Решение № 2012 от 28.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2012 гр. Пловдив, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330102641 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Г. Г. и А. Д. Г. чрез пълномощник по чл. 32, т.1 от ГПК, против „АйЗаем.БГ“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищците следните суми: сумата в размер на 61.54 лв. – недължимо платена при начална липса на основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, от които 30.77 лева за Н. Г. Г. и 30.77 лева за А. Д. Г., както и сумата в размер на 296.46 лв. – недължимо платена при начална липса по клауза за допълнителна услуга по договор за паричен заем № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, от които 148.23 лева за Н. Г. Г. и 148.23 лева за А.Д.Г.. /претендираните суми са посочени в съответствие с допуснато увеличение на исковата претенция с Протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 18.06.2024 год./ В исковата молба и направеното уточнение в с.з. от 20.11.2023 се твърди, че на 25.10.2019 г. между Д. Н. Г., починал на *** и наследодател на ищците, и ответника бил сключен договор за паричен заем № *** Сочи се, че договорът бил потребителски, недействителен на основанията по чл.22 ЗПК.

Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Надхвърляла повече от три пъти законната лихва, което представлявало нарушение на добрите нрави. В договора липсвало и вписване 1 на възнаградитената лихва в лева. Била нарушена и т.10 по ал.1 на чл.11 ЗПК, тъй като в договора не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как бил формиран същият. Според ищцата ГПР надвишавал 50 %, поради което клаузата за ГПР била нищожна, на основание чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК. Начислената такса за допълнителна услуга не се дължала на основание чл. 10а ЗПК, тъй като била свързана с отпускането и управлението на кредита.

Тази такса по съществото си представлява и разход по кредита и уговарянето й водело до завишаване на ГПР над допустимите ограничения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради изложеното и предвид нищожността на процесния договор за кредит се иска ответникът да възстанови пратените суми по клаузата за възнаградителна лихва в договора, както и клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със становище за неоснователност искове. Сочи се, че между Д. Г. и АЙЗАЕМ.БГ ООД не е подписван договор за потребителски кредит ***, а такъв със същия номер, но от 25.10.2019 г. Сочи, че този по този договор от 25.10.2019 год. Д. Г. е получил заемна сума в размер на 500 лева. Твърди се, че общото задължение по .договора е в размер на 561 лв., от които 500лв. - главница и 61.54 лв. – договорна лихва за периода от 01.12.2019 год. до 01.05.2020 год., която следвало да бъде заплатена според погасителния план на 6 фиксирани месечни вноски всяка в размер на 93.59 лева. Твърди, че на дата 25.10.2019 год. между Д. Г. и ответното дружество е сключен и договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, съгласно който Г. се е задължил да заплати на ответника сума в размер на 296.46 лева, платима на равни месечни вноски от по 49.61 лева. Посочва се, че в този договор било посочено, че в случай че се сключи отделно облигационно правоотношение между страните, задълженията по този договор може да се прибавят към сключения договор за заем, включително в отделните дължими вноски. Сочи се, че по договора за проучване не били постъпвали плащания от Д. Г. или от трето лице. Твърди, че по договора за заем Д. Г. е заплатил общо сумата от 370 лева, с която погасил единствено частично дължимото задължение по главницата. Счита, че с оглед общия размер на задълженията от 858 лева, остатък от задължението е в размер на 488 лева.

По същество счита исковете за неоснователни, като оспорва ищецът да е заплащал суми за погасяване на възнаградителна лихва и такса за допълнителна услуга. Нямало промени в лихвения процент за срока на отпускане на кредита, поради което и не се изисквало предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неплатени суми. Законът не вменявал задължение за посочване размера на възнаградителната лихва. Договорът за заем съдържал достатъчно информация в тази насока, като общата сума на плащанията била 561.54., вкл. главница и лихва. Неоснователно било и твърдението за нищожност по т.10 на ал.1 на чл.11 ЗПК, тъй като не се претендирали други разходи по договора за заем освен договорената възнаградителна лихва. ГПР по кредита бил коректно изчислена, а в погасителния план към договора били посочени падежите на всяка една от вноските и размерът на остатъчната главница за всеки следващ 2 период, които данни били достатъчни за определяне на месечния размер на главницата, възнаградителната лихва и по договора за имуществено проучване. Договорът за заем бил валиден. Не били претендирани по него неустойки, лихви за забава, обезщетения, такси и др., които да се разглеждат като неравноправни клаузи. Договорената възнаградителна лихва не можела да се счете за прекомерна, водеща до прекомерно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави, в която насока развива съображения. Сочи, че по договора не били заплащани суми за погасяване на визнаградителната лихва. Освен това ищецът нямал качеството на потребител по договора за имуществено проучване, чието съдържание се подчинявало на принципа на договорната свобода по чл.9 ЗЗД. Задълженията на страните по договора за имуществено проучване пък не били изпълнени, поради липса на съдействие от страна на ищеца, поради което по този договор не били получавани суми от ответника. Поради изложеното е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, то в тежест на ищеца е да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, като докаже и факта на плащане на процесната сума по твърдянато от него облигаторно отношение.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че процесните суми са заплатени на валидно правно основаниеВидно от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх.

№ 708/26.07.2021 год. /л.7 гръб/ ищците - А. Д. Г. и Н. Г. Г., са наследници на Д. Н. Г..

Не е спорно между страните, а и видно от приобщените в хода на процеса Договор за паричен заем № ***, ведно с приложенията към него – Общи условия на дружеството, погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит, както и сключения по повод на процесния кредит Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 25.10.2019 г. /л.50-71/, между наследодателя на ищците – Д. Г., в качеството му на заемополучател и ответника – в качеството му на заемател, е сключен Договор за паричен заем № ***, със заемна сума от 500 лв, при ГПР 49.72% и ГПЛ 41.03%, която заемна сума е следва да бъде изплатена на 6 равни месечни вноски. По повод да процесния договор за кредит на 25.10.2019 год. между страните е сключен и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг.

Спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали са заплащани към ответника суми над главницата от 500 лв. и ако са налице плащания над посочената величина, в какъв размер са те. Предвид изложеното, то преди да се пристъпи към обсъждане на въпроса дали е налице 3 основание за настъпилото между страните имуществено разместване, следва да се изясни обстоятелството дали в полза на ответното дружество са заплащани суми над главницата от 500 лева.

В тази връзка от ищцовата страна са ангажирани писмени доказателства – справка за плащания по процесния договор за кредит /л.83/ и свързани с нея гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля К. Н. /л.118/, както и изготвяне на съдебно счетоводна експертиза вх. № 41008 от 15.04.2024 год.

/л.112-л.114/.

Съдът не кредитира съдържанието на изготвената справка за плащания по договора, от която може да се заключи, че процесния договор за кредит за извършвани плащания над главницата от 500 лева, тъй като с молба вх. № 108306 от 28.11.2023 год. ищците изрично признават, че по договора, освен заемната сума, не са извършвани никакви други плащания. Предвид признаването на този неизгоден за страната факт, съдът не дава вяра на съдържанието на представената справка, както и че същата е издадена от представител на дружеството - ответник. Впрочем в показанията си св. Н. единствено твърди, че справките, издавани от дружеството ответник са изглеждали по начина, по който изглежда приобщената по делото справка, без да е категоричен, че същата е издадена именно от дружеството. Следва да се отбележи, че същата не носи подпис, печат или други белези, от които може да се направи обоснован извод за авторството й и по-специално, че произхожда от представител на ответното дружество. Действително в справката е посочен номерът на договора на наследодателя на ищците, както и имената му, но тези данни, както и посочената заемна сума не са достатъчни, за да се заключи, че справката представлява разпечатка именно от информационната система на ответника и е предоставена от негов представител. С оглед така изложените изводи, съдът дава вяра на заключението по изготвената съдебно счетоводна експертиза, по почин на ищцовата страна, с вх. № 41008 от 15.04.2024 год., относно установеното от вещото лице, че съобразно представената справка по процесния договор за кредит е платена сума от 995 лева, тоест над главницата е заплатена сумата от 495 лева. Тези изводи обаче не могат да обвържат съда относно действително заплатеното по договора за кредит от 25.10.2019 год.

По делото е изготвена допълнителна съдебно счетоводна експетиза – вх.

32159 от 20.03.2025 год. /л.148-150/, по почин на съда, заключението на която съответства и потвърждава признатото от ищцовата страна, че по процесния договор от заем от 25.10.2019 год. плащания над главницата не са извършвани.

Видно от заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра, като изготвено от компетентно лице въз основа на счетоводни справки от ответното дружество и съответстващо, както се посочи по горе, на признанията на самите ищци, обективирани в молба от вх. № 108306 от 28.11.2023 год., по процесния договор за кредит е заплатена единствено сумата от 370 лева, тоест суми над размера на главницата от 500 лева не са плащани.

Предвид гореизложеното и с оглед на целия събран по делото доказателствен материал, съдът намира, че ищците не успяха да проведат пълно, главно и несъмнено доказване на твърденията си, че по процесния 4 договор за кредит за погасявани сума над главницата от 500 лева – сумата в размер на 61.54 лв. – по клауза за възнаградителна лихва и сумата в размер на 296.46 лв. –по клауза за допълнителна услуга по кредит.

Безспорно е заплащането на сумата от единствено 370 лева, но е в размер дори по-нисък от размера на главницата по кредита, която всякога се дължи на основание чл. 23 ЗПК, независимо от валидността на правоотношението. В този смисъл безпредметно се явява обсъждането на въпросите, касаещи твърденията на ищеца за недействителност на договора за кредит по силата на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и за нищожност на процесните клаузи, вкл. и с оглед разпоредбите на чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.