Протокол № 170 от 12.07.2022, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 170 гр. Перник, 11.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Съдебни

Д.С.Л. заседатели: Р.Н.М. при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА и прокурора Бисер Игн. Ковачки

Сложи за разглеждане докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Наказателно дело от общ характер № 20221700200062 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Подсъдимият С. Б. Т. се явява лично и с адв. К..

Подсъдимата С. Б. П. се явява лично и с адв.К.

Не се явява адв. М..

Не се явява адв. А..

Подсъдимата И. И. Т. се явява лично и с адв.К..

Пострадалият И. Х. М., редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. Х..

Пострадалият А. А. З., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура изпраща представител.

Съдът разясни на страните правото на отвод на основание чл.274 НПК.

Отводи и възражения срещу състава на съда не се направиха.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в разпоредително заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за продължаване на разпоредително заседание.

В проведеното открито съдебно заседание от 24.06.2022 г. съдът е разгледал въпросите по чл.248 от НПК, като страните са изразили становище по същите. Релевирани са възражения от защитниците на подсъдимите С.Т., И.Т. и С.П. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са доведи до ограничаване на правата им.

Представителят на ОП – Перник е изразил становище, че не са налице сочените нарушения, а това са въпроси, които съдът следва да реши по същество.

След запознаване с подробно изложените възражения, Окръжен съд – Перник намира следното:

Делото е подсъдно на Окръжен съд - Перник и към настоящия момент не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до съществено накърняване на правото на защита на обвиняемите, а оттам и на правото им да организират защитата си, по следните съображения:

Съобразно съдебната практика, както и Тълкувателно решение № 2/2002 година, главното предназначение на обвинителния акт е да очертае рамката на предмета на доказване в бъдещия съдебен процес. Настоящият състав установи, че обвинителният акт, въз основа на който са повдигнати обвинения срещу подсъдимите С.Т., И.Т. и С.П. страда от пороци, които не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство.

Както в теорията, така и в съдебната практика е безспорно прието, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да намерят място всички факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия/подсъдимия в осъществяването му, времето, мястото и начина на извършване на престъплението, а в заключителната част на обвинителния акт, предвид правилото на чл.

246, ал. 3 от НПК, е достатъчно да се посочи правната квалификация на деянието. Няма спор, че нормативно определеното съдържание на обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъде запълнено с недвусмислени твърдения за конкретните фактически обстоятелства, в които се е изразило деянието на привлечените към наказателна отговорност лица. В обстоятелствената част на обвинителния акт следва ясно да се очертаят фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимите в него чрез посочване на времето, мястото, изпълнителното деяние, механизма на извършване, предмета, пострадалото лице, вредоносните последици, обстоятелствата, правнозначими за съответните субективни измерения на тези обективни дадености в съзнанието на авторите на посегателството (в този смисъл решение № 177 от 10.04.2018 г. по н. д. № 709 / 2017 г. на Върховния касационен съд, трето наказателно отделение).

По обвинението по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Настоящият състав намира, че са налице множество противоречия между изложението в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт спрямо подсъдимия С. Б. Т. по 2 повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.252, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Това обстоятелство дава основание да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на обвиняемия/подсъдимия, като същият е обективно възпрепятстван да научи за какво престъпление е привлечен като обвиняем, съответно да организира своята защита, в каквато насока са и релевираните от защитника на подсъдимия Т. възражения.

Основните несъответствия между установените факти в обстоятелствената част и отразеното в диспозитива на същия се свеждат до няколко елемента от фактическия състав на вмененото престъпление, а именно: досежно лицата, на които са отпуснати паричните суми, техният размер и валута, при какви обстоятелства и при какви условия са отпуснати сумите – лихвен процент, срок на заема, предоставено ли е обезпечение, както и какъв е размерът на неправомерно реализирания доход в резултат от деянията. Посочените противоречия са установени в различна степен системно за почти всяко от деянията, за които е повдигнато обвинението. С цел по-голяма прецизност на изложението, съдът ще изложи установените съществени процесуални нарушения за всяко едно отделно деяние по всяко от обвиненията, а именно:

Деянието по пункт № 1: Налице е неяснота какъв е размерът на неправомерно реализирания доход и по какъв метод същият е изчислен. В обстоятелствената част на обвинителния акт (ОА) е посочено, че подсъдимият е продал имота, предаден му като обезпечение, като не е посочена сумата, за която е продаден. Също така е посочен и размерът на начислената от Т. лихва по заема. В диспозитива на решението като размер на дохода е посочена само уговорената лихва.

Деянието по пункт № 2: Налице е противоречие относно обстоятелството колко време е изплащан заема, съответно и какъв е размерът на получения неправомерен доход. В обстоятелствената част на ОА е посочено, че е сключен за 5 месеца, но К.

(заемополучателят) е изплащал около година само лихви в размер от 80,00 лв. месечно. В диспозитива е посочен първоначално уговореният срок със съответната му вреда, което предполага неяснота отново за размера на придобития от Т. доход. Споменат е още един заем в обстоятелствената част на ОА, който е даден в същия срок, но последният не е включен в диспозитива на акта.

Деянието по пункт № 4: В обстоятелствената част на акта е посочено, че сумата, отпусната като заем е в размер на 3000,00 лв., докато обвинението в диспозитива е за отпуснат заем в размер на 2 900,00 лв.

Деянието по пункт № 7: Налице е неяснота какъв е размерът на неправомерно реализирания доход и по какъв метод същия е изчислен. В диспозитива на ОА е посочено, че подсъдимият е получил неправомерен доход в размер на 6 000,00 лв., а вредата, причинена на заемополучателя е в размер на 7 195,70 лв. В обстоятелствената част е посочено, че подсъдимият е получил както уговорените лихви в размер на 6000,00 лв., така и продажната цена на имота на Д.

3

Деянието по пункт № 8: Налице е противоречие и неяснота относно размера на сумите, отпуснати от подсъдимия Т., доколкото са посочени няколко заема във валута, като същите не са посочени в левовата им равностойност. В обстоятелствената част се твърди, че към заемът от 16.10.2001 г. „на отделен лист“ подсъдимият е описал задълженията на Е.Н. във връзка с отпуснатите му заеми. В диспозитива на ОА е посочена сума, представляваща размер на придобития неправомерен доход без да е налице яснота за метода на формирането й.

Деянието по пункт № 9: В обстоятелствената част сумата, отпусната в заем, е посочена във валута „евро“, докато в диспозитива е посочена сума в „левове“.

Деянието по пункт № 10: Липсва посочване на размер на придобития неправомерен доход от подсъдимия Т. както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на ОА. Не е посочена и стойността на нанесената вреда на заемополучателите.

Деянието по пункт № 11: Налице е противоречие относно размера на договорената лихва и колко време е продължило изплащането на заема, съответно какъв е размерът на получения доход от подсъдимия Т.. В обстоятелствената част е посочено, че заемът е за срок от три месеца, но изплащането е продължило по-дълго. В диспозитива липсва посочване на придобития доход от Т..

Деянието по пункт № 12: Налице е неяснота относно размера на придобития доход от подсъдимия Т.. В обстоятелствената част на ОА е посочен срокът на договора както и размерът на договорения лихвен процент, докато в диспозитива е посочен само размерът на лихвения процент. Относно посочването в диспозитива на размера на причинената вреда е налице неяснота относно това на кого е причинена същата и как е определен размерът й.

Деянието по пункт № 13: Отново се установява неяснота относно размера на придобития неправомерно доход от подсъдимия Т.. В обстоятелствената част на ОА е посочен както срокът, така и месечният лихвен процент, при който същият е отпуснат. В диспозитива е посочен само размерът на лихвения процент. Неяснота внася и обстоятелството, намерило отражение само в обстоятелствената част на ОА, че подсъдимият Т. получава сумата по договорената лихва, след което получава възнаграждение от продажбата на това вземане, както и сумата от продажбата на имота. В диспозитива на ОА обаче липсва конкретика относно това какъв доход и на какво основание е получил подсъдимият.

Деянието по пункт № 15: Налице е противоречие и неяснота относно размера на придобития неправомерен доход, като в обстоятелствената част на ОА са посочени освен получените лихви по кредита, така и сумата, получена по продажната цена на имота на А. и З. Г. В диспозитива тази сума не е взета предвид, като е налице неяснота как е формирана посочената сума в размер на 6 000,00 лв. При посочването на причинената вреда размерът й е посочен по пазарна оценка, докато в обстоятелствената част е посочена и реално договорената цена, което предпоставя неяснота как е определен размерът на вредата.

Деянието по пункт № 16: В обстоятелствената част е налице вътрешно противоречие 4 относно срока на договора – 4 или 6 месеца. Както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на ОА не е посочен какъв е размерът на неправомерно получения доход от подсъдимия. Налице е неяснота и при формиране на размера на нанесената вреда – в обстоятелствената част на ОА е посочен както размерът на реално договорената цена, така и пазарната цена на имота към датата на продажбата, докато в диспозитива на ОА е посочена единствено пазарната оценка на имота.

Деянието по пукнт № 18: Налице е противоречие между обстоятелствената част на ОА и диспозитива относно реализирания от Т. доход, доколкото в обстоятелствената част са описани както получените от подсъдимия суми като лихви по отпуснатия заем, така и получени суми от продажната цена на имота на Л. С.. Неяснота внася и обстоятелството, че имотът е продаден обратно на С. на цена, като Т. е приел, че е достатъчна да покрие вземането му. В диспозитива на ОА е посочена сумата от 600 лв. като придобит доход, като не става ясен методът, по който е определена стойността й. Налице е противоречие и относно вредата – на първо място, на кого е нанесена, и на следващо място какво е естеството й. В обстоятелствената част се твърди, че имотът е продаден от Т. на сестра му – подсъдимата С.П., след което е продаден от последната на В. – съпруг на С.. В диспозитива е посочена пазарната оценка на имота като се твърди, че вредата се изразява в загуба на имота на съответната стойност.

Деянието по пункт № 22: Отново се установява неяснота относно дадените суми като заем от подсъдимия и размера на придобития неправомерно от него доход. В обстоятелствената част на ОА са посочени два заема, отпуснати в неконкретизиран кратък период, описани са и две разпореждания, съответно две различни пазарни стойности на имота, собственост на Н., обект на прехвърлянията. Посочено е още в обстоятелствената част на ОА, че при последната продажба част от заплатената продажна цена е предадена на Н.. В диспозитива на ОА всички тези обстоятелства не са намерили проявление и не е посочен конкретен размер на придобития доход, както и не е посочена стойност на вредата и на кого е причинена.