Решение № 2003 от 20.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2003 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от М. Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20235330206129 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№682824F685670/19.12.2022г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на Б. А. Ч., ЕГН:********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, във връзка с чл.92, ал.1 и е осъществен състава на чл.264, ал.1 от ЗКПО.

Наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно и се иска отмяната му по съображения свързани с приложението на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт М. М., която взема становище за неоснователност на жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по 1 съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

При извършена служебна проверка в ТД на НАП - Пловдив на 01.11.2022г. било установено, че Б. А. Ч., в качеството му на представляващ „САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ ДЕНТАЛ

РУУМ 12“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 206617494, не е подал в ТД на НАП Пловдив Годишна данъчна Декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2021г. в законоустановения срок до 30.06.2022г. включително.

По декларирани данни дружеството е извършвало дейност през 2021 година, като е отчело финансов резултат - счетоводна печалба в размер на 7305,78 лева и не попада в условието на чл.92, ал.4 от ЗКПО.

Декларацията е била подадена в ТД на НАП Пловдив по електронен път на 01.09.2022г. с вх. №1600И1403178/01.09.2022г.

Нарушението било извършено на 01.07.2022г. в гр. Пловдив.

С оглед направените констатации на 18.11.2022г. свид. С. Т. В., на длъжност „***” в ***, съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F685670/18.11.2022г. за извършено от Б. А. Ч. нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, във връзка с чл.92, ал.1 и е осъществен състава на чл.264, ал.1 от ЗКПО. АУАН бил предявен и връчен на Ч. на същата дата, който го подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения против съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Б. А. Ч., ЕГН:********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, във връзка с чл.92, ал.1 и е осъществен състава на чл.264, ал.1 от ЗКПО.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя С. Т. В., които съдът намира за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства. Свид. В. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното 2 от правна страна:

По делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, във връзка с чл.92, ал.1 и е осъществен състава на чл.264, ал.1 от ЗКПО. По силата на чл.92, ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Съгласно ал.2 на посочения законов текст годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗКПО пък предвижда санкция за представляващия данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл.261, 262 или 263. От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че Б. А. Ч., в качеството му на представляващ

„САМОСТОЯТЕЛНА

МЕДИКО

ТЕХНИЧЕСКА

ЛАБОРАТОРИЯ ДЕНТАЛ РУУМ 12“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 206617494, не е подал в ТД на НАП - Пловдив Годишна данъчна Декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2021г. в законоустановения срок до 30.06.2022г. включително. Дружеството е извършвало дейност през 2021 година, като е отчело финансов резултат - счетоводна печалба в размер на 7305,78 лева и не попада в условието на чл.92, ал.4 от ЗКПО. Декларацията е била подадена в ТД на НАП Пловдив по електронен път на 01.09.2022г. с вх.

№1600И1403178/01.09.2022г. При това положение е очевидно, че е извършено вмененото във вина административно нарушение.

По въпроса за маловажността на конкретния случай:

Неправилен е изводът на наказващия орган, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно 3 отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен.

Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно §1, ал.1, т.4 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения или неизпълнение на задължение от съответния вид.

Налагането на санкция не е самоцел на закона и доказателство за това е справедливо регламентирана възможност да не се налага наказание, в случай, че се прецени, че целите на ЗАНН могат да се изпълнят като се предупреди нарушителят, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран.

Настоящият случай е именно такъв. Касае се за първо по ред нарушение, с относително кратка продължителност /два месеца/, отстранено доброволно преди откриването му и преди да е съставен АУАН, което е индиция за това, че целта на закона е била постигната със самото констатиране на нарушението, при което съвсем достатъчно е било нарушителят да бъде предупреден, че при следващо нарушение, ще се пристъпи към налагане на санкция. Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от критериите за укоримост на деянието, като в настоящия случай както се каза е изключително малка. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение, от което не са настъпили каквито и да е вредни последици. Вярно е, че за съставомерността му не е необходимо да са настъпили такива, но тези обстоятелства, несъмнено имат значение при преценката дали се касае за маловажен случай. Не може да се счете като вредна последица от извършване на самото нарушение обстоятелството, че част от дължимия корпоративен данък не е платен. Плащането на данъка е последващо и различно задължение към фиска и не може да се отнесе към формалното нарушение, свързано с неподаване на годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО в законоустановения срок. Тези съображения налагат извода, че случаят се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от останалите подобни случаи, респ. че степента на нарушението не съответства на тежестта на наложената санкция. В тази връзка е трайната съдебна практика на 4 контролиращата инстанция /КАНД №№ 3148/2018г., 2638/2018г., 2945/2018г., 2397/2018г., 1024/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив/.

Вярно е, че нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по – сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения. Посоченото обаче не може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална преценка на всеки конкретен случай, с оглед обществената опасност на извършеното и на дееца. Настоящият случай, с оглед посочените по – горе обстоятелства, разкрива по – ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива и несъмнено представлява маловажен случай на административно нарушение по чл.92, ал.2 от ЗКПО, във връзка с чл.92, ал.1 и е осъществен състава на чл.264, ал.1 от ЗКПО.

Тъй като наказващият орган е подходил формално и не е преценил и обсъдил всички факти и обстоятелства около нарушението, по този начин е издал незаконосъобразно наказателно постановление. Следвало е с оглед на посочените по-горе обстоятелства да се счете, че се касае до маловажен случай на административно нарушение, при което да се използва правомощието по чл.28, б.”а” от ЗАНН.

Поради това и за съда остава възможността да отмени атакуваното наказателно постановление, като на осн. чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №682824- F685670/19.12.2022г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на Б. А. Ч., ЕГН:********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО, във връзка с чл.92, ал.1 и е осъществен състава на чл.264, ал.1 от 5

ЗКПО,

КАТО ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. А. Ч., ЕГН:**********, представляващ „САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ ДЕНТАЛ

РУУМ 12“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 206617494, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6