Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 117 от 14.02.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 4324/2024
Вид
Решение № 117
Подписан
14.02.2025
В сила
11.03.2025
Състав
ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Бургас, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20242120204324 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на Т. Г. Т., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. С. П. от АК - Пловдив, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 8354838, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се моли за неговата отмяна.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. В депозирана молба от 13.01.2025г. по хода на делото от пълномощника на жалбоподателя се излага и становище по същество на делото, като се навеждат твърдения за допълнителни пороци на атакувания ЕФ.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид приложената по делото разпечатка от информационната система на МВР – АИС АНД, видно от която процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 14.10.2024г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Н а 08.11.2023г. в 15:11 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв.Ветрен към КПП-1, стационарно (видно от приложените по делото Методически указания за работа със същото) техническо средство – видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения (RS) тип "MultaRadar SD580" с фабричен номер 00209D32D4F9, разположена на пътния участък, засякла и заснела движещ се със скорост от 102 км/ч. лек автомобил – „Джип Гранд Чероки“ с рег. № *. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и с пътен знак "Е-24". Въпросното нарушение било записано на файл с наименование "Снимка 393". По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Бургас, които от записания файл установили, че заснетият автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег. № * е собственост на "* 444“ ЕООД, с управител и представляващ – Т. Г. Т. (видно от справка в публичния ТРРЮЛНЦ), както и че скоростта следва да се счита от 98 км/час (след приспаднатия автоматично толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 8354838 на ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.

Техническото средство – видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения (RS) тип "MultaRadar SD580" с фабричен номер 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения по делото Протокол от проверка № 005СГ-ИСИС/09.02.2023г., издаден от БИМ.

По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от, вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази насока.

Липсват данни, а и не се твърди, за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло 2 приложената по преписката снимка.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

При извършената служебна проверка, противно на застъпеното от жалбоподателя, съдът констатира, че атакуваният електронен фиш е издаден от компетентен орган и съдържа всички необходими реквизити по чл. 189, ал.

4, изр. 2-ро от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на това основание.

Посочено е, че ЕФ е издаден от ОД на МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък е имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 18 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че описаното място на нарушението в процесния електронен фиш е неточно и непълно. Мястото 3 на нарушението е посочено по достатъчно описателен начин, така че извършителят на същото да разбере за какво деяние се ангажира административнонаказателната му отговорност и къде е било извършено то.

Съществено за правото на защита на санкционираното лице е в предявеното му обвинение мястото, на което се сочи да е осъществено нарушението, да е индивидуализирано в достатъчна степен, за да позволява да се установи пътният участък, както и да са налице достатъчно обективни доказателства, които да установяват същото. В настоящия случай и двете са налице, поради което липсват основания за отмяна на процесния фиш.

Цитираната разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш.

В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и системи".

Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В конкретния случай стационарната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с № 00209D32D4F9 е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър.

Доколкото за нарушението по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, то правилно в случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно постановление. В този смисъл е и практика на касационната инстанция, в т.ч. Решение № 613/10.04.2017г. по к. н. а. х. д. № 110/2017г. на АДмС-Бургас и др.

Следва да се отбележи и че независимо от обстоятелството, че към 4 датата на нарушението нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-532/12.05.2015г., предписваща задължение за контролните органи за поставяне на пътен знак "Е24" в контролирания участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин, е била отменена, т.е. за тях не е съществувало такова задължение, процесното място за контрол все пак е било обозначено с пътен знак "Е24".

В заключение съдът следва да посочи и че правната квалификация, дадена в ЕФ, напълно съответства на установените факти и не са допуснати пороци в тази насока.

С оглед всичко изложено, съдът счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Доколкото, както бе посочено по-горе, в срока по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП не е заявена декларация за друго лице, управлявало автомобила в момента на нарушението, то адресат на административното наказание следва да е законният представител на ЮЛ, чиято собственост е автомобилът (което обстоятелство не е спорно по делото), в случая – жалбоподателят Т. Г. Т..

Следва да се изтъкне изрично в тази връзка, че в обжалвания ЕФ е посочен собственикът, на когото е регистрирано процесното МПС, като възражения по отношение на това обстоятелство не са направени от жалбоподателя.