Решение № 6745 от 06.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6745 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100509829 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №8215 о т 19.05.2023 г., постановено по гр.д. № 60098/2022 г. по описа на СРС, 40 състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от М. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. ****, действаща чрез процесуалния си представител адв. И. В. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. **** осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 вр. чл.4 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №2, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от извършените спрямо него процесуални действия в хода на воденото наказателно производство за престъплението, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 8631/2018г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, ведно със законната лихва от 04.11.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 10 000лв. до пълния предявен от 24 000лв.; сумата от 3 839лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за платени адвокатски възнаграждения и сторени разходи за пътувания, настъпили в резултат от извършените спрямо него процесуални действия в хода на воденото наказателно производство за престъплението, за което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 8631/2018г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 3839лв. до пълния предявен от 5 224лв.

Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.10, ал.3 ЗОДОВ сумата от 711,95 1 лева, представляваща разноски по делото и на основание чл. 10, ал. 3 вр. чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ сумата от 362,10лв. (триста шестдесет и два лева и десет стотинки), представляваща разноски за експертиза, които са заплатени първоначално от бюджета на съда.

Недоволен от съдебното решение е останал ответника, който е подал въззивна жалба, с която се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, като моли съда да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърли претенцията на ищеца. .Претендира и разноски.

В срока за подаване на отговор на въззивна жалба по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца, който моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, като излага и съображенията си за това. . Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Отговорът на въззивната жалба е подадена в срока по чл.263, ал.1 ГПК, допустим е, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ вр. чл. 45 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на М. В. М. срещу Прокуратурата на Република България.

Ищецът твърди, че на 22.06.2016г. бил привлечен като обвиняем по ДП ЗМ № 1190/2015г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 12509/2015г. по описа на СРП за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. На 23.05.2018г. бил внесен в съда обвинителен акт спрямо него, по който било образувано НОХД № 8631.2018г. С присъда от 10.02.2022г., влязла в сила на 26.02.2022г., ищецът бил признат за невиновен в извършването на соченото деяние.

Поддържа, че наказателното производство преобърнало живота му, като станало достояние на много негови познати, приятели, роднини и др. Бил му лепнат етикет на престъпник, което го сринало психически. Преди производството бил енергичен и лъчезарен човек, а след това се чувствал отвратен, обезверен и изморен, загубил апетит, станал мнителен и заядлив. Посочва, че в продължение на 6 години му се наложило да пътува от гр.

Варна, където живее, до гр. София за явяване за разпити и по заседания, което 2 представлявало постоянно напрежение за него. Тези обстоятелства се отразили негативно и върху здравословното му състояние, като започнал да има проблеми със сърцето, увеличило се кръвното му налягане, чувствал отпадналост, болки в кръста, световъртеж и изтръпване на долните крайници. Появил му се и псориатичен артрит в резултат от наказателното производство. Също така, бил ограничен в социалните и личните си контакти, тъй като бил с мярка за неотклонение „подписка“ и при всяко пътуване извън гр. Варна следвало да уведомява органите и да чака разрешение. Освен това, претърпял и имуществени вреди в резултат от обвинението в размер на 3600лв. за платени адвокатски възнаграждения, както и 1624лв. разходи за превоз от гр. Варна до гр. София за периода 22.02.2016г.- 10.02.2022г.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 24 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от обвинението, по което е оправдан, ведно със законната лихва от 22.02.2016г. до окончателното плащане, както и сумата о т 5224лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди за заплащане на адвокатски възнаграждения и разходи за пътувания.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Оспорва ищецът да е претърпял описаните вредни последици, които да се намират в причинно-следствена връзка с наказателното производство. Счита, че спрямо ищеца не са извършвани интензивни процесуалноследствени действия, а здравословното му състояние било влошено още от преди това. Поддържа, че спрямо него е била взета най-леката мярка за неотклонение, а досъдебната фаза продължила около 2 години, което било разумен срок. Също така, оправдателната присъда не била протестирана, което трябвало да бъде отчетено. Оспорва и да е претърпял имуществени увреждания на сочената стойност. Евентуално прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

По отношение на останалите разходи, твърди, че не може да се направи извод за връзка с наказателното производство, както и че част от тях не подлежат на възстановяване по принцип. Спрямо лихвата за забава, твърди, че началната й дата не сочената от ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде доказано от ищеца, че привлечен като обвиняем, а впоследствие му е било повдигнато обвинение с обвинителен акт, в извършване на соченото престъпление, като наказателното производство е продължило през сочения период; наличие на оправдателна присъда, т.е. съдебен акт, с който ищеца е е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения; че е претърпял вреди, пряка и непосредствена последица от действията на правозащитните органи. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.

Страните по делото не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се 3 установява, че ищеца – въззиваем е привлечен като обвиняем за престъпление с правна квалификация чл.209, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК. Със заповед от 22.02.2016г., издадена на основание чл. 72 от ЗМВР във връзка с досъдебно производство ЗМК 165/16 г., ищецът М. М. е задържан за срок до 24 часа. С постановление от 23.02.2016г. М. В. М. е привлечен като обвиняем и му е наложена мярка за неотклонение - "подписка", изпълнявана спрямо него до 18.10.2017 г., когато е отменена с Постановление на прокурора от Софийска районна прокуратура. С обвинителен акт, внесен в съда на 23.05.2018г., на М. М. е повдигнато обвинение за горепосочените деяния, квалифицирани като престъпление измама по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до шест години. С присъда от 10.02.2022г., постановена НОХД № 8631/2018г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, обявена в заседанието на 10.02.2022г., подсъдимият М. М. е признат за невиновен за деянията, за които му е повдигнато обвинение, като присъдата не е протестирана и обжалвана и е влязла в сила на 26.02.2022г. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е правилно е прието наличието на първата предпоставка от фактическия състав.

Ищеца претендира обезщетение на причинените му неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно производство, както и обезщетение с оглед продължителността на същото. Спорен между страните е въпроса, с оглед въведените от въззивника възражения във въззивната жалба, относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и реално претърпени вреди в сочения от ищеца – въззиваем обем.

На тези въпроси съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в даденото тълкуване в ППВС № 4/1968 г., т. 11, и според същата обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване се определя по справедливост, като се посочат конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД. Понятието за справедливост по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Последното означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира конкретно претърпените вреди, като с правно значение са само действително търпените неудобства в резултат на обвинението.

Справедливостта, като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Поради това съдът по иска по чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от 4 значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото чл. 4 ЗОДОВ препраща към чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното задържане на лицето от полицейските органи (обезщетяват се всички вреди, без оглед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска – така ТР № 5/15.06.2015 г., ОСГК, ВКС, по тълк. д. № 5/2013 г.); броят на повдигнатите обвинения; тежестта на престъпленията и предвидените за тях наказания; взетите мерки за процесуална принуда, тяхната тежест и продължителност,ограничаването на гражданските права; общата продължителност на наказателното производство; фазите, през които е преминало до основанието, което прави обвинението незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; процесуалните действия, предприети от органите на наказателното производство с участието на увреденото лице; личностните качества на ищеца, общественото му положение, неговата възраст, съдебното му минало и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията (вземат се предвид преди, по време и след наказателното производство); разгласяването в медиите и публичността; увреденото здраве. За пълнота на изложението, тъй като в настоящия случай ищеца не притежава длъжностно качество, не заема длъжност в държавен орган и не изпълнява работа в публичен интерес, от значение е също дали престъплението визира такова качество, както и други особености в субективния състав на престъплението (например користна цел), особено когато незаконно обвиненото лице е заемало длъжност в държавен орган и/ или изпълняваната работа е в публичен интерес. В тези случаи, за да прецени негативния ефект от незаконното обвинение, съдът е длъжен да съобрази професионалните и морални изисквания към заеманата длъжност, а с това - и начина, по който незаконното обвинение се е отразило върху кариерното развитие на увреденото лице.