Решение № 1909 от 03.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1909 гр. Бургас, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20262120101074 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от Н. К. К., срещу „Юробанк България“ АД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД да бъде прогласен за нищожен сключеният между страните Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит издаване и ползване на кредитна карта PLUS-20232653/04.10.2023 г., поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 Закона за потребителския кредит.

Твърди се, че между страните е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит издаване и ползване на кредитна карта PLUS-20232653/04.10.2023 г. Сочи се, че договорът е нищожен, съобразно чл. 22 ЗПК, тъй като ГПР само формално отговаря на изискванията на чл. 19 ЗПК, тъй като в него не са включени разходи, пряко и косвено свързани с кредита. Освен това се поддържа, че ГПР не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно–деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва сключването на договора и усвояването на заетата сума. Оспорва се потребителското качество на ищеца, като се твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на твърденията си, че притежава качеството потребител. Оспорват се и твърденията относно неравноправния характер на клаузата „Такса ангажимент“, като се твърди, че срещу тази такса ищецът е получил насрещно благо – фиксиране на лихвения процент, като този разход е включен в ГПР. Поддържа се, че по повод процесния договор не е сключван застрахователен договор.

1

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В съдебното заседание ищецът не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание, ответникът не се представлява. Депозира становище от 01.07.2026 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит издаване и ползване на кредитна карта PLUS-20232653/04.10.2023 г., сключен между страните по делото, със следните параметри: сума по кредита 22000 лева, 120 вноски по 339,89 лева;

ГПР – 7,72 % и ГЛП – 6,89 %; общо задължение по кредита от 40786,80 лева; дата на погасяване – петнадесети ден от месеца и краен падеж на 15.10.2033 г. В графата параметри са уговорени такса ангажимент в размер от 550 лева и застрахователна премия в размер от 10216,80 лева.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в ГПР са включени възнаградителната лихва и такса ангажимент, но не и застрахователната премия.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

По делото не е спорно наличието на кредитно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът е усвоил сумата от 22000 лева.

Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

В тази връзка неоснователно е възражението на ответника за липса на потребителско качество на ищеца, доколкото самият кредитодател е обозначил процесния договор като „потребителски“, с което същият е предназначен само за обслужване на клиенти, нуждаещи се от кредитния ресурс за нестопански цели /която преценка обаче се осъществява от и за сметка на кредитодателя/, както и поради обстоятелството, че по делото липсват данни, установяващи възражението на ответника, че ищецът е получил и ползвал кредитния ресурс за стопански цели.

Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията, дадена в § 1, т. 1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези за застрахователни премии по договора. Уговорени в общ размер на 10216,80 2 лева същите са около 50 % от размера на заетата сума, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР не съответства на действителния. Действията по кредитното застраховане, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с усвояването на кредита, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле на т. 1 от цитираното решение.

Клаузата за застрахователна премия в конкретния случай има неравноправен характер, тъй като размерът е близо 50 % от размера на отпуснатата в заем сума по договора за кредит, което обосновава извод за нейната явна непропорционалност спрямо размера на отпуснатия кредит. Нещо повече – по делото липсват ангажирани доказателства на потребителя да е била предоставена равна възможност за одобряване на искането за кредит при липса на изразено от него съгласие за кредитно застраховане. В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Налага се изводът, че невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи.

С оглед горното, предявеният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно представените доказателства. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 834,15 евро и адвокатско възнаграждение в размер от 1000 евро. Последното налага да бъде разгледано своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Като съобрази, че делото не представлява фактическа и правна сложност, доколкото същата не надвишава тази по други дела с аналогичен характер – делото е приключило в рамките на две съдебни заседания, не са събирани множество доказателства, не са разпитвани многобройни свидетели, не е 3 прилагана новоприета нормативна уредба, съдът приема, че възражението е неоснователно, доколкото е определено под минималния размер - 1216,87 евро /изчислен върху размера само на главницата/, установен в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която макар да не е задължителна за съда, съобразно чл. 5 ГПК, служи като ориентир. По изложените съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1834,15 евро, представляваща направени в производството съдебно–деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Б**** и „Юробанк България” АД, ЕИК 831694000 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, че сключения между тях Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит издаване и ползване на кредитна карта PLUS-20232653/04.10.2023 г. е нищожен, поради противоречието с чл. 11, ал. 1, т. 10 Закона за потребителския кредит, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК 831694000 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, да заплати на Н. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. Б****, сумата от 1834,15 евро /хиляда осемстотин тридесет и четири евро и петнадесет евроцента/, представляваща направени по делото съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4