Решение № 17 от 17.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. К., 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Търговско дело № 20255100900015 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба ищецът Е. С. Х. твърди, че на 23.07.2021 г. привечер, управлявайки велосипеда си по път III № 507, км. 3+600 м, от гр. К. към с. С., общ. К., по който път се придвижвал в колона и възможно най-близо до дясната граница на платното за движение по посока на движението, заедно с негови приятели, също с велосипеди, бил ударен от лек автомобил „Т.В.“ с peг. № *******, управляван от С. В. Я. от гр. К., при което пътнотранспортното произшествие пострадал и претърпял по КП 204 Тежка черепно-мозъчна травма — оперативно лечение с Окончателна диагноза:

„(S06.40) Контузио капитис ет корпорисполитрауматизацио. (S02.00) Фактура крании линеарис регио париетотемпоро-базалис декстра. Хематома епидурале акута регио темпоробазалис декстра. Контузио пулмонис синистра локалис“.

Поради нанесените му от посоченото ПТП тежки увреждания и тежкото му неконтактно и безпомощно състояние, от дошлия на място екип на ЦСМП - К. бил транспортиран в ЦСМП - К., а оттам в МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД - К., където след консултация с хирург и проведени образни изследвания и установена Тежка черепно-мозъчна травма: линеарна фактура на черепа ми и епидурален 1 хематом вдясно, налагащо оперативно лечение, след уговорка по телефона още същата нощ е бил транспортиран с транспорт на ЦСМП - К. до СПХО при УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД - П., откъдето след контролен компютърен томограф на мозъка (поради утежненото му клинично състояние) с данни за значително авансиране размерите на хематома и компресията на мозъка, прогресивното влошаване на състоянието му до ГКС /Глазгоу кома скала/ =8 точки и влошаване на невродефицита, вкл. и в морибунден аспект поради прогресиращо нарастване на епидуралния хематом и авансиране на компресионно-дислокационен синдром, в 00:33 часа на 24.07.2021 г. спешно бил приет в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД - П. за оперативно спешно лечение по витални индикации за оперативна интервенция поради наличие на фрактура на черепа му с подлежащ остър епидурален кръвоизлив на мозъка с риск от развитие на тежки усложнения, и след декларирано писмено съгласие за оперативна намеса от страна на родителите му поради операция по витални индикации и с увеличен оперативен риск, за времето 01:00 - 04:30 часа на 24.07.2021 г. му била извършена операция: „Краниотомия регио темпоробазалис декстра.

Евакуацио хематома епидурале акута регио темпоробазалис дексрта.

Декомпресио церебри. Ревизио субдурале“, след което постоперативно за срок от 24 часа останал в КАИЛ на болницата за реанимация, като за 3 дни е бил поставен в изкуствена кома. В Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД - П. бил лекуван до 02.08.2021 г., когато бил изписан с окончателна диагноза: „(S06.40) Контузио капитис ет корпорисполитрауматизацио.

(S02.00) Фактура крании линеарис регио париетотемпоро-базалис декстра.

Хематома епидурале акута регио темпоробазалис декстра. Контузио пулмонис синистра локалис“, съгласно издадена му епикриза И.З. № 46008/2021 г. Във връзка с горепосоченото застрахователно събитие - ПТП на 23.07.2021 г. по път III № 507, км. 3+600 м, от гр. К. към с. С., общ. К., при което бил ударен от лек автомобил „Т.В.“ с per. № ******* и пострадал, било образувано досъдебно производство № 449/2021 г. по описа на РУ на МВР - К. и прокурорска преписка вх. № 2080/2021 г. по описа на Районна прокуратура К., за престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „Б“, предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, приключило с влезлите в законна сила на 16.02.2023 г. решение № 17 от 16.02.2023 г., постановено по въззивно административно наказателно дело № 277/2022 г. по описа на Окръжен съд - К., с което било потвърдено 2 решение № 192 от 14.09.2022 г., постановено по Административно наказателно дело № 423/2022 г. по описа на Районен съд - К., с което водачът на лек автомобил „Т.В.“ с peг. № ******* С. В. Я. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,6. ”б”, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Съгласно заключението на назначената и извършена по Досъдебно производство № 449/2021 г. по описа на РУ на МВР - К. съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 98/2021 г. от ПТП на 23.07.2021 г. ми било причинено: „Съчетана черепномозъчна травма, травма на гръдния кош, хълбочната област и десния крак. Кръвонасядания и разкъсно-контузни рани на главата, лявата хълбочна област и десния крак, линеарно счупване на черепния покрив, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, счупване на лявата ключица, локална контузия на левия бял дроб, наложили болнично и оперативно лечение и наблюдение. Кръвоизливът над твърдата мозъчна обвивка е довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Счупването на лявата ключица е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около един-един и оловина месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Разкъсноконтузната рана в лявата хълбочна област и на десния крак, линеарното счупване на черепния покрив и локалната контузия на левия бял дроб са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание“. През целия му съзнателен престой и лекуване в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД П., където непрекъснато и по необходимост, като придружител, до ищеца били родителите му, изпитвал ужасно силно главоболие и световъртежи, ужасни силни болки по гърдите и трудно дишал, ужасни силни болки по лявата му ключица, в лявата ми хълбочна /тазобедрена/ област, по десния му крак и в дясното му око, което било с оток и хематоми на клепачите, а самото му око изцяло в червено и кръвясало и синьо-мораво около него. През повечето време от престоя му в клиниката бил почти неподвижен, на легло по гръб и с памперси, целия в синини и превръзки, и не можел нито да се движа или да се обръщам наляво и надясно, нито да става, нито пък да се обслужва и да се храни сам. Въпреки лекарствата, които приемал по предписание на лекуващите лекари, болките, които изпитвал били ужасяващи. До края на престоя му в болничното заведение бил с превръзки и поставени дренажи както на главата, така и по тялото му. На шестия ден от престоя му в 3 клиниката, по препоръка на лекуващите го лекари и със съдействието на баща му, лека-полека и с огромни усилия от негова страна успявал вече да сяда на предоставената им на място болнична количка, с която баща му го карал до столовата за да се храни и после обратно до леглото, след което пак с негово съдействие успявал да се премести върху леглото и пак да легне. В следващите дни пак със съдействието на баща му и пак с огромни усилия от негова страна вече успявал да се изправя на крака и макар и бавно да върви, първоначално до прозореца на болничната стая и обратно, а в следващите дни и до тоалетната и до столовата, като през цялото това време също бил с превръзки и дренажи на главата и по тялото му, което му създавало изключителни страдания и неудобства. Поставените в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД - П. множество конци /шевове/ на разкъсно- контузните му рани в лявата му хълбочна област (4 шева) и на десния му крак (7 шева), били свалени от лекари в Кралство Швеция, където няколко дни след изписването му от болницата и получено предварително разрешение за пътуването му от лекуващите го лекари, заминали заедно със семейството му. Поради необходимостта от специални медицински грижи през следващите месеци му се налагало многократно пътуване до болнични заведения за смяна на превръзки и физиотерапия, както и за проследяване на състоянието на оперативните му рани от специалисти. Макар вече да са поутихнали, продължавал да изпитва пристъпи на силно главоболие и световъртежи, като все още продължавал да има и затруднено дишане, които допълнително влошавали качеството му на живот. От произшествието насам продължавал да има проблеми и затруднения и при запаметяването, мисленето, вниманието и концентрацията, които проблеми му влияели особено негативно в училище и в ежедневието му. Често имал и координационни смущения. От катастрофата насам усещал, че се уморява много по-бързо отпреди във всяко свое начинание, независимо дали върши нещо физически, учи уроци, работи на компютър или гледа телевизия. Все още изпитвал силни болки и по лявата му ключица, които болки ставали особено силни при физическо натоварване и при промяна на атмосферните условия. Доста силни болки и сърбежи изпитвал и на местата на разкъсноконтузните му рани в лявата му хълбочна област и на десния му крак, усилващи се при движение, стоене прав или при физическо натоварване. Този инцидент и изживения стрес от произшествието рефлектирал и върху общото 4 му емоционално и психическо състояние и се отразило изключително негативно и върху психиката му. Почти три месеца след произшествието бил зависим от грижите на своите родители, на които им се налагало да полагат допълнителни грижи за него, в това число и свързани с ежедневното му обслужване, тъй като изпитвал затруднения при хранене, обличане и др. елементарни битови дейности, което го карало да чувства, че им бил в огромна тежест и безполезен и му се отразявало изключително зле емоционално.

Поради болките и страданията, които изпитвал в резултат на причинените му от произшествието увреждания, продължителното им лечение и възстановяване, което все още не било напълно приключило, причинените му неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, дискомфорт и нарушен житейски ритъм, силно ограничили и социалните му контакти.

Преди обичал да излиза често заедно с приятели, да разговарят и да се разхождат заедно, включително и с велосипеди, но от произшествието насам вече нямал такова желание и почти не излизал с тях, тъй като след катастрофата станал много тревожен, затворен и мълчалив, раздразнителен и с честа смяна на настроенията, в повечето време с чувство на безпокойство, притеснение и на невъзможност за справяне с нещата, за изолация и принудително ограничаване на контактите. След произшествието започнал да изпитва голям страх и от каране на колело. Вече много рядко приятелите му успявали да го накарат да излизам навън и да се разхожда с тях, особено с велосипеди. Дори и в случаите, когато успеят да го накарат да излезе навън на разходка заедно с тях, ищецът нямал желание да е с тях и не оставал много време вън на открито и заедно с тях и се прибирал в тях, което го натъжавало още повече и го боляло от това, че преди имал желание и играели заедно, а сега вече нямал желание за това и се поставял в принудителна изолация. От произшествието насам чувствал страх и от местата, където има струпани много хора и ги избягвал, като преди произшествието обичал и такива места.

Макар да нямал никакви спомени за самата катастрофа, от произшествието насам имал проблеми и със съня си - често не можел да заспи до късно, а когато успеел, започвал да сънува кошмари. За доста неща и случки, станали преди произшествието, в това число и за хора, които според техните е следвало да ги знае и да ги познава отпреди, нямал никакъв спомен, което предполага, че имал и паметови нарушения от произшествието. Огромният и много грозен и наподобяващ подкова белег, останал от последвалата операция 5 на главата му, който бил постоянно открит и видим, и също толкова грозните белези от разкъсно-контузните му рани в лявата му хълбочна област и на десния му крак, от които белези щял да остане белязан за цял живот, му се отразяват изключително зле на самочувствието, тъй като загрозявали много външния му вид. Обикновено обичал и поддържал къса младежка прическа и всеки път, когато разговарял с някой, освен близките му, събеседникът му първо виждал и гледал този огромен и грозен белег от операцията на главата му, след което започвали въпроси от къде и как го е получил, отговарянето на които въпроси отново го връщали към преживения ужас от катастрофата, което допълнително го карало да се чувства унижен и психически подтиснат.