Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 771 от 29.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 726/2025
Вид
Определение № 771
Подписан
29.10.2025
Състав
Венцислав Георгиев Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 102з, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 771 гр. Пазарджик, 29.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20255200100726 по описа за 2025 година

В срок е подадена уточнителна молба вх. № 10810/17.10.2025 г. от „Пойнт Арт 2015“ ЕООД, чрез управителя С. А.-Л., с която в изпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане № 1222 от 07.10.2025 г, сочи следното:

Поддържа единствено искова молба вх. № 37598/02.04.2025 г. срещу ЧСИ М. О., рег. № *** КЧСИ и Е. Т. У. за солидарното им осъждане да заплатят възнаграждение от 555 175.23 лева, произтичащо от ползването или задържането без основание на изобретение – вендинг терминал за сувенири, интергриран с онлайн платформа и 3D технология. Същевременно са изложени твърдения за противоправни действия, извън служебните задължения на ЧСИ, обуславящи отговорност по чл. 441 ГПК за М. О. и по чл.

45 от ЗЗД – за задържането или ползването без основание на техническо решение/документация за ответника У.. В резултат на така изложените твърдения се иска да се признае освобождаването на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса на основание чл. 5, б. „е“ от ЗДТ - по искове за възнаграждения, произтичащи от права на изобретения или да се заплати от бюджета на съда (чл. 83, ал. 2 от ГПК) или да се отложи събирането й до края на процеса.

Съдът приема следното:

Исковата молба продължава да страда от нередовности, поради което производството по делото подлежи на прекратяване, на основание чл. 129, ал.

3 от ГПК. За отсъствието на ясна позиция у сам и я ищец относно търсената защита, основанието на което я претендира и качеството на субекта, срещу който тя следва да бъде предоставена, свидетелстват както липсата на логическа връзка между изявленията в исковата и допълнителната уточнителна молба вх. № 10810/17.10.2025 г., хаотичността на изложението и 1 в двете, както и изявлението, че вместо обезщетение за вреди се претендира възнаграждение за ползване или задържане (не става ясно) на изобретение (или документи).

С Определение № 585 от 03.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 740/2023 г., ІІ г. о. е прието, че правосъдието е осъществимо само при стриктно спазване на процесуалните правила, които са установени като гаранция за равнопоставеност на страните. Неспазването на правилата е обвързано от последици, приложими по силата на правната норма – чл. 129, ал. 3 от ГПК .

Регламентирането на тези последици в закона и прилагането им в отделните производства съставляват законоустановена санкция, а не произволен отказ от правосъдие. Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, той е длъжен ясно и точно да посочи в какво се изразява тя и да даде установения в чл. 129, ал. 2 ГПК срок за отстраняването й. Когато това е направено, ищецът е този, който дължи изпълнение на дадените му указания. Съдът няма задължение да дава неограничено във времето нови и нови указания, а съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК дължи да прекрати производството.

Производството се прекратява, защото задължението за индивидуализиране на спорния предмет е на ищцовата страна и когато тя – въпреки дадената й възможност – не го е изпълнила, нито за другата страна би било възможно да организира защитата си, нито за съда е възможно да разгледа и да се произнесе по спора. В обобщение – регламентираната с чл. 129, ал. 2 и 3 от ГПК процедура е гаранция за равнопоставеност на страните, която в случая е проведена при стриктно спазване на закона. Всичко останало е съдебен произвол и субективна преценка на съответния състав дали и колко пъти да се оставя една искова молба без движение, с което съдът става помощник на едната страна за сметка на другата.

Отделно от горното ищецът прави опит под формата на уточнение на иска да предяви изцяло нов иск във висящото съдебно производство.

Това е така, поради следното:

В Решение № 476/26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2011 г., ІV г. о., е прието, че прибавянето на нови правопораждащи юридически факти, вместо, наред с тези по исковата молба или в евентуалност, е вид изменение на иска. За да е допустимо е нужно още да не се променя първоначалния петитум. Посочено е още, че уточнението на основанието на иска не води до промяна в правопораждащите юридически факти. Ако такива изобщо не са посочени, или изложението е неясно, непълно или противоречиво, налице е нередовност на исковата молба и след указания на съда по чл. 129, ал. 2 вр. чл.

2

127, ал. 1, т. 4 ГПК, уточнената искова молба се счита за редовна от датата на подаването й при така изяснения предмет на искова защита. В останалите случаи на уточнение на иска, предметът е определен с исковата молба, включително основанието му, но се въвеждат пояснения и допълнения, с които не се изменя или заменя първоначално предявения иск. С допълнения и пояснения не е възможно да се изменят, заменят или въведат нови, наред с първоначалните правопораждащи юридически факти (в същия смисъл е и Решение № 244/09.02.2018 г. ВКС по т. д. № 2/2017 г., II т. о.).

В случая съдът е приел, че с първоначално подадената искова молба вх.

№ 37598 от 02.04.2025 г. ищецът е предявил субективно съединени искове срещу ЧСИ М. О., рег. № *** КЧСИ и Е. У. за солидарното им осъждане да заплатят (частично) обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпени вреди от незаконен въвод в обект на търговеца без надлежен изпълнителен титул, без ищецът да е страна по изпълнителното дело, както и при отсъствие на представители на дружеството, при което са иззети и унищожени оригинални документи от значителна важност.

Нередовностите по така предявената искова молба са се изразявали в това да се представи доказателство за внесена държавна такса, вкл. на основание чл. 102з, ал. 3 от ГПК за изготвяне на заверени преписи; за посочване адреси на ответниците; за излагане на твърдения, обосноваващи солидарната отговорност на ответниците, както и с кои действия всеки ответник е увредил ищцовото дружество; за заявяване дали се поддържа искова молба вх. № 23277 от 27.06.2025 г. предвид сходството с искова молба вх. № 37598 от 02.04.2025 г., като обоснове в какво се изразява разликата, респ. в случай че се поддържа искова молба вх. № 37598 от 02.04.2025 г. да се внесе съответната държавна такса по нея.

С допълнителните пояснения и уточнения в молба вх. № 10810 от 17.10.2025 г. ищецът е въвел нови правопораждащи юридически факти – вследствие на ползването или задържането без основание на изобретение – вендинг терминал претендира възнаграждение в размер на 555 175.23 лева, с което процесуално действие ищецът не изменя предявения иск, а предявява изцяло нов иск, променяйки както основанието (правопораждащите юридически факти), така и петитума (размера) на иска, което във висящ исков процес е недопустимо.

Както се изложи вече, практиката на Върховния касационен съд не допуска с пояснения и допълнения д а се изменя или заменя първоначално предявения иск.

3

Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 726/2025 г. на ОС – Пазарджик, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване от ищцовото дружество пред ПАС в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4