Решение № 490 от 19.08.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Бургас , 19.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Красимира Т. Донева при участието на секретаря В.Т. като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120201759 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл. 70 от Закона за промишления дизайн.

Образувано е по жалба на **** – гр. София, представлявано от Управителя К.Т.У., против Наказателно постановление № 6/10.02.2021 г. на Председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 65, ал. 1 от ЗПД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева и на основание чл. 65, ал. 4 от ЗПД е отнета в полза на държавата 1 брой интериорна врата ***, модел А.0. Претендира се отмяна на наказателното постановление като неправилно по съображения, че при сравнителен анализ между дизайна на процесната врата и регистрирания с рег. № 8626-011 промишлен дизайн са налице множество разлики в техническите спецификации. Жалбоподателят се позовава на преждеползване по смисъла на чл. 23 от ЗПД предвид обстоятелството, че защитеният от „****“ ООД дизайн не е нов по смисъла на чл. 12 от ЗПД, тъй като модел *** от каталозите на производителя „****“ датира от 2014/2015 г. и се предлага на пазара от дружеството-жалбоподател от 25.03.2015 г., т. е. преди регистрирания на 24.01.2018 г. промишлен дизайн на „****“ ООД. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

1

В съпроводителни писма въззиваемата страна, чрез юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение . На осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от двама адвокати, които поддържат жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.

Пострадалият „****“ ООД не изразява становище и не изпраща представител в с. з.

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С атакуваното наказателно постановление **** – гр. София е санкционирано на основание чл. 65, ал. 1 от ЗПД за нарушение, извършено при следните обстоятелства: в хода на извършена на 24.09.2020 г. проверка в търговски обект – мебелна къща „****“, находящ се в гр. Бургас, ул. „*** I“ № **, стопанисван от дружеството, е открит продукт – 1 бр. интериорна врата ***, модел А.0, изложен като мостра за поръчки за продажба по заявка на клиентите, с обявена цена 476 лева. Предлаганата за продажба врата представлява крило на врата с каси и ключалки, като централно на рамката, оформяща вратата, един под друг са разположени два правоъгълни елемента, с различен размер и големина, като горният правоъгълник е начително поголям от долния, а двата правоъгълни елемента са разделени от хоризонтално разположен, плътен елемент с правоъгълна форма. Предлаганата врата е с цвят „***“. В Патентно ведомство на Република България по национален ред е регистриран промишлен дизайн с рег. № 8626, представляващ множествена заявка от 14 дизайна. Същият е заявен с дата 23.06.2017 г., регистриран е на 24.01.2018 г. и е със срок на закрила до 23.06.2027 г. за продукти „врати“ с притежател „****“ ООД. Регистрираният дизайн с рег. № 8626-011 представлява крило на врата с каса и ключалка, като централно на рамката, оформяща вратата, един под друг са разположени два правоъгълни елемента, 2 с различен размер и големина, като горният правоъгълник е начително поголям от долния, а двата правоъгълни елемента са разделени от хоризонтално разположен, плътен елемент с правоъгълна форма. При сравнителния анализ между дизайна на намерения продукт – 1 бр. интериорна врата ***, модел А.0 и промишления дизайн с рег. № 8626-011 е установено, че са налице различия в цветовете, но АНО е приел, че тези различия не са съществени, като двата дизайна създават еднакво цялостно възприятие у информирания потребител.

АНО е приел, че дружеството-жалбоподател използва в търговската дейност по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ЗПД, като предлага на пазара продукт, изработен чрез копирането на дизайн с рег. № 8626-011, попадащ в обхвата на закрила по смисъла на чл. 18 от ЗПД, без съгласието на неговия притежател „****“ ООД.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 37/24.09. 2 0 2 0 г., като административно-наказващият орган е възприел изцяло отразените в АУАН фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона.

Във връзка с оспорванията по жалбата е изготвено и изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, според което посочените от жалбоподателя различия в двете врати са в несъществени елементи, неопределящи общата визия на дизайните, тъй като в голямата си част тези разлики ще се възприемат от информирания потребител като характеристики на конкретната разновидност на крайния продукт според специфики на техническите му параметри, а не определящи неговия външен вид. Вещото лице е заключило, че сравняваните дизайни са идентични по смисъла на Закона за промишления дизайн и не се различават по съществени белези, характеристики и елементи на дизайна, които да доведат до създаване на различно цялостно впечатление от информирания потребител.

Жалбоподателят е ангажирал писмени доказателства, сред които каталозите на производителя на процесната врата за 2015 г. и 2016/2017 г., писмо от производителя „****“ до Патентното ведомство, договор за продажба № 1600001155/16.05.2017 г., Фактура № RO 15624380/19.08.2016 г., от които се установява, че процесната врата се произвежда и предлага от производителя от 2015 г., била е обявена от него за поръчки на българския 3 пазар, считано от 24.04.2015 г. и се дистрибутира от дружествотожалбоподател.

Видно от представената от АНО справка в портала за електронни услуги на Патентното ведомство на Република България, промишленият дизайн с рег. № 8626 на врата с притежател „****“ ООД е с регистрация, считано от 24.01.2018 г., а датата на заявката й във ведомството е 23.06.2017 г.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 10.03.2021 г. Жалбата е депозирана на 17.03.2021 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Админстративно-наказателното производство е проведено законосъобразно. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН е съставен от длъжностно лице, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 762/21.09.2020 г. на Председателя на ПВ на осн. чл. 66 от ЗПД, а НП е издадено от компетентен орган – Председателя на Патентно ведомство на Република България на основание регламентираната от чл. 69, ал. 1 от ЗПД компетентност. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. В НП нарушението е индивидуализирано по начина, изискуем съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Съдът обаче намира атакуваното наказателно постановление за неправилно. Визираната в постановлението административно-наказателна разпоредба на чл. 65, ал. 1 от ЗПД санкционира с имуществена санкция в размер от 1 000 до 3 000 лева юридическо лице, което п роизвежда, предлага, излага на пазара, внася, изнася или съхранява с такива цели продукти, изработени чрез копиране или използване на дизайн, включен в обхвата на 4 закрила по чл. 18, без съгласието на неговия притежател . Обхватът на правната закрила, съгласно чл. 18 от ЗПД, се определя от изображението, съответно на изображенията на регистрирания дизайн и се разпростира върху всеки дизайн, който не създава у информирания потребител различно цялостно възприятие. Според дефинициите на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПД, правото върху регистриран дизайн включва правото на притежателя му да използва дизайна, да се разпорежда с него, както и да забрани на трети лица без негово съгласие да копират или да използват в търговската дейност дизайн, включен в обхвата на закрила , а използване на дизайн включва производството, предлагането и излагането на пазара или използването на продукт, в който е включен или към който е приложен дизайн от обхвата на закрила, както и внос, износ или съхраняване на същия продукт за тези цели.

Независимо, че в случая е прието от АНО и от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че разликите между предлаганата от жалбоподателя врата и вратата с промишлен дизайн с притежател „****“ ООД са несъществени, поради което е направен извод за идентичност на двата продукта по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗПД, у наказаното юридическо лице на основание разпоредбата на чл. 23 от ЗПД и във връзка с доказателствата по делото, към момента на извършване на проверката е било налице право на преждеползване на процесния продукт поради факт на добросъвестно използване на посочения дизайн на територията на Република България преди датата на заявката на регистрация за дизайн № 011 с рег. № 8626. **** – гр. София е продавало вратата с идентичен дизайн, произведена от полска фирма и предлагана на българския пазар преди 23.06.2017 г., т. е. наказаното дружество добросъвестно е използвало на територията на Република България дизайна още преди датата на подаване за заявката за регистрация от третото лице „****“ ООД, поради което липсва реализиран състав на административно нарушение по чл. 65, ал. 1, във връзка с чл. 18 от ЗПД. Съгласно чл. 23 от ЗПД, лице, което до датата на подаване на заявка за регистрация на дизайн добросъвестно е използвало на територията на РБ дизайна или е извършило необходимата подготовка за това, има право да го ползва в същия обем и след тази дата.

В обобщение, ползването на дизайна за вратата от **** – гр. София след датата на заявката на „****“ ООД за закрила в Патентното ведомство е 5 на законно основание, поради което не е налице извършено нарушение от страна на жалбоподателя и неправилно е ангажирана отговорността му по чл.

65, ал. 1 от ЗПД. Неправилното реализиране на административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление. На отмяна подлежи и постановеното с обжалваното НП на основание чл. 65, ал. 4 от ЗПД отнемане в полза на държавата на 1 брой интериорна врата ***, модел А.0.

При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.

1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно договор за правна защита и съдействие, договореното и платено възнаграждение е 360 лева. Съдът намира за неоснователно направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, който се претендира от въззивника.

Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН , при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер по чл.

36 от Закона за адвокатурата. Ал. 2 на последната разпоредба препраща към Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според чл. 18, ал. 2 от която, ако административното наказание е под формата на имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията.

Съответно според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 1 000 до 5 000 лева възнаграждението е 300 лева плюс 7 % за горницата над 1 000 лева. В случая минималният размер на възнаграждението възлиза на 370 лева, под който размер е платеният адвокатски хонорар.