Решение № 1 от 06.01.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Вр., 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20241450200289 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

К. П. В. от град С чрез пълномощник адв. С. П. от АК Пл. е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № ****, издаден от ОД МВР Вр., с който за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 50 лева. Оплакванията са свързани с неправилно прилагане на материалния закон и с допуснати нарушения на административно-процесуалните правила при издаване на обжалваният акт. На тези основания се иска отмяна на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен.

В съдебно заседание Г, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалният му представител адв. С. П. от АК-Пл., в която са развити подробни доводи в подкрепа на искането за отмяна на обжалвания електронен фиш поради наличие на основанията за това, изложени в жалбата. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение. Приложен е списък по чл.80 ГПК.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 24.10.2023 година служебен автомобил и служители на ОДМВР Вр. се намирали извън населено място на Главен път *** км. **** с посока на движение от град Вр. към град Мездра. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа техническото средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 515.

Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато тя превишавала въведените ограничения на скоростта, заснемало автоматично автомобила. В 14:54 часа МПС – лек автомобил „Т К“ с регистрационен номер ***** попаднало в обсега на действие на техническото средство.

Същото отчело скорост на движение на МПС 56 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената с пътен знак 40 км./час, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от техническото средство била направена проверка в АИС на КАТ, която показала, че лекият автомобил „Т К“ с регистрационен номер ***** е собственост на К. П. В. от град С. За констатираното нарушение на правилата за движение В. е бил издаден обжалвания в настоящето производство Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № ****.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства и веществени доказателствени средства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата от К. В., приема, че същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Електронният фиш е издаден на жалбоподателя за управление на МПС в извън населено място със скорост, надвишаваща въведеното в пътният участък на км. **** от Главен път *** ограничение на скоростта, с което е нарушен чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водачът на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности 2 на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от категория „В“ за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а, според ал.2, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Отчитайки наличната в обжалвания административен акт фактическа обстановка настоящият състав приема, че е налице несъответствие между изложените данни, с които е описано поведението на жалбоподателя и възприетата правна квалификация на деянието. Според описанието на нарушението, процесният лек автомобил „Т К“ с регистрационен номер ***** се е движил със скорост, която надвишава въведената с пътен знак скорост 40 км/час. Тъй като деянието е квалифицирано като нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП задължително следва да се посочи пътния знак, с който е въведена различната от установената за извън населено място скорост 90 км/час. От съдържанието на обжалвания фиш е видно, че това не е сторено. Вместо пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ в административния акт е вписан пътен знак В18 „Забранено е влизането на пътни превозни средства с маса с товар, по-голяма от означената“, който обаче няма отношение към процесното нарушение. От друга страна, във фактическата обстановка липсват каквито и да са данни, мотивиращи необходимостта от прилагане на забраната, въведена с пътен знак В18. Изложените дотук доводи мотивират този съд да приеме, че описанието на нарушението е непрецизно и е налице липса на яснота относно забраната, която е била въведена в процесния участък, както и с какъв пътен знак е сторено това. При това положение не може да се приеме, че е налице нарушение на правилата за движение, както е прието в обжалвания електронен фиш. Ето защо същият следва да бъде отменен.

С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество, следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалният представител на жалбоподателя е отправил искане за присъждане на разноски, реализираните в рамките на настоящото производство. Представени са договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Според чл.63д ал.1 ЗАНН /нова - ДВ бр.109/2020 година/, страните в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото пред този съд, искането на защитника за присъждане на разноски е 3 основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от съдебният протокол, съдържащ се в настоящото дело, жалбоподателят е ангажирал като процесуален представител адв. С. П. от АК Пл. по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно. Приложен е и списък по чл.80 ГПК. От документите става ясно, че в хода на съдебното производство от страна на В. са направени разноски в размер на 400 лева.

Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

Въпросната разпоредба препраща към Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/. Според чл.18 ал.2 от Наредбата /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от наредбата /изм. ДВ бр.88/2022 година/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева. Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 50 лева. Отчитайки фактическата и правна сложност, обема доказателствен материал, събран и проверен в хода на съдебното следствие, настоящият състав приема, че на В. следва да се присъдят в пълнота направените разноски за адвокатско възнаграждение, съответстващи на предвидения в наредбата минимум, платими от ОД МВР Вр..

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.4 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Електронен фиш за налагане на глоба да нарушение, 4 установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № ****, издаден от ОД МВР Вр., с който, за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата, на К. П. В. от град С е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.63д ал.1 ЗАНН, ОД МВР Вр. да заплати на К. П. В. от град С с ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляващи направени по делото разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд Вр. в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________ 5