Определение № 296 от 08.06.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Кюстендил, 08.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500171 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“ , чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Постъпила е въззивна частна жалба с вх. № 6276/27.04.2026 г., подадена от "ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“, чрез пълномощника юрисконсулт П. И., насочена срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1454/21.04.2026 г., постановена по ч.гр.д.№ 1783/2026 г. по описа на РС Дупница, в частта, в която е присъдена сумата в размер на 30,68 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, вместо поисканите 40,90 евро, предявени със заявлението по чл. 410 от ГПК.

В жалбата се твърди, че със заповед № 1454/21.04.2026 г., г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. д. № 1783/2026 г. по описа на Районен съд — Дупница, било присъдено в полза на жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение в размер на само 30,68 евро за осъществените по делото правна защита и съдействие. На 21.04.2026 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Сдружение „ Добруджански юнак – 96“, като било поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 40,90 евро. С цитираната заповед, заповедният състав уважил изцяло претенциите на заявителя относно претендираните главница и лихви, като разпоредил длъжникът да заплати внесената държавна такса за образуване на заповедното дело и юрисконсултско възнаграждение по делото на стойност 30,68 евро. Съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъждало и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не можел да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Позовава се на действащата актуална редакция на чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима както към момента, така и към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (изм.: ДВ, бр. 53/2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), приета с ПМС № 4/06.01.2006 г., за защита по заповедно производство 1 възнаграждението е от 40,90 евро до 117,60 евро, и счита същата за приложима към процесния случай. Жалбоподателят смята, че според разпоредбата на чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ, му се следва възнаграждение в искания размер, който е такъв в минимален размер, а първостепенният съд неправилно определил дължимото от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на само 30,68 евро като приложил нормата на чл. 27 от НЗПП като относима спрямо подлежащото на присъждане юрисконсултско възнаграждение. Позовава се и на съдебна практика.

Претендира отмяна на заповед № 1454/21.04.2026 г., г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. д. № 1783/2026 г. по описа на Районен съд — Дупница, в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 30,68 евро и определяне на юрисконсултско възнаграждение в размер 40,90 евро, и връщане делото на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение. Претендира се присъждане на разноски в настоящото частно въззивно производство за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.

Препис от частната жалба не е връчван на ответната страна за отговор.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по закон, срещу подлежащ на обжалване акт (против заповед по чл. 410 от ГПК в частта за разноски, съгласно чл. 413, ал.

1 от ГПК), от легитимирано за това лице, като отговаря на изискванията на чл.275 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.260 т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК. Поради това се възприема за допустима.

Разгледана по същество постъпилата жалба е и неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:

Производството пред Районен съд - Дупница е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, депозирано от частния жалбоподател "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК ********.

По заявлението е издадена атакуваната заповед, с която е разпоредено длъжникът "ДОБРУДЖАНСКИ ЮНАК-96" Сдружение ЕИК: ********** да заплати на заявителя сумите:

65,44 EUR, представляваща главница за незаплатена мрежова услуга по фактури, издадени по кл. № *************, за периода от 16.08.2021г. до 18.11.2021г., отнасящи се за обект с абонатен номер и адрес: *************** - **************, ****************** 0, 0 , ·**, ведно със законната лихва за период от 21.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 35,56 EUR, представляваща мораторна лихва за периода от 27.08.2021г., до 20.04.2026г., както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 10,86 EUR и юрисконсултско възнаграждение в размер на 30.68 EUR.

По делото липсват данни за депозирано в срок възражение от длъжника по чл. 414, респ. чл. 414а от ГПК.

При тази фактическа установеност заявителят се е възползвал от възможността, предвидена в. чл. 413, ал. 1 от ГПК, да атакува издадената заповед само в частта за разноските, като сочи, че в негова полза се следва сумата от 40,90 евро /равностойност на 80 лв./ юрисконсултско възнаграждение, вместо присъдените от ДнРС 30,68 евро /равностойност на 60 лв./

С оглед на горното следва да се подчертае съществуващото в принципен план право на страната да репарира сторените от нея разноски в съдебното производство и то е гарантирано от закона с разпоредбите на чл. 78 от ГПК. Не съществува съмнение, че това 2 общо правило важи за всички производства, в т.ч. и за заповедното, каквото е и това по реда на чл. 410 от ГПК. При предявено искане за издаване на заповед за изпълнение правото на кредитора - заявител да получи от длъжника - насрещна страна сторените в заповедното производство разноски зависи, на първо място от основателността на искането по аргумент на чл. 412, т, 8 от ГПК и на второ място, от основателността на претенцията, установена в исковото производство по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, инициирано след надлежно оспорване от страна на длъжника на вземанията по издадената заповед за изпълнение по реда на чл.

414 от ГПК - аргумент от т.12 на TP № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая искането е било основателно и спорен по делото е въпросът, поставен с жалбата, какво по размер юрисконсултско възнаграждение се следва на заявителя в това заповедно производство. За да се отговори на този въпрос следва да се посочи, че действително по силата на нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК юридическите лица имат право на разноски за възнаграждение на юрисконсулт, когато са били защитавани от такъв, като от съдържанието на разпоредбата е видно, че не се предвижда изискване за реално заплащане на юрисконсултско възнаграждение, а единствено страната /от вида на посочените/ да е била защитавана от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението му, според посочената норма, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, а заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Или законодателят е предвидил ограничение за определяне на максимален размер по-висок от определения по ЗПП и издадената въз основа на него Наредба за заплащане на правната помощ.

С наредбата (в приложимата й редакция - ДВ бр. 53 от 2025 г, в сила от 1.10.2025 г.) е определено, че за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 80 до 230 лв. - чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С нормата на чл. 27 от нея пък е установено, че за правна помощ в производство по издаване на изпълнителен лист и в производство за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението е от 60 до 150 лв.

Тълкувайки посочените норми с оглед буквално изразения език при изписването им, граматиката, синтаксиса и смисловата структура на текста, използван в тях, като се разглеждат думите, изреченията, връзките между тях и използваните правни термини, както и с логическият им смисъл, настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 27 от наредбата. Касае за производство по издаване на заповед за изпълнение, в което заявителят е бил представляван от юрисконсулт. То е такова по чл. 410 от ГПК, като действията на юрисконсулта по него се ограничават до попълване и подаване на заявление по образец и окомплектоване с приложения, които изпълват състава именно на чл. 27 от наредбата. Защитата в заповедно производство, която има предвид нормата на чл.

26 от наредбата, е в по-широк обхват и следва да се приеме, че касае разноските на длъжника, който именно е в позиция да се защитава, която защита може да предпостави обем от процесуални действия, които надхвърлят тези по представителството на заявителя, като например подаване на възражение по чл. 414 или 414а от ГПК, обжалване по чл. 419 от ГПК на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, подаване на възражение по чл. 423 от ГПК и др. Този извод следва от именно от езиковия смисъл на посочените норми. Подкрепя се и от логическото им тълкуване, като с оглед използваното разграничение в тях между действията по общо представителство в заповедното производство по издаване на заповед за изпълнение и такова по защита в същото, се разкрива намерението отделните такива в заповедното производство да се възмездяват по различен начин в светлината на реално извършената работа, но и като се вземе предвид представителството в полза на кой процесуален субект от страните в заповедното производство е предоставено.

3

С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че възнаграждението, което се следва на заявителя за представителство от юрисконсулт следва да се определи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27 от цитираната Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 60 лв., или 30,68 евро, т.к. и не са заявени твърдения за други процесуални действия, извършени от юрисконсулта му, освен подаването на заявлението, че да се мисли в посока разширяване на обхвата на процесуалното му представителство.

Предвид изложеното, жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а атакуваната заповед № 1454/21.04.2026 г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. д. № 1783/2026 г. по описа на Районен съд — Дупница, в частта, в която е присъдена сумата в размер на 30,68 евро /с равностойност 60,00 лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, следва да се потвърди.

По обжалваемостта:

Съгласно постановките на ТР № 4/2014 г. на ВКС по т.д. №4/2013 на ОСГТК определението не подлежи на касационно обжалване съгласно - спр. т.8 от него, но следва да се съобщи на страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба с вх. № 6276/27.04.2026 г., подадена от "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“, чрез пълномощника юрисконсулт П. И., насочена срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1454/21.04.2026 г., постановена по ч.гр.д.№ 1783/2026 г. по описа на РС Дупница, в частта, в която е присъдена сумата в размер на 30,68 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.