Решение № 163 от 04.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Велико Търново, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело № 20234001000129 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 21/17.02.2023 година по т. д. № 186/2021 година на Окръжен съд Плевен са отхвърлени предявени по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 3, във връзка с ал. 1, точка 1 от ГПК субективно съединени установителни искове, родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, от „Аман 2013“ ООД солидарно срещу ответниците „САС инж.“ ЕООД, Едноличен търговец с фирма: „САС-В. А.“ за установяване на вземане за неустойка в размер на 150 000 евро на основание Споразумение от 15.01.2016 година, влязло в сила на 28.03.2016 година, за което по ч. гр. д. № 4303/2021 година по описа на Районен съд Плевен е издадена Заповед за изпълнение № 2557/2.07.2021 година въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжниците.

Със същото решение „Аман 2013“ ООД е осъдено да заплати на „САС инж.“ ЕООД сумата 4 000 лева – разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С посоченото решение „Аман 2013“ ООД е осъдено да заплати на Едноличен търговец с фирма: „САС-В. А.“ сумата 6 000 лева – разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

1

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат С. Й. – пълномощник на „Аман 2013“ ООД, против Решение № 21/17.02.2023 година по т. д. № 186/2021 година на Окръжен съд Плевен. Във въззивната жалба се сочи, че сключването на споразумението е своевременно признание на задължението от страна на ответниците, поради което заключението на първостепенния съд за начална невъзможност на предмета на договора, нищожност на споразумението е неправилно с оглед правната и житейска логика, не кореспондира с доказателствения материал. Решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/15.06.2009 година по тълкувателно дело № 1/2009 година на ОСГТК на Върховния касационен съд. Установени са неизпълнението и вредите, произтекли от него за „Аман 2013“ ООД – и към момента сградата не е завършена, не може да се реализират правата и да се упражняват правомощията на собственика. Излагат се съображения за същността на неустойката. В случая се касае за изключителна неустойка.

Цитира се съдебна практика за валидността на задължението за въвеждане на обект в експлоатация. Изтъква се, че основанието за нищожност „липса на съгласие“ фактически се изразява в порок на волеизявлението, а не в неопределеност на предмета, както се сочи в атакувания съдебен акт. Изразява се несъгласие с извода на състава на Окръжен съд Плевен за основателност на възражението на ответниците за изтекла тригодишна погасителна давност по смисъла на чл. 111, буква „б“ от Закона за задълженията и договорите (безспорно е наличието на непредвидени обстоятелства за времето от 6.11.2019 година до 23.09.2020 година, през което давността е спряла да тече). Развиват се доводи за съществуване на непреодолима сила. Падежът на задължението за неустойка е настъпил по време на висящността на настоящото производство. Отделно от изложеното на основание чл. 3, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 година, и за преодоляване на последиците за периода 13.03.2020 година – 13.05.2020 година давност не е текла. С изпращането на електронни съобщения В. А. – представител на ответниците, е осъществил валидно писмено уведомление на „Аман 2013“ ООД в съответствие с изискването на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон. Сочат се вътрешни противоречия в решението на първостепенния съд.

Към момента за имота е издаден Акт, образец 15, но липсва удостоверение за неговото въвеждане в експлоатация.

Направено е искане да се отмени Решение № 21/17.02.2023 година по т. д. № 186/2021 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което да се уважат предявените по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 3, във връзка с ал. 1, точка 1 от ГПК субективно съединени искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат О. Л. – процесуален представител на „САС инж.“ ЕООД, в който излага съображения за нейната неоснователност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Едноличен търговец с фирма: „САС-В. А.“, в който развива аргументи за нейната неоснователност.

2

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на „САС инж.“ ЕООД оспорва жалбата.

Пред втората инстанция пълномощникът на Едноличен търговец с фирма: „САСВ. А.“ оспорва жалбата.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 186/2021 година на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявени от адвокат Иван Соколов – пълномощник на „Аман 2013“ ООД, против „САС инж.“ ЕООД и Едноличен търговец с фирма: „САС-В. А.“ при условията на субективно съединяване искове. В исковата молба се твърди, че между „Софиямилк“ ЕООД и „САС инж.“ ЕООД, Едноличен търговец с фирма: „САС-В. А.“ е подписан предварителен договор за прехвърляне на собственост и учредяване на право на строеж срещу задължение за проучване, проектиране и строителство на жилищна сграда на 6.12.2007 година с нотариално удостоверени подписи. В изпълнение на предварителния договор между „Софиямилк“ ЕООД и „САС инж.“ ЕООД е сключен окончателен договор, удостоверен с нотариален акт, за учредяване на право на строеж. С договори за цесия от 12.06.20013 година и 30.06.2014 година „Софиямилк“ ЕООД прехвърля вземанията си по тези договори на „Аман 2013“ ООД. На 15.01.2016 година между „Аман 2013“ ООД, „Софиямилк“ ЕООД и Едноличен търговец с фирма: „САС-В. А.“ е сключено писмено споразумение, по силата на което „САС инж.“ ЕООД се задължава към „Аман 2013“ ООД и „Софиямилк“ ЕООД най-късно в срок от 18 месеца от влизане в сила на споразумението да е издадено разрешение за ползване на сградата, построена в дворно място, находящо се в гр.

София, Столична община, район „Връбница“, ул. „285“, номер 9, съставляващо УПИ XV2289, да представи в този срок нотариално заверен препис от разрешението на „Аман 2013“ ООД. При неизпълнение на поетото задължение „САС инж.“ ЕООД и Едноличен търговец с фирма: „САС-В. А.“ се задължават солидарно да заплатят на „Аман 2013“ ООД сумата 150 000 евро – неустойка. За обезпечаване изпълнението на задължението за осигуряване издаването на разрешение за ползване на „жилищната сграда“ в уговорения срок и изплащане на неустойката при евентуално неизпълнение „САС инж.“ ЕООД чредява в полза на „Аман 2013“ ЕООД ипотека върху самостоятелни обекти, изброени в исковата молба. С нотариалния акт за учредяване на ипотеката ответниците солидарно се задължават да изплатят на „Аман 2013“ ЕООД неустойка в размер на 150 000 евро при неизпълнение на задължението за издаване и предоставяне на разрешение за ползване на описаната в нотариалния акт сграда. В уговорения срок до осемнадесет месеца от влизане в сила на споразумението (28.03.2016 година – датата на учредяване на ипотеката) и до момента липсва издадено разрешение за ползване на сградата; не е заплатена и уговорената неустойка при неизпълнение. Въз основа на подадено заявление от „Аман 2013“ ООД по чл.

3

417 от ГПК е образувано ч. гр. д. № 4303/2021 година на Районен съд Плевен и в полза на дружеството е издадена Заповед за изпълнение № 2557/2.07.2021 година за дължимата неустойка. Длъжниците подали възражения против заповедта за изпълнение.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „САС инж.“ ЕООД и Едноличен търговец с фирма: „САС-В.

А.“, че дължат солидарно на „Аман 2013“ ООД сумата 150 000 евро – неустойка при неизпълнение на поетото задължение за издаване на разрешение за ползване на жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в гр. София, Столична община, район „Връбница“, ул. „285“, номер 9, съставляващо УПИ XV-2289, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 1.07.2021 година; да осъди „САС инж.“ ЕООД и Едноличен търговец с фирма: „САС-В. А.“ да за платят солидарно на „Аман 2013“ ООД направените разноски в заповедното и изпълнителното производство в общ размер на 22 582.89 лева, детайлно посочени в исковата молба; претендират се сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „САС инж.“ ЕООД, представлявано от В. А., и Едноличен търговец с фирма: „САС-В. А.“, с който се навежда възражение за изтекла давност; сочи се, че ищецът не е действителен кредитор на ответниците, позовават се на нищожност на договорите за цесия поради невъзможен предмет; аргументира се частична нищожност на чл. 2 от Споразумението от 15.01.2016 година поради липса на основание и противоречие с добрите нрави; излагат се съображения за недължимост на неустойката – липсва виновно поведение на ответниците.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от адвокат Иван Соколов – пълномощник на „Аман 2013“ ООД, с която изразява подробно становище по възраженията, обективирани в отговора на исковата молба.

Подаден е допълнителен отговор от адвокат О. Л. – пълномощник на Едноличен търговец с фирма: „САС-В. А.“, в който изтъква, че направеното с допълнителната искова молба изменение на петитума на исковата молба е недопустимо; взема отношение по доводите на процесуалния представител „Аман 2013“ ООД.

Депозиран е допълнителен отговор от „САС инж.“ ЕООД, представлявано от В.

А., в който сочи, че с допълнителната искова молба е формулирано недопустимо искане; в нея се съдържат твърдения, несъответстващи на фактическата обстановка, неправилни правни изводи и аргументи.

С определение по Протокол № 243/2.11.2022 година е допуснато уточнение на петитума на исковата молба – същият е установителен, а не осъдителен.

Пред първостепенния съд процесуалните представители на „САС инж.“ ЕООД, Едноличен търговец с фирма: „САС-В. А.“ оспорват предявените искове.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и 4 правни изводи:

Решение № 21/17.02.2023 година по т. д. № 186/2021 година на Окръжен съд Плевен е валидно и допустимо.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства, направеното искане, съдът смята, че предявените по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Аман 2013“ ООД против „САС инж.“ ЕООД, Едноличен търговец с фирма: „САС-В. А.“ при условията на субективно съединяване искове са с правно основание чл. 92, ал. 1, във връзка с чл. 121 от Закона за задълженията и договорите.

Въз основа на депозирано на 1.07.2021 година заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Аман 2013“ ООД против „САС инж.“ ЕООД, Едноличен търговец с фирма: „САС-В. А.“ е образувано ч. гр. д. № 4303/2021 година на Районен съд Плевен. Със Заповед за изпълнение № 2557/2.07.2021 година по ч. гр. д. № 4303/2021 година на Районен съд Плевен е разпоредено длъжниците „САС инж.“ ЕООД, Едноличен търговец с фирма: „САС-В. А.“ да заплатят солидарно на кредитора „Аман 2013“ ООД сумата 150 000 евро, ведно със законната лихва от 1.07.2021 година до окончателното изплащане, сторените разноски: 5 867.49 лева – държавна такса, 5 350 лева – адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 28.03.2016 година. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист.