Решение № 1069 от 11.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1069 гр. Варна, 11.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20213110204693 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.

Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ж.к..“Вл.Варненчик“ №55, ет.4, депозирана чрез процесуален представител- адв.Цв.Б. от ВАК, против Наказателно постановление № 21-0819-003802 от 30.09.2021г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, с което на Д. е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че издаването НП е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание възз. се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото, процесуалният представител моли за отмяна на НП, като изтъква че възз. не е знаел за прекратяване на регистрацията на превозното средство. Акцентира върху липсата на субективна страна на нарушението. Претендира за присъждане на разноски, за чиито плащане представя договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение. Алтернативно, съобразно изхода на спора, прави искане за присъждане на разноски в минимален размер за насрещната срана. .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.10.2020г., по силата на договор за дарение, юридическото лице „ДЕВНЯ РЕСАЙКЛИНГ ГРУП“ ЕАД, с представляващ Н.Л. придобило в индивидуална собственост специализиран автомобил-катафалка, марка „Фолксваген Вито”, с рег. № В4718ВХ. Сделката била изповядана в гр.Девня, по изискуемия от закона ред, в писмена форма с нотариална заверка на подписите, от нотариус с рег. № 465 на Нотариалната камера. При подписването на сделката, от страна на надарения търговец, присъствал неговият управител Л., който подписал договора.

Информация за сделката била подадена по електронен път в Сектор ПП-Варна.

Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок /т.е. до 02.12.2020г./ новият собственик – „ДЕВНЯ РЕСАЙКЛИНГ ГРУП“ ЕАД, не изпълнил законовите си задължения и не заявил в Сектор ПП по седалището си, а именно сектор ПП-Варна, промяната в собствеността, поради което и на 03.12.2020г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.

На 06.10.2020г. в гр.Девня, между „Девня Ресайклинг Груп“ ЕАД и възз. Н. Г.

Д. бил сключен трудов договор. По силата на същия, възз. бил назначен в дружеството на длъжност „шофьор на товарен автомобил“. На 07.10.2020г. управителят на дружеството издал заповед № 018-002/07.10.2020г., съгласно която на Д. бил предаден горепосочения автомобил за управление. Съгласно същата заповед той бил длъжен да зарежда автомобила с гориво, да следи за срока на действие на застраховка ГО и винетка, да съблюдава разходната норма на автомобила.

На 04.05.2021г., около 16.13 часа жалбоподателят Д. управлявал зачислената му катафалка в гр.Варна, по бул.“Васил Левски“, посока бул. „Сливница“, където движението на автомобила, с превишена скорост, било заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ № Cordon М-2 с № MD1194.

След приключване на заснемането записите от АТСС били свалени, като на 16.06.2021г. служител при Сектор ПП-Варна установил, че управляваният от възз. автомобил към 04.05.21г. е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. За автомобила била извършена проверка за собственост и било установено, че той е собственост на „ДЕВНЯ РЕСАЙКЛИНГ 2

ГРУП“ ЕАД. Представляващият дружеството Н.Л. попълнил декларация, че на процесната дата автомобилът се е управлявал от възз.Д.. Пред органите на полицията Л. дал сведения, че при изповядване на сделката по неговото придобиване бил уведомен, че следва да пререгистрира автомобила в Сектор ПП, но поради повреда на същия и дълъг ремонт не го сторил в предвидения срок.

Посочил, че не бил уведомен за прекратяване на регистрацията на същия.

По случая била извършена и проверка ЗМ №226/2021г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След приключване на проверката, материалите по преписката били изпратени в РПВарна, където била образувана пр.пр.№8897/2021г. по описа на ВРП. С оглед установеното при проведената проверка, прокурорът преценил, че извършеното от Д. не покрива признаците на престъпление по НК, тъй степента на обществена опасност на обществена опасност на деянието съответства на административно нарушение, а не на престъпление от общ характер. Поради това с постановление от 09.07.2021г. на основание чл.213, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК. С оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото на Началника на Сектор ПП-Варна за преценка реализирането на административно наказателната отговорност на въззивника.

Въз основа на изпратеното постановление на ВРП и материалите по преписка ЗМ №226/2021г. по описа на Сектор ПП-ОД на МВР-Варна на 30.07.21г. срещу възз. бил съставен АУАН с бл. № 865235 , в който било посочено, че възз управлява МПС собственост на горепосоченото дружество с прекратена регистрация, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на възз., който го подписал като вписал, че има възражения. В законоустановения срок били депозирани и писмени възражения, в които възз. посочил, че не е виновен, че катафалката не била регистрирана.

По постъпилите възражения в Сектор ПП-Варна била съставена комисия, който излязла със становище, че акта е правомерен. Предвид становището на комисията 30.09.2021г. Началник Група към ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна издал обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, а именно – показанията на св.Г., които съдът кредитира изцяло, преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали : писмо от нотариус В.М. ведно със заверени за вярност копия от: договор за дарение на МПС от 02.10.2020г., преводно нареждане /плащане към бюджета/ за сумата от 69.30 лева, 3 преводно нареждане /плащане към бюджета/ за сумата от 283.01 лева, справка за актуално състояние на „БКС гр. София“ ООД, справка за актуално състояние на „ДЕВНЯ РЕСАЙКЛИНГ ГРУП“ ЕАД, удостоверение № 214358 от 02.10.2020г., пълномощно от Н.Д.Д. към С.Д.Г., декларация-съгласие за заявяване на предварително изготвяне на СРМПС по чл. 144, ал. 5 от ЗДвП, разписа за извършено плащане за сумата от 20.00 лева и декларация по чл. 264, ал. 2 от данъчноосигурителния процесуален кодекс, писмо от РП – Варна № 8897 от 19.11.2021г. ведно със заверени за вярност копия от материалите по преписка № 8897/2021г. на РП – Варна, писмо от сектор „Пътна полиция“ УРИ: 819000-61122 от 07.12.2021г. ведно със заверени за вярност копия от: протокол от проверка № 7-С-ИСИС/17.02.21г., писмо от Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“ № 33913 от 09.07.2018г., 4 броя протоколи за използване на Автоматизирано техническо 2 средство или система № MD 1194 от 05.06.2021г. и протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система № MD 1194 от 04.05.2021г. и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група при ОД на МВР в Сектор ПП-Варна съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника на група при ОД на МВР в сектор ПП-Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и 4 съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е водена и преписка.

Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си на АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника.

При получаване на преписката АНО не е съобразил разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Въпреки отказът на ВРП да образува ДП и препращане материалите, АНО е разпоредил съставяне на АУАН, с което е допуснал нарушение на закона.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, макар в НП да не е бил конкретизиран кой ред се явява надлежен за регистрацията на МПС чрез посочване на нарушените конкретно разпоредби на Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и 5 ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая от обстоятелствената част на НП е безспорно ясно какво адм.обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че управлява автомобил, собственост на ЮЛ, който е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП.