Решение № 14207 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14207 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110151821 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ж. И. Б. и Б. И. Д. за заплащане на следните суми:

Ж. И. Б. – сумата от 2040,27 лева (1043,17 евро), представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 380,78 лева (194,69 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 19.08.2025 г.; сумата от 30,37 лева (15,53 евро), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,25 лева (4,22 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 19.08.2025 г.;

Б. И. Д. – сумата от 2040,27 лева (1043,17 евро), представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането; сумата от 380,78 лева (194,69 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 19.08.2025 г.; сумата от 30,37 лева (15,53 евро), представляваща главница за цена на 1 извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 22.08.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,25 лева (4,22 евро), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 19.08.2025 г.

За посочените вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.08.2025 г. по ч. гр. д. № 768/2025 г. по описа на Районен съд Левски.

След постъпило в срок възражение от длъжниците по чл. 414 ГПК, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил в процесния имот топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, като за процесния период не била заплатена дължимата цена. Поддържа, че сумите се претендират от ответниците в качеството им на наследници на дълга на наследодателя им до датата на неговата смърт и в качеството им на съсобственици на топлоснабдения имот след тази дата при квоти от по 1/2 ид.ч. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Ж. И. Б., е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

Счита, че липсват доказателства да е в облигационни отношения с ищеца, тъй като не е сключвала договор с последния. Оспорва де е приела Общите условия на ищцовото дружество. Излага, че в апартамента не се живее от години и не е консумирана топлинна енергия за периода 2023-2024 г. Твърди, че отоплителните тела са демонтирани/спрени. Оспорва исковете и по размер, като счита че не ставало ясно как са начислявани сумите. Оспорва да са начислени по действителен разход. Позовава се на решение на ВАС, с което била отменена формулата по Методиката към Наредбата. Оспорва исковете за лихви, като счита, че не е поставяна в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Б. И. Д., не е депозирал отговор на исковата молба. Във възражението по чл. 414 ГПК е посочено, че не е ползвана топлинна енергия и че сумите са начислени неправилно.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, респ. с наследодателя на ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците, респ. за наследодателя на ответниците, е възникнало задължение за плащане 2 на уговорената цена в претендирания размер при посочените квоти, както и настъпило наследственото правоприемство.

С оглед релевираното възражение от ответника Ж. И. Б. за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга..

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От приетия по делото Договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ с рег. № 147, том III от 01.06.1984 г. (л. 105-107) се установява, че процесният имот – ***, находящ се на адрес: г*** (*), ***, е придобит от И.Ж. И.. От удостоверение за наследници на И.Ж. И. (л. 18) се установява, че последният е починал на 07.12.1996 г. и е оставил наследници по закон Н.А. И. (съпруга), Н. И. Д.а (дъщеря) и С. И. Д.а (дъщеря). От удостоверение за наследници на Н.А. И. (л. 17) се установява, че последната е починала на 22.12.1999 г. и е оставила наследници по закон Н. И. Д.а (дъщеря) и С. И. Д.а (дъщеря). От приетия по делото Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 193, том III,рег. № 26185 по дело № 642/2000 г.

(л. 12-13) се установява, че на 27.09.2000 г. Н. И. Д.а е продала на съсобственика си С. И. Д.а собствената си 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот – ***, находящ се на адрес: г*** (*), ***, с което С. И. Д.а се легитимира като изключителен собственик на процесния имот, считано от 27.09.2000 г.

Сключеният договор касае обект с абонатен № ***. От молба-декларация от 06.11.2001 г. (л. 15-16) се установява, че С. И. Д.а е подала молба-декларация до ищеца, с която е поискала откриване на партидата за процесния имот на нейно име. От удостоверение за наследници на С. И. Д.а (л. 14) се установява, че последната е починала на 09.01.2024 г. и е оставила наследници по закон ответниците по делото – Ж. И. Б. (дъщеря) и Б. И. Д. (син), които по силата на настъпилото наследствено правоприемство (чл. 5, ал. 1 ЗН) се легитимират като съсобственици на процесния имот, всеки на 1/2 ид.ч., считано от 09.01.2024 г., а за процесния период до тази дата – като наследници на дълга на своя наследодател – С. И. Д.а, при равни квоти.

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между ищеца и наследодателя 3 на ответниците С. И. Д.а, а след нейната смърт между ищеца и ответниците, са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба:

ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването от 2020 г.

В качеството на титуляр на правото на собственост, наследодателят на ответниците С. И. Д.а е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в част от процесния период от 01.05.2022 г. до смъртта й на 09.01.2024 г. Освен това с подаването на молбатадекларация и откриването от дружеството на партида на името на наследодателя на ответниците С. И. Д.а, между тях е възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за този имот и последната дължи заплащането й. По силата на настъпилото наследствено правоприемство ответниците по делото – Ж. И. Б. и Б. И. Д., отговарят за задълженията на своя наследодател през този период при равни квоти, а за периода от 09.01.2024 г. до 30.04.2024 г. като съсобствени на по 1/2 ид.ч. от процесния имот са и страна по облигационното отношение с ищеца за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. По делото няма нито твърдения, нито данни преди или по време на процесния период ответниците, респ. наследодателят им, да са се разпоредили с притежавания от тях недвижим имот, нито да са учредили вещно право на ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно основание, да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците, респ. наследодателят им, да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Възражението, че между страните по облигационното правоотношение липсва сключено индивидуално споразумение, не може да се възприеме като основателно с оглед предмета на делото. Съгласно Закона за енергетиката между страните по договор за продажба на топлинна енергия могат да се уговорят индивидуални условия, но това е предвидено като възможност за купувачите да предложат с писмено заявление различни условия, в случай че не са съгласно с обнародваните общи условия. В конкретния случай не са налице нито твърдения, нито доказателства за това, ответниците да са направили подобно предложение за продажба на топлинна енергия при различни условия.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСГК, 4 за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на чл. 62 вр. с § 1 от ДР на ЗЗП. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението ДВ, бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребителят на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В тази връзка е налице и тълкуване от СЕС с решение от 09.12.2019г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, съгласно т. 1 от което член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета /“Директива за нелоялни търговски практики“/, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент – т.е., нормата на чл. 150, ал. 6 ЗЕ не е в 5 нарушение на общностното право. Съгласно т. 2 от същото решение, член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Разпечатката съдържа 33 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c785eed-ca90-4104-a565-8b7336c2d155