Присъда № 40 от 27.02.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 40 от 27.02.2023 г. по НЧХД № 4281/2022 г. по описа на БРС, XXI състав

Производството по делото е образувано по повод внесена в съда тъжба от Н. А. Н., ЕГН **********, с която срещу подсъдимия С. Д. З. ЕГН **********, неосъждан, е повдигнато обвинение за това, че в публично съдебно заседание на ********г. по НАХД № ****/2021г. по описа на Районен съд -Варна разгласил за Н. А. Н. позорни обстоятелства, а именно: „Той излъга, че току-що е напуснал града“ и „Н. се оказа стар познайник на полицията“ – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. 147, ал. 1 НК.

Частният тъжител, редовно уведомен, не се явява. За него се явява служебно назначен повереник адв. Т.. Поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение.

Упълномощеният защитник на подсъдимия адв. Н. поддържа, че не е осъществен състав на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. 147, ал. 1 НК от неговия подзащитен. Излага подробни съображения в тази насока. Пледира за оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимият, редовно уведомен, не се явява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С. Д. З., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр. Д.. Видно от приложена по делото справка за съдимост подсъдимият не е осъждан.

Около Великден през 2020 г. по време на пандемията от заболяването Ковид 19, подсъдимият паркирал личния си автомобил на паркинг до магазин „М.М.“ в гр. В. и напуснал мястото. След като се върнал, установил, че автомобилът му е ударен. Бил подаден сигнал до ОДЧ при ОД на МВР – Варна, като на място на паркинга били изпратени да окажат съдействие свидетелите Г. Г. И. и Е. Ж. Г. и двамата служители към ОД на МВР – Варна. На място свидетелите установили подсъдимия, който твърдял, че автомобилът му е бил ударен от друг автомобил, който е напуснал мястото на настъпилото ПТП. Свидетелят Г. изгледал видеозапис от видеокамера от магазина и установил марката и регистрационния номер на автомобила, който причинил удара с автомобила на подсъдимия З.. След извършена справка чрез ОДЧ, установили собственика на автомобила – частния тъжител Н.

Н. и неговия адрес. Свидетелите И. и Г. заедно с подсъдимия посетили адреса на тъжителя Н.. Свидетелят Г. се качил до апартамента на Н., след което и двамата слезли на паркинга пред блока. Н. признал, че той е управлявал собствения си автомобил при възникването на ПТП с автомобила на подсъдимия, като посочил, че към момента автомобилът бил взет от баща му и бил извън града. Бил съставен от свидетелите Г. и И. протокол за ПТП и АУАН срещу тъжителя. Впоследствие било издадено и наказателно постановление, което е било обжалвано от Н. и по подадена от него жалба е било образувано НАХД № ****/2021 г. по описа на Районен съд – Варна. По делото като свидетели били призовани свидетелите Г. И., Е. Г. и подсъдимият З.. Свидетелите били разпитани в съдебно заседание на ******** г. В показанията си подсъдимият З. посочил, че тъжителят се е оказал стар познайник на полицията, както и споделил, че тъжителят е излъгал, че баща му е напуснал града с неговия автомобил.

1

За периода 2020 г.-2022 г. по описа на ОД на МВР – Варна са били образувани срещу частния тъжител три досъдебни производства, приключили с мнение за повдигане на обвинение срещу частния тъжител, а именно ДП № 87/2020 г. по описа на Трето РУ за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, ДП № 540/2020 г. по описа на Трето РУ за престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК и ДП № 1013/2022 г. по описа на Трето РУ за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.

По доказателствата:

Приетата за установена от съда фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

По делото е налично писмено доказателство – заверен препис на съдебен протокол (л.70, л.71, л.72 ) от съдебно заседание от ******** г. по НАХД № ****/2021 г. по описа на Районен съд –Варна, видно от съдържанието на който подсъдимият в проведения разпит е заявил процесните фрази - „Той излъга, че току-що е напуснал града“ и „Н. се оказа стар познайник на полицията“.

Приетата за установена от съда фактическа обстановка се подкрепя и от показанията на свидетелите Г. Г. И. и Е. Ж. Г.. В показанията си свидетелят Е. Г. посочва, че познава частния тъжител във връзка с изпълнение на служебните си задължения, тъй като го е разпитвал по повод подаден от Н. сигнал за извършено нарушение. От своя страна свидетелят Г. И. сочи, че не познава тъжителя. От показанията на свидетеля И. се установява, че към момента на настъпилото ПТП между автомобилите на тъжителя и подсъдимия в страната са били въведени строги епидемиологични мерки във връзка с пандемията от заболяването Ковид 19, които са ограничавали пътуванията извън града.

Показанията на свидетелите са последователни, обективни, безпротиворечиви и навеждат на осъществяването на едни и същи факти. По тази причина съдът напълно ги кредитира.

От представена по делото справка от ОД на МВР – Варна (л. 74 от делото) се установява, че не са установени данни за извършени от тъжителя противообществени прояви съгласно ЗБППМН. От посоченото писмено доказателство обаче се установява, че срещу частния тъжител са били образувани през 2022 г. три досъдебни производства по описа на Трето РУ при ОД на МВР- Варна, които са били изпратени в Районна прокуратура – Варна с мнение за повдигане на обвинение срещу Н..

От изготвената справка за съдимост се установяват нужните за производството данни за съдимостта на подсъдимия.

Събраните по делото писмени доказателства заедно с гласните допринасят за обективното изясняване на релевантните за делото факти. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С. Д.

З., не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. 147, ал. 1 НК.

От фактическа страна безспорно по делото се установи, че на посочената в тъжбата дата (********г.) подсъдимият е изрекъл в показанията си в проведено съдебно заседание по 2

НАХД № ****/2021 г. по описа на Районен съд –Варна репликите „Той излъга, че току-що е напуснал града“ и „Н. се оказа стар познайник на полицията“. Настоящият съдебен състав счита, че изречените от подсъдимия фрази по адрес на тъжителя, не осъществяват състав на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. 147, ал. 1 НК.

За да е налице съставомерност на деянието съгласно чл. 147, ал. 1 от НК деецът следва да е разгласил позорно обстоятелство за другиго или да му е приписал престъпление, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Следователно за да е осъществен съставът на „клеветата“ от обективна страна, разгласеното позорно обстоятелство трябва да е неистинско или приписаното престъпление да не е извършено от тъжителя.

На първо място настоящият състав намира за несъставомерен по смисъла на чл. чл.

148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. 147, ал. 1 НК изразът „Той излъга, че току-що е напуснал града“.

От фактическа страна по делото се установява, че подсъдимият е изрекъл посочената фраза в съдебно заседание по време на разпит като свидетел. От протокола от съдебното заседание на ********г. по НАХД № ****/2021 г. по описа на Районен съд –Варна става ясно, че изреченият израз е резултат от формираното вътрешно убеждение на подсъдимия, че случаят се е осъществил по време на строги епидемиологични мерки, въведени в страната във връзка с ограничаване на разпространението на болестта Ковид 19. В показанията си подсъдимият посочва, че заради пандемията градът е бил блокиран и никой не е излизал, което го е навело на извод, че тъжителят е излъгал, когато е посочил на контролните органи, че баща му е извън града с автомобила. От изложеното в съдебната практика на върховната инстанция в този смисъл Решение №167/26.09.2016 по дело №742/2016 на ВКС, НК, III н.о. може да се направи заключението, че предположенията; създаването на различни версии и аналогии; изводите, интерпретациите и други проявления на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или чутото; изказаните мнения, съждения, оценки и внушения не консумират престъпния състав на клеветата. Предвид съществуващата епидемиологична обстановка към датата на настъпилото ПТП между автомобилите на подсъдимия и тъжителя, съмнение относно факта, че автомобилът на тъжителя в бил извън града споделя и свидетелят И. в проведения разпит пред настоящия съдебен състав. Следователно може да се направи категоричен извод, че излагайки пред съда версията си, че тъжителят е излъгал за местонахождението на автомобила, подсъдимият не е осъществил състава на престъплението „клевета“. Отделно от това съдът намира, че подсъдимият е бил провокиран да формира убеждение, че тъжителят е излъгал за местонахождението на автомобила и от самото поведение на тъжителя. Както се установи от фактическа страна тъжителят е причинил ПТП, като е блъснал с управлявания от него автомобил, автомобила на подсъдимия, след което е тръгнал от мястото без да остане, за да се установят щетите. Тъжителят е напуснал мястото без да уведоми контролните органи, което е препятствало дейността по установяването му като нарушител на правилата за движение по ЗДвП. Това негово поведение е било установено след преглед на видеозапис от камерите на намиращия се в близост магазин. Всички тези факти са били известни на подсъдимия, поради което е логично да се приеме, че у него е било провокирано внушение, че при посещение на адреса на тъжителя и при въпрос на контролните органи къде е автомобилът, подсъдимият е заключил, че тъжителят не е споделил истината, за да избегне установяване на щетите от настъпилото ПТП. В тази връзка според съда не е налице осъществен състав на „клевета“ с изричането на израза и от субективна страна. „Клеветата“ може да бъде осъществена само при форми на вината пряк и евентуален умисъл. Както се посочи по-горе в изложението според настоящия състав подсъдимият е споделил фразата, в резултат на неговата увереност в истинността на изнесеното, която е била основана на реални обективни факти, а именно въведените ограничителни мерки в свободното придвижване по време на пандемията от Ковид 19 и напускането на мястото на ПТП от 3 страна на тъжителя, без да сигнализира на компетентните органи. Ето защо не е бил налице умисъл у подсъдимия като е изложил своето мнение, базирано на вътрешно убеждение за истинността на изреченото.

На следващо място според съда не е бил осъществен състав на престъплението „клевета“ от подсъдимия и с изричането на израза „Н. се оказа стар познайник на полицията“. От протокола от съдебното заседание от ********г. по НАХД № ****/2021 г. по описа на Районен съд –Варна се установява, че изразът представлява извод на подсъдимия, формиран от осъществилата се фактическа обстановка във връзка с възникналото ПТП на паркинга на магазин „М.М.“ в гр. В.. Прави впечатление, че подсъдимият изрича процесната фраза непосредствено преди да заяви, че полицейските служители са знаели адреса на тъжителя, след което са отишли на адреса му. Така заявеното от подсъдимия в тази последователност води до извод, че обстоятелството, че адресът на тъжителя е бил известен на свидетелите Г. и И., независимо че е бил установен чрез дежурен служител в МВР по показания на полицейските служители, е формирало у подсъдимия вътрешното убеждение, че тъжителят е познато лице на полицейските служители. Това изказване на подсъдимия е по-скоро негова интерпретация на възприетите от него факти във връзка с установяване на тъжителя като водача, който е причинил настъпилото ПТП. Отново следва да се приеме, че се касае за схващане, разбиране на подсъдимия формирано от вътрешното му убеждение за истинността на обективните обстоятелства, на които се основава. Също така трябва да се има предвид, че за да се осъществи състав на престъплението „клевета“ чрез разгласяване на факти и обстоятелства, тези факти и обстоятелства трябва да са определени и конкретни. Не е достатъчно да се сочат неконкретизирани отрицателни качества на лицето. В тази връзка в израза „Н. се оказа стар познайник на полицията“ не се съдържа конкретика на обстоятелства или прояви на тъжителя, които да бъдат преценени като позорни за личността му. Тази неопределеност на изречените думи препятства процеса на доказване, тъй като както беше посочено по-горе в изложението законодателят е предвидил възможност за изключване на наказателната отговорност в ал. 2 на чл. 147 НК, а именно ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.