Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 428 от 16.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 446/2022
Вид
Определение № 428
Подписан
16.11.2022
В сила
16.11.2022
Състав
Васил Стоянов Гатов, Милена Бориславова Рангелова, Деница Цанкова Стойнова

Цитирани разпоредби

  • чл. 255 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Пловдив, 15.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20225000600446 по описа за 2022 година

Въззивното производство е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК

Образувано е по частен протест на ОП-Пловдив срещу определението № 1253 от 05.10.22г. по н.о.х.д. № 1495/22 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което в разпоредително заседание по делото съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

В протеста, който не е просрочен, се съдържа мнение, че съдът не е бил прав в мнението си, че обвинителният акт няма потенциал да очертае обвинителната теза. Счита, че той дава информация за всички съставомерни признаци на твърдените престъпления по чл.

255 НК, обединени в инкриминираното продължавано престъпление. Противопоставя се на виждането на окръжния съд, че описаната фактология не осигурявала възможност да бъдат разграничени времето, мястото, механизма и изпълнителните деяния. Претендира въззивният съд да отмени атакувания акт.

Пловдивският апелативен съд, след като прецени доводите на съда в атакуваното определение и на ОП-Пловдив – в протеста счете първоинстанционното определение за законосъобразно, а протеста – за неоснователен.

Правилно е било решението да се прекрати съдебното производство и делото да бъде върнато на прокурора, доколкото при съставянето на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения:

От изложението в обвинителния акт не става ясна обстановката на инкриминираните деяния. Това е така, доколкото липсва необходимата конкретизация на механизма, по който според прокурора обвиняемият е успял да избегне установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и по ЗКПО и въобще на механизма на формиране на тези задължения и на тяхното неплащане. Посочен е абстрактно традиционният модел на осъществяване на 1 престъпление с избраната правна квалификация – плащането на ДДС е избегнато, като сумите по облагаемите ПРОДАЖБИ са отнесени към сумите по облагаемите ПОКУПКИ (част от които или всички не са извършени в действителност), и е извадена сумата на декларирания ДДС за внасяне (когато е платена). Този подход не държи сметка, че при оформяне на обвинителни актове, в които съответните междинни и крайни изводи имат и цифров израз, от автора им не може да не се изисква да детайлизира аритметичния път, по който е оформил своите изводи.

За пример ще бъде взет първият данъчен период (м. август 2013 г.). Според описателната част на обвинителния акт за този данъчен период обвиняемият е организирал осчетоводяване на данъчни фактури с издател „А.“ ЕООД, които не отразявали реални стопански операции, вследствие на което му се е отдало да декларира неистина относно размера на доставките с право на пълен данъчен кредит (като е посочил 117 249.38 лева) и относно размера на начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит (като е посочил 23 387.87 лв). Прокурорът не е пояснил как е получил сумата от 100 249.38 лева, на колкото според него възлизал действителният размер на доставките с право на пълен данъчен кредит за периода, респ. сумата от 19987.87 лева, на колкото според него възлизал действителният размер на ДДС с право на пълен данъчен кредит за периода. Иначе казано, не е изяснил конкретния механизъм на инкриминираната промяна на резултата за периода .

Без съмнение това се дължи на пропуска да бъдат посочени облагаемите доставки, фигуриращи в дневниците за продажби и в съответните СД, по които ООД „Б.“ е било продавач, а също да се декларира дали продажбите се приемат за действително извършени.

Това касае коментирания и всички останали данъчни периоди.

Споменатите липси са довели до отбелязаното от първата инстанция недоразумение по въпроса колко форми на изпълнителното деяние на твърдяното престъпление се инкриминират. За да се отстрани, е необходимо в обвинителния акт да бъде демонстрирано по математически точен начин (т.е. чрез описване на съответната аритметична операция) как е получен размерът на данъчното задължение, установяването и плащането на което се твърди, че е избягнато, а оттук – и размерът на приспаднатия данъчен кредит.

По-конкретно прокурорът дължи математическа аргументация как е стигнал до извода, че (1) декларираната неистина в раздел „Б“ относно размера на начисления ДДС е възлизала на 23 387.87 лева; че (2) установеният ДДС за внасяне е бил равен на 4057.58 лева; че (4) неследващият се данъчен кредит е бил в размер на 3400 лева, равен на дължимия ДДС, чието плащане било избегнато.

Много важно е в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъде посочен о т д е л н о размерът на ДДС, формиран от действителните облагаеми продажби.

Това следва да бъде направено и по всички останали данъчни периоди, които се инкриминират.

Допуснатите неудачи при изразяване на обвинителната постановка относно коментирания първи, а и относно всеки от останалите инкриминирани данъчни периоди е 2 особено съществено процесуално нарушение, доколкото обвиняемият, пострадалият, а също и съдът са поставени в невъзможност да проучат обвинителна теза в пълнота. Няма никакво съмнение по въпроса, че четецът на обвинителен акт с предмет престъпление по чл. 255 НК следва да може само въз основа на изложената от прокурора фактология да разбере в какъв размер е бил действителният данък за внасяне (с оглед продажбите) и в какъв размер е следвало да бъде данъчният кредит (с оглед и на покупките), респ. как в последна сметка е била получена цифрата на неправомерно приспаднатия данъчен кредит. В настоящия случай прокурорът не е предложил такива обосновки, следователно очаква останалите страни, а и съдът да приемат „на доверие” записаните в изложението суми, което, разбира се, не е процесуално допустимо.

ПОС е бил прав да критикува прокурора и относно неясното посочване на местоизвършването на инкриминираните деяния. Твърдението за извършването им и в гр.

П. трябва да е скрепено с твърдение, че в този град е извършено (насрещно) действие, което е допринесло за инкриминираното избягване установяването и плащането на данъчни задължения.

ПОС напълно се солидаризира с очертания в точка 2 от атакуваното определение пропуск да се опишат фактите, които според прокурора обосновават укриване на корпоративния данък. Естествено, че следва да се споменат освен разходите и приходите, за да може да бъде проверена математическата обосновка на твърдението за избягване установяването и плащането на задължения по ЗКПО.

В заключение: Разглежданият обвинителен акт не очертава рамка, в която да бъде организирано съдебно дирене и да бъдат решени въпросите по чл.102 от НПК. По делото е събрана изобилна доказателствена маса, но извлечимата от съдържанието ѝ информация не е намерила място в обвинителните обосновки, като фактите относно твърдяната неправомерна промяна на финансовия резултат и относно начините, по които това е постигнато, не са изложени по процесуално коректен начин.

Ако прокурорът реши отново да внесе делото в съда, обвинителният акт, който състави, следва да представлява панорама на инкриминираното невярно деклариране на „доставките” с право на пълен данъчен кредит и на декларирането на продажбите на ООД „Б.”, респ. на предхождащите и следващите това деклариране събития.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението № 1253 от 05.10.22г. по н.о.х.д. № 1495/22 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което в разпоредително заседание по делото съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на 3 съществени процесуални нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4