Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 685 от 10.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1783/2025
Вид
Определение № 685
Подписан
10.03.2026
В сила
10.03.2026
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Донка Янкова Русинова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.3 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 685 гр. Бургас, 10.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501783 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №81В, ЕИК 203374133, представлявано от юрисконсулт Тихолов, срещу протоколно определение от 9.09.2025г., обективирано в протокол с рег.№515/12.09.2025г. по гр.д.№ 408/2025г. на РСАйтос, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по същото дело.

Изложени са оплаквания, че определението е неправилно, тъй като съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл.129, ал.5 от ГПК, касаеща редовността на исковата молба, като е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като ищцовото дружество не е изпълнило указанията му относно ГПР. Жалбоподателят счита, че така съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като въпросът за ГПР е въпрос по основателността на иска, а не по редовността на исковата молба.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на РСАйтос за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от жалбата е връчен на ответницата по молбата- Х. А. А., която не е представила отговор в законоустановения срок.

По допустимостта на жалбата съдът приема следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок /определението е постановено на 9.09.2025г. и е съобщено на жалбоподателя на 24.09.2025г., а жалбата е подадена на 29.09.2025г./, против подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство по предявения иск /чл.274, ал.1, т.1 от ГПК/.

Предявена е от страна, която има правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен адвокат /пълномощно на л.4 от настоящото дело/. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения.

Ето защо Бургаският окръжен съд намира жалбата за допустима и следва да я 1 разгледа по същество.

Производството по гр.д.№ 408 по описа на РС- Айтос за 2025г. е образувано по искова молба, предявена от частния жалбоподател „АПС Бета България“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Красимир Христов. С нея срещу ответницата Х. А. А. са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.422 ГПК, за установяване вземанията на ищеца срещу ответницата, произтичащи от договор за потребителски кредит №395610, сключен със „Сити кеш“ ООД по електронен път по силата на ЗПФУР, които са били цедирани на ищеца с договор за цесия от 13.01.2022г., както следва: 1/ главница в размер на 1000 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата- 401,64 лв., начислена за периода от 6.02.2020г. до 6.08.2021г.; мораторна лихва в размер на 359,63 лв., начислена върху главницата за периода от 6.08.2021г. до 29.01.2025г., както лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението в съда до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба е посочено, че ответницата е получила кредит в размер на 1000 лв., като се е съгласила да върне сумата на 18 броя вноски от по 190 лв. в срок до 6.08.2021г., когато падежирала и последната вноска, съгласно погасителния план. Посочено е още, че е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%, както и годишен лихвен процент на разходите в размер на 48,63%. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията по договора в срок и съобразно условията по договора. Към исковата молба е приложено уведомление до ответницата за цесията.

С разпореждане от 7.05.2025г. съдът е указал на ищеца да уточни от какви компоненти е формиран ГПР по договора /всяка сума да се опише по основание и размер/; да довнесе дължимата държавна такса от 64,77 лв. и да представи препис от исковата молба и доказателствата за ответницата. С молба от 21.05.2025г. ищецът е представил доказателства за платена държавна такса.

По разпореждане на съда от 22.05.2025г. препис от исковата молба е връчен на ответницата на 11.06.2025г. В срока по чл.131 ГПК същата не е подала отговор.

С определение № 521 от 22.07.2025г. съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е изпълнил дадените му указания с разпореждането от 7.05.2025г., като е посочил, че се налага да му бъдат дадени съответни указания. Със същото определение е оставил исковата молба без движение, като повторно е указал на ищеца да уточни от какви компоненти е формиран ГПР по договора /всяка сума да се опише по основание и размер/, като е дал и допълнителни такива: да се посочи извършени ли са плащания по кредита от потребителя , кога и какви части от общия дълг са погасени с тях /погасената част от дълга да се опише по размер и основание- главница, лихви, такси/. На ищеца е даден едноседмичен срок от съобщението за отстраняване нередовностите на исковата молба, като са му указани и последиците от неизпълнението на тези указания, а именно- връщане на исковата молба.

Същевременно районният съд е изготвил проекто доклад по делото и със същото определение е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 9.09.2025г. от 9.50ч., допуснал е писмените доказателства и е напътил страните към спогодба.

2

Определението е връчено на ищеца на 30.07.2025г.

С писмен отговор- становище от 5.08.2025г. ищецът, чрез пълномощникюрисконсулт, е заявил, че договорът за потребителски кредит е сключен по реда, описан в ОУ на „Сити кеш“ ООД за заеми „Кредирект“, какъвто продукт представлявал процесния кредит, като този ред е описан възможно най- подробно. Посочено е още, че по сметка на АПС Бета България няма постъпили плащания от ответника, което е видно от справката, приложена към молбата. Уточнено е, че в ГПР са включени всички дължими от кредитополучателя разходи, с изключение на тези, които се дължат поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит. Цитирана е разпоредбата на чл.19 ЗПК с акцент върху нормата на ал.3, т.1. Направено е искане за присъждане на разноски. Приложена е справка за задълженията на ответницата /съдържаща 11 страници/.

С обжалваното определение, постановено в съдебно заседание на 9.09.2025г., районният съд е докладвал описания по- горе писмен отговор- становище, след което е счел, че указанията на съда относно ГПР, дадени с разпореждането от 7.05.2025г. и с определението за насрочване, не са изпълнени. Посочил е, че при неясни компоненти на ГПР съдът има правомощието да даде указания на заявителя да посочи тези компоненти, като основание за това е служебното му задължение да следи за нарушаване правата на потребителя, произтичащо от практиката на СЕС. Посочил е още, че ако заявителят откаже да посочи компонентите, както е в случая, предвид бланкетното посочване на чл.19 ЗПК, исковата молба се връща. Цитирана е практика на ОС- Ловеч и ОС- Бургас, касаеща заповедното производство, като същата е счетена за относима и към исковото производство.

Затова съдът е счел, че следва да се приложат последиците по чл.129, ал.5 от ГПК, върнал е исковата молба и е прекратил производството по делото.

При така установените обстоятелства, Бургаският окръжен съд приема, че обжалваното определение е неправилно.

Видно от представеното в отговор на указанията на районния съд становище ищецът, макар и неконкретно, е посочил, че при изчисляването на ГПР не са включени задълженията, които се дължат поради неизпълнение за задълженията по договора, като е посочил и основанието за това- чл.19, ал.3 ЗПК. От съдържанието на договора и погасителния план е видно, че невключените задължения са тези за неустойка в размер на 2018,36 лв., предвидена в т.6.2 от договора за неизпълнение на задължението по т.6.1. от договора за потребителски кредит. С оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че исковата молба не страда от посочената от районния съд нередовност. Правилно е становището на частния жалбоподател, че въпросът за ГПР и начина му на формиране е въпрос по основателността на иска и следва да се разреши при разглеждане на делото по същество.

В този смисъл е и задължителната съдебна практика- така Решение №327 от 25.11.2025г. по т.д.№ 134/2025г. на ВКС, Първо търговско отделение. В същото се приема, че “за да е налице основание по чл.129, ал.1, т.4 ГПК и се приеме, че липсват достатъчно изложени обстоятелства, на които се основава искът, следва неяснотата на фактическите твърдения на ищеца да обхваща правопораждащите спорното материално субективно право факти, така че решаващият съд поради тази неяснота да е поставен в 3 невъзможност да подведе наведените фактически твърдения към хипотезиса на приложимата материалноправна норма и да даде правна квалификация на предявения иск, а ответникът - да изложи своите насрещни твърдения и възражения по предмета на делото.

Следва да се съобразят и разясненията по т.2 от ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, че по отношение на исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК е необходимо да са налице общите предпоставки за редовност относно индивидуализацията на процесното вземане. Всяко от отделните вземания на кредитора, породено от сключения договор за кредит, трябва да бъде индивидуализирано със съществените му белези - главница, възнаградителна лихва, договорено или дължимо по закон обезщетение за забава, неустойки, такси, застраховки и други, включени в общия размер на претендираната в заявлението сума. Вземането за дължимата главница следва да се счита конкретизирано в достатъчна степен, когато е посочено като глобален размер, без да са разграничени вноските с настъпил падеж от тези, които се претендират с оглед настъпила предсрочна изискуемост. Главницата по договор за заем/ кредит представлява дълг, чийто размер не се определя от периода на ползване. Възможността главницата да се изплаща разсрочено, на вноски, не променя характера на вземането. Поради това вземането е едно и също, независимо дали се претендира като сума, сбор от падежираните вноски, или като предсрочно изискуема главница.“

С оглед изложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед изхода на делото на ответника не се дължат разноски.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 9.09.2025г., обективирано в протокол с рег.

№515/12.09.2025г. по гр.д.№ 408/2025г. на РС- Айтос, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по същото дело.

ВРЪЩА делото на РС- Айтос за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4