Решение № 7 от 05.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Русе, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520104693 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Профи Кредит България” ЕООД срещу И. А. И., в която се твърди, че в полза на ищцовото дружество имало издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата по ч.гр.д. № *** от 2025 г. на Районен съд - Русе. С оглед дадени указания от съда по заповедното производство, се претендира постановяване на съдебно решение в настоящото производство, с което да се признае за установено по отношение на И. А. И. вземането по издадената заповед за изпълнение в общ размер на 2990,50лв., от които: главница в размер на 1299.77 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 244.79 лева, дължимо за периода от 10.04.2024г. до 10.01.2025г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 568.15 лева, дължимо до 10.01.2025г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 544.68 лева, дължимо до 10.01.2025г.; лихва за забава в размер на 208.78 лева за периода от 11.02.202г., дата на изпадане на длъжника в забава до 10.01.2025г.; законна лихва в размер на 124.33 лева, дължима от 10.01.2025г. - датата на изтичане на погасителния план до 21.05.2025г. Претендира се и законна лихва от датата на 1 подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането Твърди се, че вземането произтича от сключен между страните на 18.12.2023г. договор за потребителски кредит, както и задължение за заплащане на допълнително избрани от ответницата услуги по този договор – Фаст и Флекси. Ищцовото дружество изпълнило задълженията си по договора и предоставило на ответницата сумата по кредита от 1600лв., със срок за 12 месеца и размер на месечна погасителна вноска 162,59лв. Годишният процент на разходите по договора възлизал на 48,42%, а годишният лихвен процент на 41%. Общо дължимата сума била 1951.01 лв. За услугата Фаст ответницата дължала още 720лв., а за услугата Флекси 688лв., като размера на вноската по тези закупени допълнителни услуги бил 117,33лв. Така общото задължение на ответницата възлизало на 3359,01лв., като общия размер на погасителната вноска в размер на 279,92лв. Твърди се че, ответницата не е изпълнила задължението си, което е поело по договора. Преустановила плащанията на погасителните вноски и изпаднала в забава. Извършените от нея плащания възлизали в общ размер на 891,92лв., с които суми кредиторът е погасил три пълни вноски и четвъртата частично, както и начислени суми за просрочие. С плащанията си клиентът заплатил и 50.00лв. начислени такси по Тарифата, които се дължали във връзка с извънсъдебно събиране на вземанията. Между страните бил подписан и Анекс от 10.02.2025г., с който ответницата заявила желание да отложи трета и четвърта погасителна вноска. На основание изложеното се моли предявеният установителен иск да бъде изцяло уважен като доказан по основание и размер.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата е депозирала писмено становище, с което оспорва основателността на исковата претенция и счита, че не дължи претендираните от нея суми, без да обосновава възражението си.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.12.2023г. между ищцовото дружество в качеството на кредитор и ответника в качеството на длъжник е сключен договор за потребителски кредит „Стандарт“ №***, при следните параметри: сума на кредита 1600лв., срок за погасяване на задължението 12 месеца; размер на погасителната вноската 281,19лв.; ГПР – 48,42%; ГЛП – 41,00% и общо задължение по кредита в размер на 1951,01лв.

2

В договора е посочено, че потребителят е избрал при кандидатстването си за кредита да закупи и „допълнителни услуги“ – „Фаст“ и „Флекси“, подробно описани в общите условия към договора, като за тяхното ползване дължи съответно възнаграждения от 720лв. и 688лв. Уговорено е тези суми да се заплащат разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита – по още 688лв. Със задължението за двете допълнителни услуги, общо дължимата от ответницата сума по договора възлиза на 3359,01лв., а общия размер на погасителната вноски 279,92лв.

Според представените ОУ към договора, услугата „Фаст“ се изразява в приоритетно разглеждане и получаване на становище по искането за отпускане на кредит, в рамките на час от постъпване на искането, а услугата “Флекси“ дава право на кредитополучателя да променя едностранно погасителния си план.

Няма спор по делото, че за погасяване на задълженията си по процесния договор, ответницата е извършила плащания в общ размер на 891,92лв. (твърдение на ищеца, което не е оспорено от ответницата).

За неизплатените суми по договора, ищцовото дружество е депозирало заявление, по което е образувано ч.гр.д. №***/2025г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №*** от 23.05.2025г. за сумите 1299,77лв. неплатена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането; 124,33лв. представляваща лихва за периода 10.01.2025г. до 21.05.2025г.; 244,79лв. представляваща договорна лихва за периода от 10.042024г. до 10.01.2025г., 208,78лв. представляваща мораторна лихва за периода 11.02.2024г. до 23.05.2025г., 568,15лв. представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 544,68лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, 400лв. представляваща неплатени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземането при забава, 67,81лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение в срока и по реда на чл.

414ГПК, с оглед на което съдът е дал указания до кредитора за предявяване на установителен иск за претендираното вземане по издадената заповед.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

3

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Между ищцовото дружество и ответницата са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Поради този характер на договора, въз основа на който кредиторът претендира вземането си и независимо от липсата на възражения в тази насока, съдът следва служебно да извърши проверка за действителността на договора и евентуално за неравноправността на отделни негови клаузи, каквото е изискването и на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент.

Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР. Така за ГПР в договора е посочен размер от 48,42%, а ГЛП е определен на 41,00%. Липсват данни за други разходи по кредита освен предвидената договорна лихва, поради което не става ясно как е формиран по-високия ГПР, т.е. какво още е включено в него освен договорната лихва, която пък надвишава трикратния размер на законната лихва, което съгласно установената по този въпрос съдебна практика е уговорка нарушаваща добрите нрави. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен 4 и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай с процесния договор са „избрани“ и предоставени на ищеца допълнителни услуги, които, според съдържанието им, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски и възможност за смяна на датата на падеж. Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги Фаст и Флекси“ представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата на общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка е необходимо да се изследва съдържанието на дължимото от страна на кредитора поведение без съдът да е длъжен да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски кредит: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия“.

Анализът на съдържанието на описаните в договора и ОУ към него услуги „Фаст“ и „Флекси“ налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ като

„допълнителни“ и „незадължителни“ в отделна част от договора за потребителски кредит, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява 5 единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на тази уговорка. Освен това възнаграждението, което потребителят дължи, е не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени „възможности“, които така или иначе потребителят има по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в договора „допълнителни услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл.143, т.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

В този смисъл са и постановените от ОС – Русе Решение №20/15.02.2019г. по в.т.д.№5/2019г. и Решение №26/25.02.2019г. по в.т.д.№26/2019г.