Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1495 от 08.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1012/2026
Вид
Определение № 1495
Подписан
08.06.2026
В сила
08.06.2026
Състав
Светлана Изева, Радостина Стефанова, Светлана Станева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1495 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина С.а

Светлана Станева като разгледа докладваното от Радостина С.а Въззивно частно гражданско дело № 20265300501012 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК – 202393458, чрез юрк.Д. Д., против Определение № 4390/03.04.2026г. по гр.д.№ 16702/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх. № 29666/23.03.2026г. за изменение, на осн. чл.248 от ГПК, на Решение № 1103/12.03.2026г. по гр.д. № 16702/2025г. по описа на ПРС - XVI гр.с., в частта за разноските. Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови съдебен акт, с който да се отхвърли изцяло искането за определяне на адвокатско възнаграждение или при условията на евентуалност - да се определи адвокатско възнаграждение в още по-нисък размер съобразно ниската фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената от адвоката работа.

От адв.Д. М., пълномощник на Н. Б. С., ЕГН – **********, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

За да определи размера на адвокатското възнаграждение, Районният съд е отчел цената на иска и положения от адвоката труд в конкретния случай.

1

По-конкретно, аргументирал е, че възнаграждението е изчислено като минимален размер съгл. разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., от 240 евро /с вкл. ДДС/, доколкото адвокатът е регистриран по ЗДДС и в тази връзка е параграф 2а от ДР на Наредбата. При положение, че е определен минимумът като хонорар, Районният съд е посочил, че не следва да се преценява въпросът за фактическата или правна сложност на делото. По отношение на аргументите на практиката на Съда на ЕС, обосновава, че разноските трябва да бъдат определени по един разумен и справедлив начин, който да оценя положения труд от адвоката по конкретното дело и само при констатирана прекомерност тогава да бъде намаляван търсеният хонорар. В случая Наредбата е използвана като ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатското възнаграждение, поради което не може да се приеме, че е налице каквато и да е прекомерност при приложения от съда минимум на сумата, която е била определена. Адвокатът на ищеца е проявил необходимата процесуална активност като пълномощник на страната- подал е искова молба, поискал е изменение на иска, изразил е писмено становище за с.з., а и депозира настоящия отговор.

С частната жалба са направени възражения за неправилност и необоснованост на атакуваното определение.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна. Относно приложението на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., регламентираните с нея размери действително служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са непременно обвързващи съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В тази насока е и постановеното Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., ВКС, I т. о. Следва да се оставят без уважение както искането изобщо да не се присъжда никакво възнаграждение, така и искането при условията на евентуалност да се определи още по-нисък размер. Не се установиха предпоставките по хипотезата за злоупотреба с процесуални права, каквито твърдения е въвело дружеството.

Въззивната инстанция счита, че определеното на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение от общо 240 евро /с вкл.ДДС/ е адекватен, 2 разумен и справедлив размер и отразява напълно извършената работа на пълномощника.

Обжалваното потвърждаване. определение е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

П о т в ъ р ж д а в а Определение № 4390/03.04.2026г.

16702/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с. по гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3