Решение № 117 от 05.05.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. гр.Несебър, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20212150100403 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Производството е образувано по повод исковата молба на „Йеттел България“ /с предходно наименование „Теленор България”/ ЕАД, ЕИК 130460283 , със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Младост 4, бизнес парк София, против В. Д. В., ЕГН **********, живущ в гр. ................. Твърди се, че на 08.03.2018 г. между В. Д. В. и „Теленор България" ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер 359897284558, по програма Тотал 24.99, с неограничени национални минути, с уговорен срок на действие 24 месеца, до 08.03.2020 г. Сочи се, че като лоялен клиент на оператора и при възползване с преференциални условия да ползва повече от една услуга, В. взел втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер 359897268944, с избрана абонаментна програма Тотал 24.99, съгласно Договор за мобилни услуги от 08.03.2018 г. със срок на действие 24 месеца до 08.03.2020 г.

Твърди се, че потреблението е фактурирано на клиентски номер на абоната 006117034.

Сочи се, че за потребените от В. услуги за периода от 15.03.2018 г. до 14.05.2018 г. ищцовото дружество издало:

1. Фактура № 7271385431/15.04.2018 г. за отчетен период на потребление от 15.03.2018 г. - 14.04.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 508,51 лв. /с ДДС/, платима в срок 30.04.2018 г., от които:

- За мобилен номер 359897268944: 20,82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал 24.99 лв.

- За мобилен номер 359897284558: 20,82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен 1 план Тотал 24.99 лв. и потребление, разходвано извън месечния пакет в размер на 389.31 лв. /без ДДС/, от които: 2,90 лв. за Други услуги (номера 0700/0800/00800), 0,83 лв. за Други услуги с добавена стойност, 4,13 лв. за Кратки текстови съобщения (SMS), и 381,45 лв. за Роуминг таксуване (общо)

2. Фактура № 7272623305/15.05.2018г. за отчетния период на потребление от 15.04.2018 г. - 14.05.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 49,97 лв. /с ДДС/, платима в срок 30.05.2018 г., от които:

- За мобилен номер 359897268944: 20,82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал 24.99 лв.

- За мобилен номер 359897284558: 20,82 лв. /без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал 24.99 лв.

Твърди се, че В. потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 558,48 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 04/2018 г. и за месец 05/2018 г. Сочи се, че към всяка от фактурите има приложено извлечение детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Твърди се, че с Кредитно известие № **********/15.06.2018 г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на – 17,74 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси и е отразен незаплатения баланс в размер на 558,48 лв., за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 540,74 лв. Излага се, че неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 540,74 лв., е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.

11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, ищцовото дружество е прекратило едностранно индивидуалните договори на В. за ползваните абонаменти. Сочи се, че след прекратяване на отношенията операторът издава крайна фактура /Кредитно известие/ № **********/15.07.2018 г., в която са начислени суми в размер, както следва:

124,92 лв.- за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, за която сума се сочи, че е процесна в настоящото производство;

540,74 лв.- за незаплатени далекосъобщителни услуги, за която сума се сочи, че не е процесна в настоящото производство.

Излага се, че общата сума по крайната фактура е в размер на 665,66 лв. На основание т. 11 от договора за мобилни услуги се претендира неустойка за предсрочното прекратяване на процесните договори за мобилни услуги в размер на 124,92 лв. Твърди се, че същата била уговорена съобразно постигната с КЗП спогодба от 11.01.2018 г., по която ищцовото дружество било страна. Претендират се и начислените суми за незаплатени далекосъобщителни услуги на основание едностранното прекратяване на индивидуалните договори за мобилни услуги. Сочи се, 2 че датата на деактивация на процесния абонамент е 04.06.2018 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Твърди се, че като абонат на ищцовото дружество В. се е съгласил и е приел Общите условия. Излага се, че съгласно сключените договори за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

Твърди се, че за сочените по-горе суми било подадено заявление и била издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 665,66 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги, по ч.гр.д. № 232/2020 г. по описа на Районен съд Несебър, за която сума се моли да бъде прието за установено съществуването на вземане в полза на ищеца. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК постъпи писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който се изразява становище за допустимост и неоснователност на исковите претенции. Моли се иска да бъде отхвърлен.

Ищцовото дружество не изпраща представител в проведено по делото открито съдебно заседание. Депозира молба-становище вх. № 3179/12.04.2022 г., с която заявява, че желае делото да се гледа в негово отсъствие, изразява становище по проекто-доклада по делото, взима подробно становище по съществото на спора и представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В откритото съдебно заседание по делото ответникът не се явява и не се представлява от назначения особен представител – адв. Г.М. от БАК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 232 по описа за 2020 г. на Районен съд Несебър, се установява, че за процесните суми са издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 137/20.03.2020 г. и № 260023/14.07.2020 г.

Последните са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията си. В дадения от съда едномесечен срок е предявен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, който има за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадените заповеди за изпълнение. Поради изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим.

3

Доколкото представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от особения представител на ответника, съществувалите облигационни отношения между страните по делото са безспорен факт, който се установява и от сключените между тях договори за мобилни услуги № 619584325 от 08.03.2018 г. и № 619584424 от 08.03.2018 г., съгласно които на ответника е предоставено ползването на мобилни услуги, за мобилни телефонни номера 359897284558 и 359897268944, за срок от 24 месеца до 08.03.2020 г., срещу заплащането на месечна абонаментна такса от 24,99 лева с ДДС по всеки от договорите и за всеки от номерата.

Вземанията за главница за ползваните услуги са обективирани във фактура № **********/15.07.2018 г. на стойност от 665,66 лева, като в нея са включени следните стойности: 540,74 лева - задължения от предходен период с ДДС и 124,92 лева – неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги. Във фактури №№№ 7271385431/15.04.2018 г.; 7272623305/15.05.2018 г.; **********/15.06.2018 г. са включени съответно стойности от 508,51 лева, 49,97 лева и сторниране на -17,74 лева – месечни и еднократни такси /абонаментни, доп.пакети, лизингови вноски/.

По делото са представени и общите условия, при които са сключени процесните договори, както и покана за доброволно плащане до ответника.

При така установеното от фактическа страна, за съдът се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.

Анализът на така представените от ищеца писмени доказателства, обосновава извода, че същите са годни да установят съществуването на твърдените от ищеца задължения на ответника. Представените договори съдържат подпис на ответника и декларации за съгласие с общите условия, при които са сключени. Видно от ангажираните от ищеца фактури, за процесния период от ответника са потребени мобилни услуги, възлизащи на общата сума от 540,74 лева с вкл. ДДС, а именно – месечни абонаментни такси за предоставените от ответника два мобилни номера, потребени услуги за мобилни номера /0700/0800/00800/, за кратки текстови съобщения и за роуминг таксуване. По делото не се представиха доказателства за заплащане на претендираните суми от страна на ответника, нито такива обосноваващи настъпването на други правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи факти. По изложените съображения, съдът намира предявения иск за доказан по основание и размер в посочената част и за сумата от 540,74 лева, предвид което и същият следва да бъде уважен изцяло.

Досежно претендираната неустойката съдът намира следното:

Съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В случая, ищецът се позовава на неустоечни клаузи в индивидуалния 4 договор – т. 11 във вр. с чл. 75, 19б и чл. 55 от Общите условия /ОУ/, при които са сключени, съгласно която в случай на прекратяване на договора през първоначалния уговорен срок от 24 месеца, по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти, но на стойност не по-висока от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Съгласно чл. 75 вр. чл. 19б от ОУ, правото за едностранно прекратяване на договор възниква за ищеца при неизпълнение на поето от потребител договорно задължение – не заплатил дължими за заплащане суми, след изтичане на сроковете за това, а съгласно чл. 55 от ОУ, едностранното прекратяване влиза в сила след уведомяването на абоната по реда на чл.

51 от ОУ, а именно – писмено, с препоръчана поща; по факс; по ел. поща; с кратко съобщение /СМС/; чрез повикване към потребителя, чрез медиите; чрез публикация на официалната страница на дружеството. В тази връзка се търси плащане по фактура № **********/15.07.2018 г. на стойност от 124,92 лева, включваща неустойка за предсрочно прекратяване на по двата договора по вина на потребителя, който не е изпълнил задължението си за плащане в срок на дължимите от него суми за ползваните услуги. Неустойката се претендира като сбор от тройния размер на абонаментната такса за всеки от договорите, в размер от 20,82 лева без ДДС.

Ищцовото дружество, комуто се следва доказателствената тежест да установи основанието за претендиране на неустойка и нейния размер, въвежда по делото твърдение за прекратяване на процесните договори автоматично на 04.06.2018 г. и за уведомяване на ответника с покана за доброволно изпълнение от 16.06.2018 г., представена като доказателство. Твърденията на ищеца за предприетите от негова страна действия за разваляне /прекратяване на договорната обвъзраност, обусловили възникването на претендираната неустойка, като обезщетение за неизпълнението, не са изрично оспорени от особения представител на ответника, който не е взел становище по допълнителната молба, с която са направени уточнения в горния смисъл и с която е представено приетото от съда доказателство. От друга страна, в договорите за мобилни услуги е вписано, че ответникът се е запознал с общите условия, за което е положил подписа си и е подписал нарочни декларации, предвид което субективното право да прекрати договора е възникнало за ищеца още след 30.04.2018 г. Той го е упражнил, освен с изпращане на писмено уведомление, и с издаването на процесната фактура от 15.07.2018 г., с която е начислил и неустойка за прекратяване на договора. За пълнота следва да се отбележи, че доколкото по делото не са представени доказателства, че тези изявления за прекратяване са стигнали до ответника, то следва да се приеме, че найкъсният момент за това е било връчването на исковата молба и книжата към нея на особения представител, с което безспорно изявлението за прекратяване е достигнало и договорът следва да се приеме за прекратен по надлежния ред.