чрез пълномощника си Л.М., И.М.М., М. И.М., Б.Б.Г., Г.Я. Г., Н.Б.Т., А.Н.Т., З.Д.Д. и М.Б.Т., последните две чрез пълномощника си А.Т., от една страна – в качеството си на съсобственици на следния недвижим имот – дворно място, находящо се в [адрес], цялото с пространство от 1136 кв.м., представляващо парцел II-214, 215, 216 от квартал 37 по плана на [адрес], при квоти за Ю. Ц.

Ч. и съпругата му М.Ч. – 1/4 ид.част в СИО, учредяват в полза на [фирма] правото на строеж за изграждане на пететажна жилищна сграда в дворното място с мазета и подземни гаражи в сутерена, магазини и офиси в партера, жилищни етажа и мезонети в терасовидния и мансардния етаж, като съсобствениците Ю. Ц. Ч. (ищецът по делото) и съпругата му М.Ч., И.М.М., М. И.М., Б.Б.Г., Г.Я. Г., А.Н.Т. и З.Д.Д. запазват за себе си и взаимно си учредяват правото на строеж за изграждането на конкретни обекти, индивидуализирани в договора. В последния е отразено, че съсобствениците Л.И.М., Н.Б.Т. и З.Д.Д. учредяват безвъзмездно на останалите съсобственици правото на строеж върху дворното място за изграждане на съответните обекти в сградата, както и, че отсъстват това право на [фирма] срещу заплащането на уговорена сума. От клаузата на т. 2 на нотариалния акт следва, че срещу 3 учреденото право на строеж дружеството се задължава да построи и да предаде в завършен вид - за срок от 24 месеца, считано от 30.11.1995 г., на собствениците – учредители Ю. Ц. Ч.

(ищецът по делото) и съпругата му М.Ч., И.М.М., М. И.М., Б.Б.Г., Г.Я. Г., А.Н.Т. и З.Д.Д. конкретни обекти. Изяснява се, че за Ю. Ц. Ч. и М.Ч. това са: апартамент № 17 и апартамент № 20, находящи се на 5-ти жилищен етаж, магазин № 2 и магазин № 4 - на партерния етаж, и магазин № 3 - на партерния етаж на сградата, състоящ се от магазинно помещение и тоалетна със застроена площ от 15,31 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

В писмо от 30.09.1999 г. от С.о., район Т., адресирано до трето за процеса лице, е удостоверено, че за новопостроената жилищна сграда в парцел II – 214, 215, 216 в кв. 37, местност И.В. по плана на град София, ще се създаде нов административен адрес – [адрес].

Вписано е, че сградата е приета с акт № 16 от 02.08.1999 г. и издадено Разрешение за ползване № 249/03.08.1999 г.

Съгласно данните от удостоверение с изх. № 68-00-1723/30.12.2014 г. на [фирма] жилищна сграда, построена в УПИ II- 214, 215, 216 в кв. 37, местност ж.к. „И.В.“, нанесена в кадастрален лист 451 по плана на гр. София и находяща се на [адрес], район Т. е с настоящ адрес: [адрес].

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че в Списък на абонатите от ЕС – жилищна сграда [адрес], кв. И.В. – приложение към протоколно решение на ОС на ЕС от 20.09.2002 г. за сключване на договор с [фирма] за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, в графа за магазин 3 с абонатен № *** е вписан ищецът Ю. Ц. Ч., който с подписа си е удостоверил (обстоятелство по същество неоспорено по делото) поръчката на 1 брой уред – топломер за този обект.