Решение № 2244 от 06.12.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№2244/6.12.2019г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и трети състав

На осемнадесети ноември Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

Съдия Даниела Михайлова

Секретар Пламен Пламенов като разгледа докладваното от съдията

НАХД

№ 2375 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Р.Й.

– ЕГН **********, против Наказателно Постановление №

19-0819-001306/ 12.04.2019г. на Началника на група в с-р „ПП“ при ОД-МВР , с което му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400лв. на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.

В жалбата декларативно се оспорва фактическата обстановка и се твърди, че в хода на производството са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Поради това се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание , въз.Й., редовно призован, не се явява, представлява се то надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.П.Б. пледира за отмяна на постановлението, като изразява становище, че от всички доказателства по делото се установява, че въз.Й. просто е изпробвал автомобила, който е ремонтирал, поради което и счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Св.Георги Я. бил собственик на л.а. „Дачия Логан“ с рег. № В 56 10 КМ.За автомобила на 13.09.2018г. била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, която обаче била прекратена на 28.12.2018г.Превозното средство било с повреда, поради което на 25.02.2019г. той го откарал при свой познат-въз.И.Й., който да го ремонтира.След като въззивникът приключил с ремонта, той решил да изпробва автомобила, като на няколко пъти го привеждал в движението и го управлявал в района около гаража си.Така около 20,50ч. докато се движел по бул.“Хр.Смирненски“ в посока „Вятърна мелница“, до автобусна спирка „Подвис“ той бил спрян за проверка от полицейски служители, един от които св.Е.Г..Установило се, че автомобилът е собственост на св.Я., както и че няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.Поради това св. Г. съставил против въз. Й. акт за установяване на нарушение, в който описал установеното нарушение, което било квалифицирано като такова по чл.638 ал.3 от КЗ. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление № 98-0819-001306 / 12.04.2019г.

, с което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта и правната квалификация на нарушението по чл.638 ал.3 от КЗ.За него, на същото законово основание на въз. Й. било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400лв.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Е.Г. - актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.Свидетелят си спомни за случая и потвърди ,че нарушението е било установено след съответната проверка.По искане на процесуалният представител на въз.Й. до разпит бе допуснат св.Георги Я.- собственик на автомобила, чиито показания съдът също кредитира.От тях се установи, че за превозното средство е имало застраховка, която обаче била изтекла, като и самия Я. не е знаел за това.Свидетелят посочи, че на предното стъкло е имало поставен стикер за застраховката, а документите за колата са се намирали в нея.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Наказателното постановление № 19-0819-001306 / 12.04.2019г.. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, съгласно Заповед № 365з-271/21.01.2016г. на Директора на ОД-МВР-Варна.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В същото, както и в акта, се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.Вмененото във вина на въз. Й. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съставомерните признаци на нарушението са описани с необходимата конкретика, като изрично е посочено кой е собственик на превозното средство. Мястото на извършване и установяване на нарушението също са описани с необходимата яснота. При съставяне на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, респективно не са били налице спорни обстоятелства, които да се нуждаят от разследване. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.От доказателствата по делото безспорно се установява, че въз. Й. е управлявал автомобил, във връзка с чието използване към момента на извършване на проверката не е имал валиден и действащ договор за сключена застраховка „Гражданска отговорност”.Това обстоятелство, което се доказва от приложената по преписката справка за извършена проверка, не се и оспорва. Безспорно по делото е също така, че въззивникът не е собственик на превозното средство.Това обаче не го освобождава от задълженията му като водач на МПС да спазва изискванията на КЗ и да управлява превозно средство, за което има валиден застрахователен договор.

Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да направи този извод, съдът обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение .От приложената по преписката справка се установява, че автомобила е бил закупен от св.Я. на 13.09.2018г., като на същата дата за него е била сключена задължителната застраховка.Същевременно, от приложената справка от „Гаранционен фонд“ е видно , че макар застраховката да е била с крайна дата 12.09.2019г., то същата, очевидно поради неплащане на съответната вноска, е била прекратена на 28.12.2018г.От показанията на св.Я., депозирани в хода на съдебното следствие, се установява, че на предното стъкло на автомобила е имало поставен стикер , свързан със срока на застраховката, а самите документи са били в колата.В този смисъл, за въз.Й. е била налице обективна възможност да разбере, че автомобилът няма гражданска отговорност и да не предприема неговото управление.Обстоятелството, че това е било за кратък период от време и на късо разстояние по никакъв начин не може да доведе до извод, че нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност. В този смисъл следва да се приеме, че неправомерното засягане на правно защитените обществени отношения не е незначително, респективно, че случаят не е маловажен.В този смисъл е и решение по к.н.а.х.д № 1581/2014г. на Административен съд-Варна.

Правилно наказващият орган е наложил на въз. Й. наказание „Глоба” в императивно предвидения в закона размер от 400лв., като в случая е налице законова забрана по смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за неговото намаляване.Това наказание е съответно на извършеното нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН- да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително и възпитателно върху останалите граждани.

Поради всичко изложено до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. .

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №

19-0819-001306/ 12.04.2019г. на Началника на група в с-р „ПП“ при ОД-МВР , с което на И.Р.Й. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400лв. на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: