Протоколно определение № 1187 от 05.09.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1187 гр. Варна, 05.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100501377 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Въззивната страна Ф. Е. Г., редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. К. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна К. П. П., редовно призована, явява се лично и се представлява от адв. Г. Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Контролиращата страна

ДИРЕКЦИЯ

„СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ" – ВАРНА, редовно призована, не изпраща представител.

Преводачът И.Н.Б. при „***“ ЕООД, редовно призован, явява се.

СЪДЪТ проверява самоличността на страните, след което връща на същите документите им за самоличност.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

1 съгласно Определение № 3037/19.07.2024г.

ВЪЗЗИВНИКЪТ Г. чрез преводач: Разбирам всичко, ще съм благодарен, ако се говори по-бавно.

АДВ. К.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам искането за изменение на привременните мерки в частта на режима на лични отношения.

Имаме ново предложение за режим, различен от този, изложен в молбата. Предложението ни в молбата е съобразено основно с обстоятелството, че не бяхме запознати, че има възможност в събота и неделя срещите да се осъществяват в контактен център в защитена среда. От социалния доклад се вижда препоръката на социалните работници, както и ние се свързахме с контактния център в кв. А., за да попитаме за работното им време. Те имат възможност да провеждат срещи в събота и неделя, а в делничните дни работят от 7 до 19 часа. В тази връзка предлагаме срещите да се провеждат в контактния център в кв. А. в присъствието на бабата на детето по майчина линия и социален работник всяка четна или нечетна седмица, през седмица, събота и неделя от 10 до 12 часа, а през другата седмица, четна или нечетна, в сряда за времето от 17:30 или 17:00 до 19:00 часа. От контактния център казаха, че в зимния период работното им време е до 18:30 часа. Тъй като в момента няма никакъв контакт между бащата и детето и връзката липсва, считаме, че по този начин - често и за кратко, срещите биха спомогнали за възстановяване на връзката между бащата и детето. Може това да е в един период от два месеца от постановяване на мерките и след изтичане на този период да продължат срещите събота и неделя в контактния център, а през седмицата да са в присъствието на бабата на обществено място, отново за два часа в сряда, например. Това е предложението, което правим.

АДВ. Н.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам искането за изменение на привременните мерки в смисъла, предложен от насрещната страна. Поддържаме писмения си отговор.

Ние считаме, че е основателно искането за изменение на привременните мерки, доколкото имаме влязло в сила съдебно решение по ЗЗДН и са отпаднали мерките по чл. 5, т. 3 по отношение на майката и детето. Това, което е предложено в молбата за изменение, категорично считаме, че не е в интерес на детето. Съгласни сме с това, което Районният съд е определил като 2 режим на лични отношения в решението си, но към момента това решение не се изпълнява единствено поради действията на въззивника по обжалване на същото. От друга страна, аз считам, че не е допустимо да се вменява задължение на трети лица, различни от родителите на това дете – страни по производството, тъй като бабата е на възраст, със заболявания, предстои и́ операция. От всичко, причинено на дъщеря и́, тя също няма да се чувства в комфортна среда да спомага по някакъв начин за осъществяването на срещи между бащата и детето. Моята доверителка изразява съгласие, макар да е притеснена заради всичко, което се е случвало, тя да присъства при провеждане на тези срещи, защото ще има трети лица и детето ще е в защитена среда. Аз смятам, че с тази молба и предложение се прави опит да бъде изменено решението на първоинстанционния съд още на този етап от въззивното производство, което считам, че не е коректно. Да се иска период, в който дали бабата или майката ще присъства по време на срещите, считам, че не е в интерес на детето, тъй като и към настоящия момент нямаме данни дали този човек изобщо посещава някакви програми, единствено имаме негови твърдения в социалния доклад на социалните служители. Няма данни дали ги посещава и дали има някаква резултатност за справяне с гнева и агресията.

Ние няма как да знаем дали бащата все още не е опасен за живота и здравето на майката и детето, в конкретния случай говорим за детето. Считам, че режимът следва да е такъв, какъвто е определен с решението, но без да се слага какъвто и да е срок и докато не бъде изготвена съдебномедицинска експертиза, допусната по делото, исканият режим категорично не отговаря на интересите на детето. Нека бащата се вижда с детето, но това да е в защитената среда в контактен център. За кв. А. е уведомена майката.

Единствено майката моли срещите да са в петък, направила си е програмата, не и́ пречи на работата това, ще води детето и ще присъства, но към настоящия момент не считам, че има основание за изменение в друга посока.

Няма данни дали бащата е направил постъпки да промени този дефицит и тази опасност. Колегата в първоинстанционното производство и в настоящата инстанция продължава да насочва вниманието, че срещите между детето и бащата са в защитена среда, за да може детето да възстанови връзката. Това не отговаря на истината, тъй като вещите лица в изготвената в първоинстанционното производство експертиза уточниха, че това дете никога не е имало създадена такава емоционална връзка. По тази причина нямаше как 3 да се говори за синдром на родителско отчуждение. То е в защитена среда, защото са налице обосновани съмнения, че бащата е опасен за живота и здравето на детето в някакви изблици на ярост, каквито е понасяла майката при краткотрайното им съвместно съжителство.

АДВ. К.: Не съм съгласна с изложеното от колегата. Излиза, че и защитената среда няма да е достатъчно защитена и е в интерес на детето да не вижда баща си, защото изобщо няма връзка, което не е доказано по делото.

Затова обжалваме решението. По отношение на отчуждението вещите лица установиха такова и че майката има принос съзнателно или не, затова държим за срещи в присъствието на друго лице, различно от майката, защото контактите не протичат в спокойна среда, когато майката е там. Поддържаме исканията, които направихме, защото това дете не се вижда с бащата вече повече от година. Режимът, осъществен с видеовръзка е непълноценен. Да, осъществява се такава видеовръзка.

ВЪЗЗИВНИКЪТ Г. чрез преводач: Имам понастоящем такава връзка с дъщеря ми, всяка седмица. Винаги съм искал да имам емоционална и лична връзка с дъщеря ми, още когато бившата ми съпруга беше бременна.

Поддържам тази онлайн връзка, но мисля, че е много стресиращо както за мен, така и за детето. С времето поведението на детето се промени значително спрямо мен. Както казах и по-рано, аз присъствам в живота на детето от неговото раждане - всеки ден до 2022г., докато тя стана на три години и половина и когато беше несправедливо отнета от мен. Затова помолих районния съдия поне да се запази тази видеовръзка. Съдията уважи тази моя молба. В началото на тези срещи, в по-ранен етап, моето дете внимателно гледаше и слушаше всичко, което става на екрана, беше радостна и щастлива да ме вижда на екрана, пращаше ми въздушни целувки, виртуално ме прегръща през екрана, но с течение на времето, мога само да подозирам, че от страната на майката е била обезкуражена в тази посока. Детето понякога е повнимателно, понякога обаче не слуша внимателно, вече не ми праща въздушни целувки и виртуални прегръдки. В процеса на съдебното производство имахме срещи с детски психолог. Това беше вече среща на живо и детето много се зарадва, като ме видя. Психологът я попита дали иска да прегърне татко си, тя стеснително каза „да“, психологът я попита: „Защо не го направиш, защо не го прегърнеш, той е тук, ето го?“ Детето почти се разплака и каза: „Не знам какво ще каже мама за това.“ Тогава психологът върна детето 4 при майката и проведоха разговор, който не можах да чуя. Когато психологът се върна отново с детето, детето ме прегърна много топло и аз я държах така може би минута и половина. Всичко това наистина се отразява на психиката на детето и нейните чувства и емоции. Ако не бях баща, който се интересува и не иска да е част от живота на детето, нямаше да си губя времето, средствата, силите, енергията, емоциите да съм тук сега.

СЪДЪТ докладва постъпил с вх. № 21919/03.09.2024 г. социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.

АДВ. К.: Да се приеме. Не видях в социалния доклад твърдените от колегата изявления на бащата за посещаване или не на програми.

АДВ. Н.: Да се приеме.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото постъпилия от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна социален доклад с вх. № 21919/03.09.2024 г.

ВЪЗЗИВАЕМАТА П.: За нас е по-удобно, ако режимът се осъществява всеки петък. Аз работя през седмицата от 9 до 18 часа, но е гъвкаво работното ми време и в петък мога да предвидя време за срещите. Тяхното предложение за събота и неделя, както и през седмицата, означава да не можем да мръднем от Варна.

Осъществяване на срещите на бащата с детето без моето присъствие ме притеснява, защото тя никога не е делена от мен и се притеснявам как ще се отрази на психиката и́. Никога не съм била конфликтния човек, когато се е осъществявал режим.

АДВ. К.: По отношение на петъците, когато го предложихме, нямахме предвид, че могат срещите да се провеждат в събота и неделя в контактния център. Бащата работи с Америка и определеният му режим за срещи от 16.00ч., съвпада с времето, когато работи. Предложението ни за времето за контакти беше, за да се спази работното време на центъра в града и стигнахме 5 до делничен ден, но при положение, че може в събота и неделя, предложението ни е друго.

ВЪЗЗИВНИКЪТ Г. чрез преводач: Когато е необходимо, мога да осъществявам режима. В петък мога и уикендите също. Според нуждите на детето мога да съм гъвкав.

АДВ. К.: Доверителят ми би искал да има още един ден през седмицата, защото дълго време не са се виждали с детето.

СЪДЪТ разяснява на страните възможността да се осъществяват срещи между детето и бащата в защитена среда в Център за обществена подкрепа-А. или Център за обществена подкрепа в *** с оглед удобство за детето, предвид местоживеенето на майката и детето в гр. ***, т.е. в района на АвтогараВарна. Срещите биха могли да бъдат провеждани в делнични дни до 18.30ч., но и в почивните дни от седмицата-събота и неделя. Социалните работници и психологът при ЦОП разполагат с богат опит при организиране и провеждане на срещи между дете и родител и това е начин да се осъществяват такива без присъствието на отглеждащия родител или близки, както в случая се обсъжда възможността да вземе участие при осъществяване на срещите бабата на детето К. по майчина линия, когато в продължителен период детето не е контактувало с другия родител и отношенията между родителите са влошени.

ВЪЗЗИВАЕМАТА П.: За мен по-лесно с колата е да стигам до А.. Не съм запозната какъв е трафикът до жк ***.

АДВ. К.: За нас е без значение. Нека срещите се осъществяват в ЦОПА..

СЪДЪТ приканва страните към постигане на споразумение.

ВЪЗЗИВНИКЪТ Г. чрез преводач: Имам желание да виждам детето по-често.

ВЪЗЗИВАЕМАТА П.: От деня, в който подадох молба за развод, той се сети, че е баща.

СЪДЪТ намира, че е налице изменение на обстоятелствата, при които в открито съдебно заседание на 31.05.2023 г. по гр.д. № 14838/2022г. по описа на Районен съд - Варна са постановени привременни мерки по реда на чл. 323, ал. 1 от ГПК, предвид Решение № 1862/22.05.2024г. по гр.д. № 4967/2023г. по 6 описа на Районен съд - Варна, VII състав, влязло в сила на 10.06.2024г. Не се налага така рестриктивен режим на лични отношения между детето К. Ф. Г., родена на ***г., и бащата Ф. Е. Г., роден на ***г. в Г., гражданин на САЩ, като постановените тогава предвиждащи режим на лични отношения, осъществяван чрез видеовръзка между тях всеки петък за 20 минути за времето от 19:00 до 19:20 часа. Предвид събраните по делото доказателства и след изслушване становищата на страните, съдът намира, че следва да бъдат изменени постановените в открито съдебно заседание на 31.05.2023г. привременни мерки в частта за режима на лични отношения между детето К.