Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 26.08.2025, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 406/2025
Вид
Решение № 131
Подписан
26.08.2025
В сила
26.01.2026
Състав
Здравка Запрянова

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.39 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182 ал.1 т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Кърджали, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Симона И.а като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200406 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № ************/ 27.01.2025г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП „глоба” в размер на 700.00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, както и отнемане на 18 точки, на Х. И. Б. от гргр. А. с ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на 21.07.2024г. в 11,00ч. в гр.Кърджали на ул.Първи май.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Б., който го счита за незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразява следните съображения за това: оспорва изцяло фактическата обстановка като твърди, че АУАН не е съставян и не му е връчван; не ставало ясно от НП каква е действително установената скорост на движение на МПС; липсва надлежно описание на нарушението в атакуваното НП. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, както и да им се присъдят разноските по делото. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. От упълномощен от него адвокат е постъпила молба, с която заявява, че поддържа жалбата.

1

Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от юрисконсулт, с която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди наказателното постановление като излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На датата 21.07.2024г. свидетелят Б. М.- младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“- Кърджали, бил на работа в гр.Кърджали на ул.Първи май, където извършвал видеоконтрол. По този повод за времето от 10.00ч. до 13.00ч. се намирал в гр.Кърджали на ул.Първи май до хотел „Ида“ и осъществявал контрол на скоростта на движещите се превозни средства в посока от „Устра бетон“ към бензиностанция „Елит“. В 11.00ч. техническото средство заснело движение на лек автомобил марка "Ф. П.“ с ДК № ******* със скорост от 101км/ч., след приспаднат толеранс от 3%, при ограничение от 50км/ч. за населено място. От извършена справка в сектор „Пътна полиция“- Кърджали се установило, че собственик на установеното МПС е И. Н. Д., който след запознаване с материалите на 05.11.2024г. декларирал, че МПС с рег.№ ******* на датата 21.07.2024г. в 11,00ч. е било предоставено за ползване на Х.

И. Б., както и предоставил копие на свидетелството му за управление на МПС.

Поради това на същата дата 05.11.2024г. на жалбоподателя Б. била връчена покана срещу подпис за явяване в 14- дневен срок в гр.Кърджали за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Така също на този ден Х. И. Б. декларирал под страх от наказателна отговорност, че на 21.07.2024г. в 11,00ч. описаният лек автомобил е бил в негово владение и ползване. Въпреки отправената покана до жалбоподателят, той не се явил, поради което на 06.12.2024г. в негово отсъствие свидетелят Б. М. в присъствието на колегата си Е. К. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу 2 жалбоподателя Х. И. Б. по чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, който бил изпратен на водача, който го подписал на 19.12.2024г. без възражения. На база на него на 27.01.2025г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 700лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и отнемане на 18 точки на база Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Тази безспорна фактология се установи от гласните доказателства дадени от Б. М. и Е. К.; от писмените- акт за установяване на административно нарушение серия GA ********* 06.12.2024г., чиято доказателствена сила не бе оборена, а и същият е редовно съставен, Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система рег.№ ******* от 22.07.2024г. надлежно попълнен, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1“, Преглед на одобрен тип средство за измерване от 10.02.23г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Заповед рег.№ 1300з-4 от 01.02.2022г., Списък за проведено обучение от 01.02.2022г., Покана връчена на 05.11.2024г., два броя Декларации от 05.11.24г., Първоначална регистрация, Справка за нарушител/ водач; веществените доказателствени средстваснимка

*************************** в които е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и мястото на нарушението с име GPS координати.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата подлежи на разглеждане по същество, тъй като е подадена в законоустановения 14- дневен срок, а именно на 27.05.2025г., а наказателното постановление е връчено лично на 20.05.2025г., с което е спазен 14- дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Текстът на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП е санкционна норма за превишаване на разрешената скорост в населено място и според него „…Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 50км/ч- с глоба 700лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5км/ч превишаване над 50км/ч глобата се увеличава с 50лв.” Безспорно от всички събрани по делото доказателства- писмени, гласни и веществени доказателствени средства, се установи, че обжалваното наказателно постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява 3 състава на посочения по- горе текст. С допустимото от закона автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 е заснета и записана датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, в резултат на което е изготвено годно веществено доказателствено средство представляващи клипове с *************************** с което е констатирано административното нарушение. Деянието осъществява от обективна и субективна страна състава на нарушението. Установена е скорост на движение, надхвърляща с над 50 км/ч, разрешената в този участък на пътя и това деяние е извършено виновно от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. За формата на вината извода се извежда от скоростта на движение на автомобила, а именно 101 км/ч, надвишаваща с 51км/ч. разрешената скорост за движение в населено място. Налице са материално правните и процесуалноправните предпоставки за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като той е управлявал автомобила, с който е извършено нарушението. Правилно на основание чл.189 ал.1 от Закона за движението по пътищата е съставен акт за установяване на административно нарушение, а не Електронен фиш по смисъла на ал.4 от посочената разпоредба. Това е така, защото в наказващата норма, с която се санкционира констатираното нарушение, е предвидено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което означава, че не са налице условията за приложение на специалната процедура за провеждане на административнонаказателното производство, поради което следва да се приложи общия ред. Този извод следва и от чл.39 от Закона за административните нарушения и наказания. Правилно е определен размера на наложената санкция „глоба“, която е в единствения си възможен определяем размер на база на установеното превишение на скоростта. Това е така, защото според чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 50км/ч.- с глоба 700лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5км/ч. превишаване над 50км/ч. глобата се увеличава с 50лв. От тук следва, че при установена скорост от 101км/ч превишението е с 51км/ч., което означава, че наказанието следва да е 700лв., колкото е и наложено. По отношение на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца е наложен в единствено предвидения в закона размер. Такова е отношение и спрямо отнетите контролни точки на 4 основание чл.6 ал.1 т.12 от Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012г. на МВР. Предвид на това следва обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство.

Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, поради следните съображения: безспорно се установява по делото, че е съставен акт за установяване на административно нарушение, за който е получил покана жалбоподателят, но той не се е явил, поради което е съставен в негово отсъствие, но след това му е предявен срещу подпис; безпротиворечиво и по установения в закона начин е доказано каква е скоростта на движение на управляваното от Х. Б.; налице е достатъчно разбираемо и надлежно описание на нарушението, поради което не се установи по делото да са допуснати съществени процесуални нарушения, като пълно и ясно е описана нарушението както в АУАН, така и в наказателното постановление.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5 вр.ал.4 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща юрисконсултско 5 възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а изготвяне само на писмено становище, поради което и присъди същото към предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат възложени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е поискано по делото.

Така също предвид изхода на делото и на основание чл.189 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН следва заплатените пътни разноски на свидетел направени от съда да се възложат на жалбоподателя в размер на 12,08лв., които да заплати по сметка на РС- Кърджали. Ето защо, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ************/ 27.01.2025г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП „глоба” в размер на 700.00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, както и отнемане на 18 точки, на Х. И. Б. от гргр. А. с ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на 21.07.2024г. в 11,00ч. в гр.Кърджали на ул.Първи май, като правилно и законосъобразно.