Присъда № 192 от 20.10.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда с рег. № 192 от 20.10.2025г. по НОХД № 3725/2025г. по описа на ПРС, ХVI н. с.

Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Л.Л.Г., ЕГН ********** за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т.

12, вр. чл. 194, ал. 1 от НК за това, че на 31.01.2025 г. в гр. П. е отнел от владението на А.П.М. чужда движима вещ - моторно превозно средство лек автомобил марка Мерцедес, модел „Ц320ЦДИ“ с рег. № **** на стойност 11700 лв., собственост на Н.С., без съгласието на А.М. и с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено чрез използване на техническо средство - оригинален ключ на автомобила.

За съвместно разглеждане с наказателния процес няма предявени граждански искове.

Производството е проведено по реда на Глава 27 от НПК, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на Районна прокуратура гр. П. поддържа изцяло така повдигнатото обвинения, което счита за доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия И. за виновен в извършване на деянието, за което е даден на Съд, като му наложи наказание, лишаване от свобода в размер на една години и на основание чл. 58а от НК, същото да бъде редуцирано с една трета. Счита че същото следва да бъде отложено за изтърпяване с изпитателен срок от 4 години. Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият Г. е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на разноските, представителят на държавното обвинение счита че следва да се възложат на подсъдимия.

Подсъдимият Г. в съдебно заседание признава вината си. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти.

Изрази съжаление за стореното и поддържа изцяло казаното от неговия защитник.

Защитникът му адв. К. пледира да бъдат взети предвид смегчаващите вината обстоятелства и наказанието на подсъдими да се определи при условията на чл. 58а от НК. Като смегчаващи вината обстоятелства сочи признанието на вината, съдействието което е оказал на органите на разследването в досъдибната фаза на процеса.

1

Нито подсъдимият, нито защитникът му вземат отношение относно направените по делото разноски.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Л.Л.Г. е роден на ***** г. в гр. С., живущ в гр.Б., ж.к.С.,***,*****, български гражданин, с висше образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Св. Н.С. С. бил собственик на лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с peг. № 6750***. През месец февруари 2024 г. св. С. и св. А.П.М. се договорили св. С. да продаде на св. М. лекия автомобил срещу сумата от 8 500 лв., като собственика предал автомобила на св. М. и се договорили в близко време да сключат и писмен договор с нотариална заверка на подписите за продажбата на автомобила. Още тогава св. С. предал автомобила на св. М. като с пълномощно с нотариална заверка на подписа го упълномощил да управлява и стопанисва автомобил, както и да извършва действия на разпореждане със същия автомобил, включително да договаря сам със себе си.

Пълномощното било със срок на валидност до 31.12.2024 г. Договор за покупко-продажба между св. М. и С. не бил сключен, тъй като изначално св.

М. имал намерение да продаде същия автомобил на трето лице.

Във връзка с публикувана от св. М. обява за продажба на горепосочения автомобил, с него, на обяд на 31.01.2025 г., се свързал подс.

Л.Г. и поискал да закупи лекия автомобил марка и модел „Мерцедес *****“ с peг. № ****. Двамата се уговорили и се срещнали около 13:30 ч. на паркинга на магазин „М.“ в ж.к. Т., гр.П.. Подсъдимият се представил на св. М. като брокер на недвижими имоти от гр. София. Св. М. и подсъдимият се качили в лекия автомобил марка „Мерцедес *****“ с peг. № **** като с в . М. предоставил управлението му на подсъдимия. Той управлявал лекия автомобил по бул. С.П.г в посока ВСИ като св. М. го насочвал, за да стигна до ресторанта му на ул. О. в гр.П.

След като стигнали до ресторанта на ул. О. *** подсъдимият заявил на св. М., че харесва автомобила и иска да го закупи като му предложил да отидат и да го прехвърлят при нотариус. В действителност подсъдимият нямал средства, за да закупи автомобила, а имал намерение да го отнеме от владението на св. М.. Св. М. се съгласил и двамата, след като слезли от лекия автомобил марка „Мерцедес Ц 320ЦЦИ“ с per. № ****, се качили в автомобила на св. М. марка и модел „Ауди Q7“, който бил паркиран пред ресторанта. След като слезли от лекия автомобил марка Мерцедес, св. М. заключил същият и оставил ключа за него в подлакътника на автомобила марка Ауди. С автомобила марка Ауди, св. М. и подсъдимият се придвижили до Община М., от където св. М. трябвало да вземе дубликата на документа за заплатения за автомобила данък за 2024 г. След като стигнали до сградата св.

М. влязъл в сградата, а подсъдимия останал сам в автомобила. Докато св. М.

2 бил в сградата на общината подс. Л.Г. му изпратил снимка на личната си карта, която той от своя страна изпратил на нотариус С.Й., който да подготви документите за изповядване на сделката. Докато подсъдимият бил сам в автомобила на св. М. - марка и модел „Ауди Q7“ взел ключа за лекия автомобил марка „Мерцедес *****“ с peг. № ****, който бил оставен в подлакътника. След като свидетелят М. излязъл от сградата на общината двамата, заедно с подсъдимия, отишли до кантората на нотариус С.Й., за да сключат договора за покупко-продажба на автомобила. Нотариус Йорданов установил, че пълномощното представено от св. М. е с изтекъл срок на валидност, както и че собственика на автомобила Н.С. има публични задължения на стойност от 150 лева, които са пречка за изповядване на сделката. Св. М. се свързал с Н.С. и двамата се уговорили да отидат в НАП, където да бъдат погасени задълженията, а след това да се върнат при нотариуса, за да бъде изповядана сделката за покупко-продажба на автомобила. М. и подсъдимият се уговорили по-късно същият ден да се чакат пред нотариуса.

Около 16:00 ч. на 31.01.2025 г. св. М. и св. С. заплатили задълженията в НАП и тръгнали към кантората на нотариуса, като уведомил за това подсъдимият в приложение за комуникация, които използвали. Въпреки уговорката им подсъдимият не дошъл до кантората на нотариуса, където свидетелите го чакали до около 18:20 ч. През това време подсъдимият посочвал различни причини за забавянето си. В действителност, след като св.

М. и подсъдимият се разделили, подсъдимият отишъл в гр. П. на ул. О. ***, където бил лекия автомобил марка „Мерцедес *****“ с peг. № ****, отключил същият с взетия преди това ключ и потеглил с автомобила към гр. Б.. По този начин подсъдимият прекъсвайки владението на М. върху моторното превозно средство и установявил свое такова върху вещта с намерение да я присвои. На следващия ден 01.02.2025г. в с. Р.п., община Е.П., управлявайки откраднатия от него автомобил марка „Мерцедес *****“ с peг. № ****, обвиняемият Л.Г. самокатастрофирал като в тази връзка било образувано ДП № 17/2025 г. по описа на РУ Е.П..

От изготвената по досъдебното производство оценъчна експертиза се установява, че стойността на отнетия от обвиняемия лек автомобил към дата на деянието е 11 700 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите Н.С. С. – собстевник на лекия автомобил марка и модел „Мерцедес *****“ с peг. № ****, и А.П.М. – закупил автомобила от св.

С. без нотариална заверка и договор и договорил се с подсъдимия да му го продаде с пълномощно от собственика – св. С.. Показанията на свидетелите са обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото и подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание.

Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства - свидетелски показания, не се наблюдава.

3

Всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл.

283 от НПК – оглед на МП /л. 4-5 от ДП/, копие на нотариално заверено пълномощномежду св. С. и св. М. /л. 10 от ДП/, копие на СРМПС /л. 11 от ДП/, скрийн шотове на мобилния телефон на сн. М. /л. 14-22 от ДП/, копие на личната карта на подсъдимия предадено от св. М. /л. 23,24 от ДП/, телеграма за ОДИ /л. 38, 34,39 от ДП/, бдс /л. 41 от ДП/, справка от информационната система на МВР /л. 48 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л. 50 от ДП/, характеристична справка /л. 61 от ДП/, справка съдимост /л. 18 от съд.пр./.

При постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство Стоково – оценъчна експертиза, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, които според преценката на съда са извършени компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответстват на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Л.Л.Г., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 194, ал. 1 от НК , тъй като на 31.01.2025 г. в гр. П. е отнел от владението на А.П.М. чужда движима вещ моторно превозно средство лек автомобил марка Мерцедес, модел „Ц320ЦДИ“ с рег. № **** на стойност 11700 лв., собственост на Н.С., без съгласието на А.М. и с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено чрез използване на техническо средство - оригинален ключ на автомобила.

Подсъдимият е реализирал обективните съставомерни признаци на указаното престъпно посегателство, като е отнел чужди нему движими вещи от владението на свидетеля М., собственост на св. С.. Без негово съгласие е прекъснал с действията си упражняваната от него до момента на посегателството фактическа власт върху лекия автомобил марка и модел „Мерцедес *****“ с peг. № **** и е установил свое владение върху него.

Същото е сторено след като подсъдимия отнел от лекияавтомобил на св. С. ключа за посоченото МПС и с него отключил същото и го отнел.

Следователно предмет на престъплението е моторно превозно средство - лек автомобил като за отнемането му е използвано техническо средство - ключ за автомобила - налице са тоест и квалифициращите признаци по чл. 195, ал. 1, т.

4 и т. 12 от НК. Посоченото МПС е чужда движима вещ, принадлежаща на св.

С. и във владението на св. М., и отнемането й без разрешение и съгласие е противозаконно. Извършеното от подсъдимия съставлява престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимия го взел и 4 потеглил за гр. Б., като нямал никакво намерение да го връща или да го изостави. Напротив идята му била да го присвои. Така извършените последователни действия на подсъдимия обосновават наличие на фактическия състав на престъплението ”кражба”, с които той осъществил изпълнителното деяние на това престъпление – „отнемане”.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, т.е, че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Намерението му за противозаконно присвояване на отнетата чужда движима вещ намира пряк обективен израз в предприетите от него действия, а и не се отрича от него.