Решение № 49 от 20.05.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Девин, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100386 по описа за 2023 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл. 318 и следв. ГПК във вр. с чл.49 от СК.

В исковата молба се твърди, че на 29 март 1987г. в село К., община Д., област Смолян страните са сключили граждански брак, първи и за двама им като от брака им имат две деца, вече пълнолетни, а именно: В. С. А. с ЕГН ********** и Р. С. А. с ЕГН **********. Твърди, че през пролетта на 2021г., след поредния скандал ответницата с нейни роднини и познати отиват в семейното им жилище (собственост на родителите на ищеца) и изнасят покъщнината и мебелите, и от тогава страните са разделени, т.е. същите са във фактическа раздяла от почти три години. Счита, че този дълъг период от време е показателен за отношенията между тях и не желаят да запазят брака си. Видно е, че за страните повече е невъзможно да бъдат истинско семейство като за това липсва желание от двете страни, бракът не може да бъде саниран.

Предвид на това още повече, че страните са разделени повече от три години, счита, че бракът между тях съществува само формално, изпразнен е от съдържание и е обществено неоправдан; налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Моли съда на основание чл.49, ал.1 от СК да постанови съдебно решение, с което да прекрати брака между страните чрез развод, без да се произнасяте по въпроса за вината. По време на брака 1 страните не са придобили недвижим имот, а движимите вещи са си поделили и ищеца няма претенции към тях. Семейното жилище, находящо се в с. К., общ. Д., обл. Смолян, ул. Е. № *, е собственост на родителите на ищеца.

Желанието на ищеца е ответницата да си възстанови предбрачното си фамилно име, а именно: З..

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответницата на исковата молба чрез пълномощника й адв. С. В.- САК, с който моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на ищецът С. О. А., с произтичащите от това законни последици, като излага подробни съображения. Моли да остави без уважение искането на ищеца да се допусне развода без да се произнася съда по въпроса за вината. След прекратяване на брака моли съда да постанови да носи предбрачното си фамилно име З.; Семейното жилище е напуснала и не желае да го ползва като излага подробни съображения. Претендира за разноски.

В о.с.з. ищеца не се явява. За него пълномощника му адв. Р. А. поддържа исковата молба и излага съображения.

В о. с. з. ответницата не се явява. За нея адв. В. В. моли съда да допусне развод между страните по изключителна вина на ответника и излага съображения за това.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, събраните по делото доказателства и становищата на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че на 29.03.1987 г. в с. К., общ. Д., обл. Смолян страните са сключили граждански брак, за което е съставен акт за сключен граждански брак № *2/23.03.1987г.

Не се спори, че от брака си страните имат две деца – В. С. А. - роден на ******** г., с ЕГН **********, който е пълнолетен и Р. С. А. - роден на ******** г., с ЕГН **********, който също е пълнолетен.

Не се спори, че страните от 2021г. до настоящия момент са във фактическа раздяла.

От показанията на допуснатия до разпит свидетел В. С. А. – син на страните, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се потвърдиха безспорните 2 обстоятелства и вън от тях, съдът прие за установено, че страните не са били в добри отношения. Ищеца е биел ответницата, душал я, гонил я от къщи, без видима причина, това се случвали често. След поредния скандал пред 2021г. тя го напуснала и отишла да живее при сестра си в гр. С., където е и в момента, там работи.

Предявеният иск по чл. 49, ал. 1 следните съображения: от СК е основателен, по

Безспорно се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което ще следва да бъде прекратен. Налице са факти от живота на двамата съпрузи, релевантни с оглед критерия „дълбоко и непоправимо разстройство“ на брака. Установи се, че съпрузите от 2021 година са във фактическа раздяла, която фактическа раздяла се е отразила неблагоприятно върху брачните отношения. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане на развода, съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В конкретният случай страните желаят съдът да прекрати бракът с произнасяне относно вината за разстройството на брака, поради което следва съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака. Една от причините за разстройството на брака в случаят е неразбирателството на страните по време на брачния им живот, както и фактическа раздяла на съпрузите от 2021 г. година, която фактическа раздяла се е отразила неблагоприятно върху брачните отношения.

Установява се, че от фактическата раздяла до настоящем страните не са правили опити отново да заживеят заедно. Еднопосочни са всички доказателства, свеждащи до извода, че съвместен живот между съпрузите е невъзможен, поради което брачната им връзка съществува само формално. Оскъдни са събраните доказателства относно брачната вина, по делото е разпитан свид. В. С. А. – син на страните, неговите показания, описани по-горе, съпоставими с всички доказателства по делото, свеждащи до извода, че съвместен живот между съпрузите е невъзможен, поради което брачната им връзка съществува само формално поради изключителна вина на ищеца, който е упражнявал физически и психически тормоз на ответницата, поради което се е принудила да напусне семейното жилище. Ето защо, ще следва брака им да бъде прекратен чрез развод като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна брачна вина 3 на ищеца.

По иска с правно основание чл. 53 от СК за фамилното име след развода:

В чл. 53 СК законодателят е предвидил, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Следователно промяна на фамилното име се допуска при нарочно изявено желание на лицето, чието фамилно име е променено. Без значение е евентуалното съгласие/несъгласие на съпруга, чието фамилно име е прието (както е по отменения Семеен кодекс). В случая е налице изрично волеизявление на съпругата, че желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – З., поради това ще следва същата след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име - З..

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответницата е направила разноски в размер на

1200.00 лева- адв. възнаграждение, които следва да бъде осъден ищеца да и заплати.

При завеждане на делото е внесена от ищеца държавна такса в размер на 25 лева.

Ще следва на основание чл.6, т.3 от ТА.а за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да се осъди ищеца да заплати 40.00 лева окончателна държавна такса, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девин.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА сключеният между С. О. А., с ЕГН **********, с адрес: с. К., община Д., обл. Смолян, ул. Е. № * и С. Р. А., с ЕГН **********, с адрес: с. К., община Д., обл. Смолян, ул. Д. № * граждански брак на 29.03.1987 г. в с. К., общ. Д., обл. Смолян, за което е съставен акт за сключен граждански брак № *2/29.03.1987г., въз основа на който е издадено удостоверение за сключен граждански брак от 29.03.1987 г. от Община Д о с п а т , КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, по изключителна брачна вина на ищеца С. О. А..

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака С. Р. А., с ЕГН 4

**********, с адрес: с. К., община Д., обл. Смолян, ул. Д. № * да но си предбрачното си фамилно име – З..

ОСЪЖДА С. О. А., с ЕГН **********, с адрес: с. К., община Д., обл. Смолян, ул. Е. № * ДА ЗАПЛАТИ н а С. Р. А., с ЕГН **********, с адрес: с. К., община Д., обл. Смолян, ул. Д. № * сумата от 1200.00 лева /хиляда и двеста лева/- разноски.

ОСЪЖДА С. О. А., с ЕГН **********, с адрес: с. К., община Д., обл. Смолян, ул. Е. № * ДА ЗАПЛАТИ 40.00 лева /четиридесет лева/ окончателна държавна такса, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девин.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Девин: _______________________ 5