Решение № 583 от 22.12.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Смолян, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440101396 по описа за 2024 година

Ищцата М. Р. К. от гр. Смолян, чрез пълномощника адв. Б. е предявила срещу „***“ ЕООД, представлявано от **** иск с правно основание чл. 26, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за нищожност на договор за кредит № 1109190, сключен на 15.07.2024 г.

При условията на евентуалност предявява иск за нищожност на клаузата на чл. 18 от договора за заплащане на неустойка в размер на 3 462,08 лв.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

На 15.07.2024 г. ищцата е сключила Договор за потребителски кредит № 1109190, по силата на който „***“ ЕООД й е предоставило в заем сумата от 1800 лв. при фиксиран ГЛП от 50.00 % и ГПР от 62.33 %.

Договор за потребителски кредит е нищожен и съдържа нищожни и неравноправни клаузи:

ГЛП е 50.00 % - лихвата е прекомерна, противоречи на добрите нрави и уговарящата я клауза е нищожна, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 15.07.2024 г. е била 13.63 % (съответно трикратния й размер е бил - 40.89 %).

ГПР е 62.83 % и противоречи на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.

Клаузата за неустойка за необезпечаване на договора е нищожна .

Нарушено е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са 1 включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 62.83 %, ГЛП е 50.00 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Максималният размер на договорната лихва е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.

По отношение на изготвеният погасителен план към договор за потребителски кредит № 1109190/15.07.2024 г. е упомената сумата от 6 174.00 лв., която сума ищцата трябва да заплати, като е включена и вноската с неустойка. Като се вземе предвид главницата по договора, която възлиза на 1 800.00 лв. и общо дължимата сума от 6 174.00 лв., се получава, че оскъпяването на кредита е с 343.00 %.

Неустойката противоречи на закона и добрите нрави и е нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и е нищожна на основание чл. 21, ал. 2 от ЗПК. Кумулирането на неустойката към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 62.83 % нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Същата не е включена в ГПР. Уговарянето на неустойката, която не е за неизпълнение на задължение от основния предмет на договора, заобикаля ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне ГПР.

Претендира за разноски.

Адв. Б. моли за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.

38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.

Признава факта на сключения договор с ищцата.

Възраженията по същество се свеждат до следното:

Договорът е сключен при спазване на законовите изисквания на чл. 11, ал. 1, т.9 и 10 ЗПК. Всички разходи по кредита са включени в ГПР, възнаградителната лихва е част от ГПР, но непротиворечи на добрите нрави, потребителят е бил уведомен за всички дължими към кредитора суми и възможните хипотези на развитие на отношенията между страните.

Параметрите на договора са индивидуално договорени и ищцата е могла да се откаже от договора без последици по реда на чл. 29 ЗПК в 14- дневния срок.

Договорената неустойка е санкционна и е за неизпълнение на договорно задължение. Не е налице неравноправност на договора и на клаузи от 2 договора, тъй като потребителят е имал яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовите му задължения към търговеца, предварително е бил информиран за всички условия на договора и последици от неизпълнение на задължения по него. Освен това ищцата е ползвала два кредита при идентични условия и е била напълно наясно с тях, което също доказва индивидуална договорка на клаузите. Твърди, че неустойката не е разход по кредита и не следва да бъде включена в ГПР.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В писмена молба, депозирана чрез адв. Б. моли да бъде уважен предявеният иск.

Претендира за присъждане на направените от ищцата разноски по представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..

Ответникът не се представлява. В писмено становище чрез адв. *** моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, претендира за разноски.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.07.2024 г. между „***“ ЕООД като заемодател и М. Р. К. като заемател е сключен договор за потребителски кредит № 1109190, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1 800 лева, който последният се задължил да плати на 18 месечни погасителни вноски, от които първите четири в размер на 75 лв., а останалите в размер на 172,28 лв. при фиксиран лихвен процент от 50 % и договорен ГПР 62,83 %. Падежът на първата погасителна вноска е 15.08.2024 г., а на последната е 15.01.2026 г. Общата сума за връщане е в размер на 2 711,92 лв.

С чл. 6 страните се съгласили договорът за потребителски кредит да бъде обезпечен в двудневен срок от сключването му с едно от предвидените обезпечения по избор на заемателя: банкова гаранция или поръчителство на едно или две лица, отговарящи на определени условия.

Съгласно чл. 18 заемателят е декларирал, че е уведомен, че в случай, че не представи договореното в чл. 6 обезпечение в двудневен срок от сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията в договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3 462,08 лв. с начин на разсрочено плащане. В чл. 18, ал. 3 изрично е посочено, че неустойката не е включена при изчисляване на ГПР. Видно от 3 погасителния план предвидената разсрочена неустойка по чл. 18 от договора е в размер на 268 лв. за първите четири месеца, а за останалите в размер на 170,72 лв., платима ведно с месечната погасителна вноска. Така размерът на месечната погасителна вноска, ведно с неустойката, става 343 лв., а общата сума за плащане става 6 174 лв.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е за нищожност на договора за кредит с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК между надлежно легитимирани страни заемателят по договорното кредитно правоотношение и заемодателя.

Безспорно се установи, че в между ищцата М. К. и ответника „***“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит, по който първата е заемател, а ответникът е заемодател.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК.

Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК и установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл.

11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключила договора за потребителски кредит като физическо лице и получените суми по процесните договори не са предназначени за извършване 4 на търговска или професионална дейност.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че г одишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в 5 резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Съдът счита, че посоченият в договора за кредит ГПР от 62,83 % не е действителният такъв и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият ГПР е заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с дължимата неустойка за неизпълнение от страна на заемополучателя на задължението за обезпечаване на кредита. Смисълът на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Кредитополучателя не следва да бъде поставян в положението, за да разбере действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, което противоречи на изискването за яснота. Изискването за посочване на ГПР включва в себе си и задължение за изрично и изчерпателно посочване на разходите, отчетени при формирането му. Липсата на яснота и правила за формирането на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.