Решение № 458 от 01.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. София, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100600672 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда от 11.02.2021 г. по НЧХД № 20 344/2019г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав, СЪДЪТ е признал подсъдимия А.Т.А./ със снета по делото самоличност/ за НЕВИНОВЕН в това, че на 23.05.2019 г. в гр. София, в парка „Владимир Заимов“ е нанесъл няколко удара с юмрук в областта на гърдите на частния тъжител Н. В. ИВ., вследствие на което на последния му били причинени леки телесни увреждания с характера на лека телесна повреда, причиняващи разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно – зеленикаво кръвонасядане с размер 7/4 см. в областта на лявата гърда и бледо зеленикаво кръвонасядане с петнист характер с размери 12.5/10 см., довели до причиняване на физически болки при вдишване и до ограничаване на движението на пострадалия Н. В. ИВ. – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като съдът го е ОПРАВДАЛ на основание чл. 304 по повдигнатото му обвинение от частен характер.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия А.Т.А. /със снета по делото самоличност/ за НЕВИНОВЕН в това, че на 23.05.2019 г. в гр. София, в парка „Владимир Заимов“ с отправяне на словесни закани при формиран цялостен умисъл само за телесно увреждане с изразите „Ще те убия, ти ли си бил дъщеря ми “ и чрез последвало на няколко удара с юмрук в областта на гърдите на частния тъжител Н. В. ИВ. с викове „ще те убия“, затвърждаващи по обективен начин умисъла за телесно увреждане, се заканил спрямо частния тъжител с престъпление против неговата личност чрез нанасянето на телесна повреда и от това заканване би могло да съществува основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, като съдът го е ОПРАВДАЛ на основание чл. 304 по повдигнатото му обвинение от частен характер.

Съдът е ОСЪДИЛ съобразно чл. 190, ал. 1 от НПК Н. В. ИВ. да заплати в полза на 1

СРС заплатените в хода на съдебното производство разноски в размер на 900 лева, представляващи общ размер за назначените експертизи и възнаграждения за вещи лица, както и сумата от 500 лева, представляваща адвокатски хонорар на подсъдимия А.Т.А..

В законоустановения срок е депозирана жалба от повереника на частния тъжител, с искания за отмяна на така постановената присъда. С депозираната въззивна жалба не са отправят искания за допълване на доказателствената съвкупност.

В проведеното закрито съдебно заседание на 17.03.2022 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание на 20.05.2022г. повереникът поддържа въззивната жалба. Намира за безспорно установено характера на телесните повреди, като изтъква, че частният тъжител не е бил с посочените травми преди инкриминираната дата. Като причина за състоялия се спор процесуалния представител посочва поведението на децата, както и последващата намеса на подсъдимия А., който е потърсил физическа саморазправа с Н.И..

Защитникът на подсъдимия намира постановения съдебен акт за правилен, като иска от съда да бъде потвърден. В проведеното съдебно заседание изтъква доводи за ненавременно констатиране на получените от тъжителя травматични увреждания, като посочва и липсата на правдоподобно обяснение. Намира, че съдът е преценил по правилен начин фактическата обстановка и е стигнал до извод, че частният тъжител е нанасял удари към подсъдимия, а реакцията на подзащитния е била да хване ръцете на Н.И. с цел да предотврати физическата саморазправа.

Адвокат М. се възползва от правото си на реплика, като посочва, че вещото лице по изготвената СМЕ е констатирало, че получените травматични увреждания са получени 5-6 дни преди посещението на частния тъжител при медицинските органи.

Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си. Взема отношение във връзка със заключението по назначената съдебно- техническа експертиза, като посочва, че не и се противопоставя. Посочва, че физическото съприкосновение между него и подсъдимия е траело няколко секунди, като изтъква, че се е самоотбранявал и е искал единствено да го отблъсне. Относно обвинението за закана излага аргументи, че неговото дете е застанало между двамата и в този момент с цел да предпази детето от това да бъде ударено е предупредил частния тъжител да внимава да не удари дъщеря му. В последната си дума иска от съда да потвърди съдебния акт като правилен.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложените твърдения във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение да извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изцяло изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата.

С оглед на което въззивният съдебен състав възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в следното:

Подсъдимият А.Т.А. е роден на 26.02.1963 г. в гр. Бяла, обл. Русе, българин, български гражданин, с висше образование, трудово ангажиран, с обременено съдебно минало, с настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел 2“, бл. 416, ет. 12, ап. 54. А.А., 2

На 23.05.2019 г. в гр. София А.А., заедно със съпругата си свидетелката Ц.М. А.а, двете си дъщери – Н. А.а А.а /14 години/ и И. А.а / 6 години/ били поканени на детско театрално представление, състоящо се в Руския информационен център на ул. ****, гр.

София. В театралното представление участвала С.М. – дъщеря на свидетеля М.К.Д.-М., която е братовчедка на съпругата на подсъдимия А.. След като приключило представлението подсъдимият заедно със семейството си се насочили към заведението, намиращо се в парка „Заимов“ в близост до бул. „Янко Сакъзов“ зад бившия „Младежки дом – Л. Д.а“. Същите седнали в заведението да вечерят, докато трите деца - Н. А.а, И. А.а и С.М. се насочили към осветената детска площадка, разположена в парка, намираща се на 30-40 метра от заведението.

Междувременно Н. В. ИВ. след като се навечерял излязъл с тригодишната си дъщеря в близкия до неговия дом парк „Заимов“, като дъщеря му веднага се насочила към катерушката на детската площадка. На същата въжена катерушка били заели място Н. А.а и С.М..

След около 15-20 минути С.М. звъннала от детската площадка по телефона си на нейната майка – М.М., като и съобщила, че е заплашвана от мъж, намиращ се на площадката. Детето помолило майка си да изпрати при тях на детската площадка подсъдимия А.. След като разбрал за разговора със С.М. А.А. тръгнал към детската площадка и видял как двете по-големи момичета са се качили върху горната част на въжената катерушка. И. А.а стояла изправена до катерушката, в непосредствена близост до децата била малката дъщеря на частния тъжител. Н.И. бил с лице към децата от катерушката. Подсъдимият попитал двете по-големи деца каква е причината да се качат толкова високо на катерушката. Те му отговорили, че частния тъжител ги заплашил със саморазправа, че ще им счупи главите и ще им строши носовете, ако слязат. Подсъдимият А. попитал частния тъжител защо е заплашвал децата, на който въпрос не получил никакъв отговор, а отправена реплика, че и на него ще му счупи главата и носа. Н.И. се приближил към подсъдимия и започнал да го блъска в областта на гърдите, след което направил опит да удари А.А. с юмрук. За да отблъсне удара, подсъдимият хванал с ръцете си двете ръце на тъжителя, като ги държал в областта на гърдите му, след което между двамата последвало 56 секундно сбутване.

Междувременно дъщерята на М.М. – С.М. заснела видеоклип на телефона си на конфликтната ситуация между частния тъжител и подсъдимия.

Възприемайки ситуацията между баща си и частния тъжител, Н. А.а слязла от катерушката и застанала между двамата мъже. След което свидетелката се обърнала към частния тъжител и му казала „Не удряй баща ми, удари мен!“.

Вследствие на съприкосновението между частния тъжител и подсъдимия, на последния му паднали диоптричните очила. През това време към детската площадка се отправили и свидетелките Ц.М. А.а и свидетелят М.К.Д.-М.. Подсъдимият А. помолил съпругата си Ц. А.а да му потърси очилата по земята, тъй като не виждал добре поради това, че има късогледство и не можел да възприеме нормално предметите от заобикалящата го действителност. През това време частния тъжител продължил да проявява агресия към А.А., вследствие на което подсъдимият му казал, че ако удари дъщеря му, която се е намирала в непосредствена близост до тях ще го смаже.

Н.И. извадил телефона си и заявил, че ще позвъни на телефон 112, след което подал сигнал към компетентни органи, като относно обстоятелствата на дежурния служител съобщил, че „един очилатко, възрастен мъж с некви деца, тръгна да ме бие и удря“. По време на телефонния разговор на звукозаписа е обективиран женски глас, която отправя твърдения относно сигнала на частния тъжител, състоящи се в следното: „Вие тръгнахте, не те“ и детски глас „Вие тръгнахте да ни биете“.

3

В същия момент М.М. се приближила към детето на частния тъжител и се навела към него с цел да го успокои с думите „Няма нищо, спокойно моето момиче, къде е майка ти“. Н.И. се приближил към свидетелката М. и отправил удар с крак в областта на устата на М.М.. След което същият грабнал дъщеря си и започнал да бяга с плачещото си момиченце и се отдалечил от детската площадка.

От нанесения удар от устата на свидетелката М. започнала да тече кръв. Същата звъннала на телефона 112 и подала сигнал в 22.24 часа на 23.05.2019 г., като случаят бил регистриран в системата.

На местопроизшествието не се отзовали полицейски служители, като свидетелката М. подала втори сигнал, като служителите я посъветвали да подаде сигнал директно в 05 РУ СДВР. Свидетелката М. подала сигнал на следващия ден, като предоставила записания от С.М. видеозапис на флаш- памет „Good RAM“ с капацитет 8 GB и фабричен № D959315173.

М.М. потърсила медицинска помощ, тъй като имала главоболие. На същата било издадено медицинско удостоверение № 148.05 /2019 г. от 25.05.2019 г., с което били установени следните травматични увреждания: навяхване на шията, контузия на дясната буза, оток и охлузване на долната устна.

Частният тъжител Н.И. потърсил медицинска помощ на 31.05.2019 г. Като съгласно заключението на прегледалия го лекар се констатирали следните травматични увреждания – зеленикаво кръвонасядане в горния външен квадрант на лява гърда с неясни граници при общи размери 7/4 см. с почти напречно разположение на големия размер, обширно бледо зеленикаво кръвонасядане с петнист характер с размери 12.5/10 см. в областта на долния край на гръдната кост и в горната част на корема с надлъжно разположение на големия размер, които са довели до контузия на гръдния кош с обширни кръвонасядания централно и в дясно на гърдите, причиняваща ограничаване на обема на движение на снагата, поради болков синдром.

При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, в това число: свидетелските показания на Ц.М. М. /л. 99 - 101 от СП пред СРС/, М.К.Д.- М. /л. 101 - 104 от СП пред СРС/, Н. А.а /л. 162 - 163 от СП пред СРС/, Й. А.а /л. 163 - 164 от СП пред СРС/, обяснения на подсъдимия, съдебномедицинско удостоверение № 211.05 /2019 г. /л. 6 от СП пред СРС/, два броя справка за съдимост /л. 14- 15; 20 -21, 70 от СП пред СРС/, съдебномедицинска експертиза П – 153/20 г. /л. 65-67 от СП пред СРС/, протокол за извършена видео-техническа експертиза № 199-Ф/2020 /л. 137- 158 от СП пред СРС/, писмо от Дирекция „Национална система СДВР 112“ от 17.08.2020 г., за предоставяне на записи на оптичен носител – диск, писмо от СО от 06.06.2019 г. и протокол за доброволно предаване от 05.06.2019 г., с които по прокурорска преписка на СРП е приложен оптичен носител диск с име „Verbatim“ с 4.7 GB капацитет с надпис „ парк „Оборище“, както и приобщените като веществени доказателства- видеозаписи, аудиозаписи и един брой флашпамет.