Определение № 722 от 11.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 722 гр. София, 06.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20241100600338 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба от К. Т. С. чрез адв. Е.П. от АК - Плевен, с която се атакува определение № 4438/29.12.2023г., постановено по НЧД № 16283/2023г. по описа на СРС, 130 състав, с което е потвърдено постановление от 05.07.2023г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1183/2021г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 15409/2021г. по описа на СРП.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт от първата инстанция, както и че липсват мотиви на същия. Твърди се, че съдът неправилно е възприел извод, че не е налице съставомерност на деянието, позовавайки се на възможност за решаване на спора по гражданско-правен ред и липсата на немаловажност. Сочи се също, че районният съдия не е анализирал в пълнота всички събрани доказателства по делото. Моли се за отмяна на атакуваното определение, съответно постановлението на СРП и постановяване на нов акт, с който делото да бъде върнато на прокуратурата.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като обсъди възраженията, изложени в депозираната жалба, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, в 1 съответствие с трайната съдебна практика , която приема за допустимо при престъпление по чл.323 от НК да възникне фигурата на пострадало лице, доколкото като вторична последица могат да бъдат засегнати отделни лични или собственически права, поради което и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор при СРП и водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, а именно за това, че на 08.02.2021г. в гр.София, ул. ****, самоволно, не по установения от закона ред, било осъществено едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право и случаят е немаловажен.

Въз основа на събраните и приобщени доказателства в хода на разследването, Софийски районен съд е приел фактическата обстановка, установена от прокурора, а именно следната:

Съсобственици на процесния апартамент №3, находящ се на **** в гр.София, били К. Т. С. и С.А.Г.. Преди това имотът бил собственост на З.И.Г., който три години преди смъртта си завещал цялото си имущество на К. С..

Впоследствие, при посещение в съответната общинска администрация по местонахождение на имота, К. С. установила, че имотните партиди са прехвърлени на С.Г., който бил син на първи братовчед на З.Г.. След извършена от нея проверка се оказало, че и други лица също са обявили саморъчни завещания в тяхна ползва относно имуществото на З.Г.. К. С. инициирала съдебно производство, приключило със съдебно решение, в което съдът обявил за нищожни другите две завещания, както и нотариалните актове, издадени въз основа на тях и валидно останало завещанието в полза на К. С., на базата на което през 2001г. бил издаден нотариален акт в полза на сина й М.С. за собственост на ½ от апартамента. Към онзи момент жилището се ползвало от наематели, които получили нотариална покана от С. за освобождаването му, но непосредствено след тяхното напускане в имота се нанесъл С.Г., като го владеел, без да допуска С. в него.

След 2002г. апартаментът продължавал да се обитава от Г., поради което К. С. завела нови граждански дела по реда на чл.108 от Закон за собствеността, а именно гр.д. №30445/2014г. по описа на СРС, ГО, 51 състав и гр. дело № 33927/2020г. по описа на СРС, 43 състав, като през цялото време 2 имотът се владеел от С.Г., който не допускал С. на мястото.

След приключване на цитираното гр.дело № 30445/2014г. по описа на СРС, ГО, 51 състав и въз основа на изпълнителен лист, издаден по същото, на 29.09.2017г. помощник частен съдебен изпълнител И.П. /при ЧСИ С.Я. – рег.

№ 844 на КЧСИ/ извършила въвод във владение на 4/8 (1/2) от имота на М.С. – син на К. С., като отнела посочените части от длъжника /Г./ и ги предала на пълномощника на взискателя – К. С.. С.Г. не съдействал при тези действия, поради което същите били извършени със съдействието на органите на МВР, а самото влизане в апартамента се осъществило с помощта на ключар.

Последният извършил смяна на заключващите механизми на жилището, което като цяло било в лошо състояние и ключове от същите били предоставени на К. С. и С.Г.. След тази дата К. С. формално била въведена във владение, но на практика това не се случило, като няколко дни след въвода при опит да влезе в апартамента, установила, че ключът бил сменен.

Впоследствие, на 21.12.2017г. М.С. прехвърлил собствеността на своя дял от апартамента на майка си, тъй като през 2017г. „Топлофикация София“ завела иск срещу него и К. С. за неплатени задължения за топлинна енергия и банковите сметки на двамата били запорирани.

На събрание през 2020г., месец януари, на етажната собственост, където се намирал процесният имот, домоуправителят Н.Я. показал на К. С. теч, за който предполагал, че идва от сервизните помещения на нейното жилище. Тъй като отношенията й с Г., който продължавал да владее имота, били изключително обострени, К. С. направила уговорка с домоуправителя да закупи необходимите материали за ремонта и да ангажира майстор за извършването му, без намесата й да стига до знанието на Г.. През лятото на същата година отново се появил теч в един от магазините, намиращи се под апартамента, с ремонта на който се заела собственичката А.С., но на 23.01.2021г. същата се обадила на С. за осигуряване на достъп на майстор до апартамента, тъй като се появил нов голям теч, а Г. не съдействал за ремонтните дейности. Съгласно уговореното К. С. и синът й, заедно с майстор, дошли на адреса, но С.Г. не отговорил на телефонното обаждане, а вече ключът, предоставен от ЧСИ при въвода във владение на имота, бил сменен. Все пак Г. отворил входната врата и след като разбрал за какво е нужно да осигури достъп, заявил, че няма да е същата вечер и затръшнал вратата.

К. С. направила уговорка с домоуправителя, ключар и майстор да влязат в апартамента на 08.02.2021г. Домоуправителят Н.Я. се свързал със С.Г. с молба да отвори, но последният заявил, че не е там. Тъй като не могли да отключат входната врата, ключарят започнал действия по демонтиране на патронника. В това време вратата била отворена от свидетелката С.А. – приятелка на С.Г., която отказала да ги пусне и същевременно му се обадила.

3

Г. дошъл след около 20 минути, а след това пристигнали и полицейски служители, които отказали съдействие за влизане в жилището и посъветвали К. С. да подаде жалба за случилото се.

След няколко седмици С.Г. допуснал майсторите за извършване на необходимите ремонтни дейности, но без К. С. да участва в това, като същата и до момента няма достъп до имота.

В хода на наказателното производство няма привлечени към наказателна отговорност лица.

С постановление от 05.07.2023г., потдвърдено с определение №4438 от 29.12.2023г. СРС, 130 състав, наблюдаващият прокурор е прекратил воденото наказателно производство, приемайки, че извършеното деяние не осъществява състава на престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

В производството по съдебен контрол задължение на въззивния съд е да провери изцяло и всестранно обосноваността и законосъобразността на актовете. За да се прекрати едно наказателно производство поради липса на престъпление, следва да са изчерпани всички доказателствени способи, относими към разкриване на обективната истина.

Въззивният състав намира определението на СРС за неправилно и необосновано, както в същото отсъства пълноценно изследване и излагане на аргументирано становище по фактите и правилната им интерпретация на плоскостта на анализ на съществените характеристики от обективна субективна страна на престъплението „самоуправство“. От въпросните дефицити страда и постановлението на СРС за прекратяване на наказателното производство. Доколкото СРС възприема изцяло становището на СРС без да подложи същото на внимателен анализ, то съдържащата се аргументация във връзка с извода за несъставомерност се съдържа в постановление на СРП от 05.07.23г.

Правилно в постановлението си прокурорът е анализирал теоретично характеристиките на престъплението самоуправство в съответствие със съдебната практика , а именно че от обективна страна, е налице предхождащ правен спор между подсъдимия и пострадалия; че престъплението може да бъде извършено само чрез действие; че от субективна страна е необходимо да е налице пряк умисъл; че е налице престъпление на просто извършване, както и че не трябва да представлява маловажен случай съгласно чл. 93, т.9 НК.

4

Същевременно въззивната инстанция не може да се съгласи с изводите на СРП, възприети и от първостепенния съд, че „действията на С.Г. не са повлияли на насрещната страна по спора“, както и че случаят е маловажен.

В този смисъл събраните доказателства се интерпретират неправилно, в разрез с правната теория и практиката на ВКС. Въззивната инстанция намира, че изводът на СРП и СРС за несъставомерност на деянието по чл. 323, ал.1 НК е неправилен и необоснован, като са несъстоятелни изложените аргументи.

В настоящата хипотеза е налице изискуемата предпоставка от обективна страна самоуправните действия да са предхождани от правен спор между подсъдимия и пострадалия. В подкрепа на това са посочените по- горе съдебни решения, резултат от съдебни дела между К. Т. С. и С.А.Г.. След приключването им и във връзка с правния спор са действията на ЧСИ, който осъществява въвод във владение на пострадалата. СРП и СРС неправилно, неаргументирано приемат, че неправомерните действия на С.Г. не са повлияли на насрещната страна в спора, тъй като въпреки извършения въвод Г. никога не осигурил достъп на С. до имота. Това не е вярно от фактическа страна.

Действително не Г. е осигурил достъп на С. до имота, но такъв и е бил осигурен именно чрез въвода от съдия- изпълнителя, вследствие на което К. С. се е сдобила с ключ от процесния имот , респ. осигурен и е бил достъп до имота. След въвода на ЧСИ е извършено действие по смяна бравата на имота от С.А.Г., което е повлияло на насрещната страна, лишавайки я от достъп до имота, което право К. С. е получила по силата на влязъл в сила съдебен акт. В конкретната хипотеза е налице възникнал спор за имуществено право, като С.

Г. въпреки, че имуществените му претенции са били отхвърлени с влязло в сила съдебното решение, е предприел действия против законоустановения ред, като е самоволно осъществил оспореното свое право в защита на собствеността си. Налице са всички елементи от състава на престъплението „самоуправство“ , като от обективна страна е налице действие- подмяна на бравата на входната врата на апартамента, а от субективна страна е налице пряк умисъл, като форма на вината. За съставомерността на деянието е необходимо наличието на възникнал спор между две страни по повод на действително или предполагаемо субективно право, което е осъществено от дееца не по установения от закона ред, като случаят е немаловажен. По делото е налице имуществен спор, както и действия от страна на Г., самоволни, не по установения от закона ред.

5

В конкретната хипотеза С.Г. е извършил неправомерни действия, които са довели до реализиране на претендирано от него право. Съставът на престъплението по чл.323, ал.1 от НК се осъществява чрез действие, което се изразява в самоволно осъществяване на спорно право, не по установения от закона ред, т.е. деянието се характеризира като посегателство срещу реда и общественото спокойствие. Изпълнителната деятелност е предпоставена от съществуването на правен спор между субекта на деянието и друго лице, като в съдебната практика се е наложило становището, че спорното право обикновено е имуществено и се оспорва от „другото лице“, а не от субекта. В настоящия случай е безспорно наличието на правен спор, нещо повече – същият е бил отнесен за решаване пред съд, който се е произнесъл. Освен влезлите в сила съдебни решения, са извършени и действия по въвод във владение в процесния имот. Безспорно е установено, че С.Г. е извършил самоволно действие, а именно подмяна на ключ, което не е осъществено по установения от закона ред.