Решение № 160 от 08.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330118890 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, представлявано от А. А.******* със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Ястребец" № 23 Б, чрез ******* И. против Е. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул.

„*********“ № **, ет.**, ап. **, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1259,17 лева /хиляда двеста петдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/ - главница, представляваща неплатена стойност на топлинна енергия, доставена за периода м.05.2018 г. – м. 04.2021 г. за обект на потребление, находящ се в гр. ******, общ. ********, ул. „********“ № **, вх.**, ет.**, ап. ***, аб. № *******; 165,92 лева /сто шестдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава за периода 01.10.2019 г.

– 19.07.2022 г.; 35,24 лева /тридесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/ - главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. – м.04.2021 г.; 7,68 лева /седем лева и шестдесет и осем стотинки/ - обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г. – 19.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.08.2022 г. до окончателното погасяване.

1

Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца доставя на ответника топлинна енергия за отопление и БГВ при публичноизвестни ОУ. Сградата е етажна собственост. разпределението на ТЕ се извършва от ищеца по прогнозни месечни сметки и и реален отчет. Заплащането на месечните дължими суми е в 45 дневен срок публикуването им на интернет страницата. Задължението не е заплатено. Вземанията са притендирани по чл. 410 от ГПК – ч.г.д. № 15187/2022 г. по описа на Районен съд-Пловдив. Заповедта е връчена по чл.

47 от ГПК.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Заявява, че живее трайно с ****** и не е местно лице, което препятства разглеждане на спора от български съд. Притендира изтекла давност за вземанията в периода преди 04.08.2022 г. Имота не се обитава в периода 15.06.2019-02.11.2022 г. и в него не се ползва ТЕ.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи-НА № ****, том **, рег. № *****, дело ****/2007г.; заявление от 27.08.2012 г.; писмо от ГИС ******, договор от 03.07.2013 г.; списък е видно, че ответницата е собственик на процения имот, който се намира в сграда присъединена към топлофикационната мрежа на ищеца през 2013 г.

От представената справка от 19.07.2022 г. и фактури(лист 28-31 и 96111 от делото); съобщения(лист 68-95 от делото) е видно, че за периода 01.05.2019 г.-30.04.2021 г. ищеца е начислил на ответника задължение за ползвана ТЕ за отопление и подгряване на вода в размер от 1504,60 лв. служебно определени. Платена е сума от 34,38 лв.

От показанията на свидетеля В. К., без родство с ответницата, се установява, че последната живее трайно в чужбина. В периода 2019-2022 г. имота не е използван. В него има монтиран бойлер и не се използва ТЕ за отопление или за топла вода. Не са поставяни съобщения за отчет на измервателни съоръжения, нито са идвали служители да проверяват показания на такива.

От приложеното гр. д. 15187/2022 г. на ПРС е видно, че за 2 притендираното задължение ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № ******/26.10.2022 г. срещу Д., срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради постъпилото възражение срещу заповедта за изпълнение, съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя – ищец „Топлофикация София“ ЕАД.

Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед събраните по делото писмени документи, които се кредитират от съда изцяло се установява, че ответницата е собственик на процесния имот в заявения период, следователно се явява потребител на предоставяни от ищеца услуги за апартамент, намиращ се в сграда-етажна собственост, която е топлоснабдена с вертикална отоплителна инсталация.

Предвид това, същата е клиент на топлинна енергия по смисъла на закона, доколкото съгласно цитираната разпоредба качеството на потребител/клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване, без да е необходимо сключването на индивидуален договор за покупко-продажба между тях. В разпоредбата на чл. 150 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, като по делото не е спорно обстоятелството, че общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди на ищцовото дружество са били одобрени и публикувани по предвидения в закона ред, както и че техните условия не са оспорени от ответника, предвид на което предвидените в тях правила относно продажбата на ТЕ обвързват валидно страните в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна 3 енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. По делото се установява, че начисленото задължение на ответницата е формирано от потребена ТЕ за отопление и за подгряване на вода, която е определена служебно от служители на ищцовото дружество. Същевременно не се ангажират доказателства, въпреки разпределената доказателства тежест, установяващи факти за причините за служебното начисляване на потребената ТЕ. Предвид това и с оглед възражение от ответника, че имота не е използван в периода, което се установява от показанията на разпитания по делото свидетел, съдът намира, за недоказано пораждането на притендираното задължение, както по основание, така и по размер.

С оглед изложеното притендираното вземане за главница се преценят като неустановено, което налага отхвърляне на иска по отношение на него.

Неоснователността на иска досежно главницата сочи неоснователност и на притенциите за лихва, което налага отхвърляне на иска и по отношение на тях.

С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски, а на ответника следва да се присъдят такива съобразно представения списък и доказателства в размер от 450 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, представлявано от А. А.-******* със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Ястребец" № 23 Б, чрез ******* И. против Е. Б.

Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. „*********“ № **, ет.**, ап.

**, иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1259,17 лева /хиляда двеста петдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/ главница, представляваща неплатена стойност на топлинна енергия, доставена за периода м.05.2018 г. – м. 04.2021 г. за обект на потребление, находящ се в гр. ******, общ. ********, ул. „********“ № **, вх.**, ет.**, ап.

***, аб. № *******; 165,92 лева /сто шестдесет и пет лева и деветдесет и две 4 стотинки/ - обезщетение за забава за периода 01.10.2019 г. – 19.07.2022 г.;

35,24 лева /тридесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/ - главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода м.07.2019 г. – м.04.2021 г.; 7,68 лева /седем лева и шестдесет и осем стотинки/ обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г. – 19.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.08.2022 г. до окончателното погасяване.

О С Ъ Ж Д А „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, представлявано от А. А.-******* със седалище и адрес на управление - гр.

София, ул. „Ястребец" № 23 Б да заплати на Е. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ********, ул. „*********“ № **, ет.**, ап. ** сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лв. за разноски за настоящето производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5