Определение № 442 от 30.03.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 442 гр. Стара Загора, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20265500500173 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по въззивна частна жалба на П.

И. С. от гр. Р., действаща чрез адв. А. Д., срещу определение № 20 от 14.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 523/2025 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което съдът е оставил без уважение искането на частната жалбоподателка за изменение на решение № 125 от 19.11.2025 г. в частта му за разноските.

В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е определил разумни и пропорционални размери на адвокатското възнаграждение, което да отговаря на критерия на справедливо обезщетяване на положения от адвоката труд.

Излагат се подробни съображения. Иска се съдът да постанови определение, с което да отмани обжалваното и да постанови ответното дружество „С.к.“ ООД да бъде осъденио да заплатят по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение до пълните претендирани размери съобразно уважения иск по чл.22 ЗПК.

С отговора на частната жалба ответникът „С.к.“ ООД я оспорва като неоснователна. Излагат съображения.

Въззивният съд, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

Гр.д.№ 523/2025 г. по описа на Районен съд – Раднево е образувано по искова молба на П. И. С., действаща чрез адв. А. Д., срещу „С.к.“ ООД, с която е бил предявен иск по чл.22 от ЗПК – за обявяване на недействителността на договор за кредит, и при условията на евентуалност – за обявяване нищожността на отделни клаузи от договор за кредит. Цената на главния иск е стойността на договора, тъй като искът е за съществуването на договор за потребителски кредит № 1185963 от 14.11.2024 г. и цената му е стойността на 1 договора – чл.69, ал.1, т.4 ГПК. Тази стойност не е паричното изражение на всички права и задължения, възникнали въз основа на договора – общата сума, дължима от потребителя. Определянето на стойността на договора се основава на неговото съществено съ9държание – минимално необходимите правни последици, без които той не би бил договор от даден вид. Това е общият размер на кредита – заемната сума, която кредиторът се е задължил да предостави на ищцата. В случая сумата от 2900 лв. С исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, с който страните са се съгласили адв. А. Д. да окаже безплатна правна помощ на П. И. С., която е материално затруднено лице. С исковата молба е поискано при уважаване на иска съдът да присъди в полза на адв. А. Д. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждения.

Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, без участието на ищцата или нейният пълномощник-адвокат, и без да са извършвани допълнителни процесуални действия или да са събирани други доказателства, освен представените от страните с исковата молба и отговора. С постановеното по делото решение съдът е уважил иска за обявяване нищожността на договора за потребителски кредит. Ответникът „С.к.“ ООД е осъден да заплати на ЕАдвД А. Д. сумата от 480 лв. за адвокатско възнаграждение, като е приел, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност; доказването е било проведено само с писмени доказателства, представени заедно с исковата молба, а правните аргументи били бланкетни от всички страни в процеса.

По молба на ищцовата страна за изменение на решението в частта за разноските Районен съд – Раднево е постановил обжалваното определение № 20 от 14.01.2026 г., с което е отказал присъждането на допълнително възнаграждение на адв. А. Д.. Съдът е аргументирал решението си за оставянето без уважение на молбата като е извършил преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото, без прилагането на разпоредбите на НМРАВ предвид наличието на задължителна за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз относно наредбата.

Определението е правилно.

С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа. Процесният правен спор пред Районен съд – Раднево е с ниска фактическа и правна сложност. По делото не е събран голям обем доказателствен материал – представени са единствено писмени доказателства. По спорните въпроси между страните е налице 2 многобройна съдебна практика, като първоинстанционното производство е приключило без усложнения след провеждане на едно открито съдебно заседание, в което страните не са се явили и не са изпратили процесуални представители. В тази връзка следва да се отбележи, че извършената от адв. Д. работа се изчерпва с изготвяне и подаване на исковата молба, както и на кратка писмена молба от 24.10.2025 г. за даване ход на делото и за разглеждането му в негово отсъствие. С оглед изложеното, присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 480 лева с вкл. ДДС в полза на адв. А. Д. се явява адекватно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Ето защо обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20 от 14.01.2026 г., постановено по гр.д. № 523/2025 г. по описа на Районен съд – Раднево.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3