Решение № 478 от 03.12.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. В.Т., 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Пламен Борисов

Илина Гачева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20214100500710 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от ОРЛ. АЛК. К. въззивна жалба против Решение № 301/16.07.2021г. , постановено по гр.д. № 1514/2020г. по описа на ГОРС, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.59,ал.9 от СК, предявени от ОРЛ. АЛК. К. с ЕГН **********, с адрес : град ***, със съдебен адрес : *****, адвокат М.М. от ВТАК, против М. СТР. М. с ЕГН **********, с адрес : ********, за изменение на определените с Решение № 175/02.06.2017г. на ГОРС по гр. д.

№ 2096/2016г. по описа на ГОРС мерки, чрез предоставяне на бащата упражняването на родителските права спрямо малолетните деца С.О.А. с ЕГН ********** и М.О.А. с ЕГН **********, определяне на местожителството им при бащата на адрес в гр. С определяне на режим на лични отношения между майката М. СТР. М. и децата С.О.А. с ЕГН ********** и М.О.А. с ЕГН **********, както и определяне на издръжка от майката за двете деца, като НЕОСНОВАТЕЛНИ. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както следва: Първоинстанционният съд е възприел и възпроизвел в мотивите на решението фактическа обстановка по неточен и непълен начин и на тази база е формирал погрешно вътрешно убеждение. Подробно са изложени фактите, които жалбоподателят счита за установени и релевантни за повдигнатия пред съда спор Не е отчетено твърдото желание на детето С да живее със своя баща. Не са отчетени чувствата на детето, нито това как принудата то да живее с майка си би се отразила на неговото емоционално състояние. Описан е инцидент , при който 1 детето С, след постановяване на първоинстанционното решение е посетило своята майка. Майката заплашила детето, че няма да го пусне при бащата .

Детето от този момент изпада в панически изблици , настоява, че ще сложи край на живота си, ако се наложи да живее с майката. Социалните доклади и заключението на вещото лице установяват, че ненавистта на детето към майката е породена от съжителството й с нов партньор. Погрешни са изводите на съда, че майката е по- добрият от двамата родители, който трябва да упражнява родителските права спрямо децата за напред. Погрешен е изводът на съда, че поведението на бащата е причина за прекъсване на връзката между майката и детето С. Липсват изложени мотиви по фактите, че е налице препятстване на контактите между бащата и детето М от страна на майката. Не е обсъдена липсата на морални корективи у майката при избора на партньори. Не е обсъдена хипотезата на поделяне на родителските права между двамата родители. Развити са подробни съображения и се отправя искане към съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск за предоставяне на упражняване на родителските права спрямо децата на страните на техния баща, с произтичащите от това последици.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ОРЛ. АЛК. К. твърди, че с Решение № 175/02.06.2017г., постановено по гр. дело 2096/2016г. на ГОРС, е прекратен съществувалият между ищеца и ответницата граждански брак с развод.

Родителските права над малолетните им деца С.О.А. с ЕГН ********** и 2

М.О.А. с ЕГН ********** при развода са били предоставени на майка им при определен за бащата режим на лични отношения. Определена е издръжка за всяко дете по 120 лева, която бащата е заплащал редовно от постановяване на съдебното решение до днес. Ищецът твърди, че след влизане в сила на бракоразводното решение са настъпили значителни промени в обективната действителност, обосноваващи интереса му от предявяването на настоящите искове. Според него в изпълнение на съдебното решение децата са принудени да се местят, следвайки майка си, по домове и квартири, които далеч не отговарят на хигиенно-битовите условия, необходими за здравословно отглеждане и устойчиво развитие на деца. Посочва, че за да осигури добра среда и грижи за децата си, след развода преглътнал обидите и се съгласил отново да живеят с М.М. и децата заедно, тя се разкайвала за грешките си и искала нов шанс за семейството, но това не продължило повече от година. Твърди, че един ден, докато бил на работа, тя натоварила багажа на микробуса, който имал, взела децата и заминала за село М., но причинила ПТП с децата в буса и не се върнала в дома им. Обезверен, след този инцидент ищецът заминал отново за Х., като оставил ключа за къщата си в гр.

С. на М., за да може, ако иска, да живеят с децата в нея - на топло и на чисто, където децата си имат обзаведена стая и нормални битови условия. От децата научил, че М. се е пренесла да живее в дома на новия си приятел Е.Ц.Р., на 24 години, взела е със себе си и децата и те са заживели в кошмарни условия, като Р упражнява постоянен психически тормоз над тях, двамата поддържат открити сексуални отношения пред децата, без да си дават сметка за престъпното си поведение и последиците от него в детската психика, а С е обиждана и заплашвана ежедневно и от Р и от майка си, била е бита няколкократно. Ищецът не можал да понесе повече такова отношение към децата си, върнал се в България на 15 май, след като отпаднали ограниченията за пътуване, въведени във връзка с пандемичната обстановка, намерил дома на Р и взел децата на 15 май вечерта за два дни. Твърди, че голямата му дъщеря С категорично отказала да се върне повече и да живее в дома на новия приятел на майка си, като по общо съгласие останала при баща си в дома му и му разказала за психическия и физически тормоз, който Р оказва върху нея, за обидите, униженията, на които е била подложена от него, за безсрамните сцени на сексуални контакти между него и майка й, на които е била свидетел и за това как е била бита физически от Р. Твърди, че докато организирал настоящото производство, С започнала яростни действия, за да го компрометира пред обществото и пред органите на съдебната власт и полицията. Когато разбрала за намерението му да си вземе децата, като тя ще бъде принудена да плаща издръжка за тях, инсценирала умело скандал и се снабдила със заповед за незабавна защита по ЗЗДН. Посочва, че М страда от астматични пристъпи и се налага периодично да бъде водена на преглед в гр.

В.Т. при пулмолог д-р К, ищецът записал час за преглед на 29.05.2020г от 10.00ч.; на 28.05.2020г. отишъл да я вземе от дома на баба й, където му било казано, че е, но там нямало никой; отправили се към адреса на Р, голямата му дъщеря се качила да вземе сестра си, но тъй като се забавила, ищецът отишъл да провери какво се случва и установил, че майка й и Р се опитват да я 3 задържат насила в апартамента. Ищецът се разгневил и блъснал вратата, която и без друго е паянтова, тя се откачила от пантите, Р го нападнал с дървена тояга - сап и му разбил носа, С скочила на гърба му да го души, а ищецът дръпнал голямата си дъщеря, излезли от жилището и отишли в дома си да се превърже, а през това време С и Р се обадили в полицията. Сочи, че те се снабдили с удостоверения от лекар за нанесени телесни повреди, а въз основан на куп лъжливи обвинения се снабдили със заповед за незабавна защита срещу него. Заявява, че четири месеца се борил за отмяна на тази заповед пред ГОРС и ВТОС, а междувременно С го преследвала и го провокирала по всякакъв начин да наруши разпоредбите на заповедта; причаквала го на центъра на града и правела публични скандали, пускала многократно жалби срещу него в полицията, заплашвала по телефона и него и С. Твърди, че към момента С живее в дома му, за което са уведомени служителите на ДСП и са изготвени социални доклади, видно от които това решение е изцяло в интерес на детето. Посочва, че М живее при майка си и Р.

Заявява, че макар заповедта за незабавна защита да е отменена в частта относно М, С не му предоставя възможност да се вижда с нея и насажда страх у нея, че ако го види, ще бъде бита. Предвид всичко изложено, ищецът счита, че с поведението си М.М. демонстрира очевидна неспособност да полага адекватни грижи за децата, отдава се на разврат и неглижира родителските си задължения, оказва физически и психически тормоз над децата и препятства нормалното им емоционално развитие. Твърди, че е налице изменение в обстоятелствата, при които са определени мерките относно упражняването на родителските права спрямо родените от брака между страните деца, кореспондиращо на трайната съдебна практика в страната ни, а именно : влошаване на жилищните условия при родителя, на когото то е предоставено или подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя, при когото са децата, да упражнява родителските права, загубване на родителски авторитет, неморално поведение, пораждащо негативни емоции у децата. Заявява, че дъщеря му С на практика живее само при него и такова е непоколебимото й желание занапред. Посочва, че М също е изключително привързана към него, но също така е добре манипулирана от майка си и от съжителя й и за момента иска да прекарва по няколко дни с тях, на което той не се противопоставя. Твърди, че е осигурил всички условия за отглеждане на децата в собственото си жилище в гр. С работи на трудов договор и има достатъчно финансови средства, за да задоволява потребностите им. Моли съда да постанови решение, с което да измени определените с Решение № 175/02.06.2017г. на ГОРС по гр. д. № 2096/2016г. мерки, като предостави упражняването на родителските права спрямо С.О.А. с ЕГН ********** и М.О.А. с ЕГН ********** на бащата, като определи местожителството им да бъде при него на адрес в гр. С да определи режим на лични отношения между майката и децата и да я осъде да им заплаща месечна издръжка от по 120 лв. за всяко дете

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответницата М. СТР. М. оспорва исковата претенция. Оспорва да са настъпили такива изменения във фактическата обстановка, която съдът е 4 установил при постановяване на решението си през 2016 година, които да мотивират изменение на така определения режим на упражняване на родителските права върху двете деца. Спори, че ответницата е имала поведение пред децата, което да е несъвместимо с морала. Спори, че съществува твърдяната близост в личните отношения между децата и бащата.

Твърди, че след влизане в сила на решението на настоящия съд през 2016 година до месец май 2020г. ищецът почти не се е виждал с децата, като и не се е интересувал от тях; същият не е изплащал дължимата се издръжка, не е разговарял с тях по телефона, нито е подпомагал майката в грижата за тях.