Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 467 от 12.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 557/2025
Вид
Определение № 467
Подписан
12.11.2025
В сила
12.11.2025
Състав
Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.95 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2в, ал.1, т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.56 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500557 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№10543/13.10.2025г. от С. А. Я., с ЕГН **********, чрез адв. Г. И. И. срещу Определение № 666/02.10.2025 г. по гражданско дело № 520/25г. по описа на ОС-Пазарджик, с което се прекратява производството по гр. д. № 520/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

В жалбата се излагат съображение за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, за което се излагат конкретни доводи. Иска се същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна и насочена срещу акт на първоинстанционния съд, преграждащ по-нататъшното развитие на делото.

От материалите по делото се установява, че ищецът С. А. Я., с ЕГН ********** е предявил иск за осъждане на Окръжен съд-Пловдив да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв вследствие нарушение на правото на ЕС от страна на ответника.

Според изложените в ИМ твърдения и направените от назначения по реда 1 на чл.95 ГПК процесуален представител на ищеца уточнения в молба с вх.

№8722/20.08.2025г., С. Я. е подал искова молба до Окръжен съд Пловдив, на основание на която е образувано гр. дело № 600 от 2025 г по описа на ОСПловдив. По това дело, ищецът е поискал да му се допусне безплатна правна помощ, като е представил съответната декларация. С определение № 847/25.03.2025 г. по гр. дело №600/2025г., ОС-Пловдив оставил без уважение молбата за оказване на правна помощ. Така постановеното определение е получено от ищеца на 02.04.2024 г, като с помощта на трето лице, той го обжалвал с частна жалба. С разпореждане № 1597/24 г по гр. дело№ 600/ 2025 г. на ОС-Пловдив, жалбата на ищеца е върната, като той не е обжалвал това разпореждане. Ищецът е изложил твърдения, че е правно неграмотен и отказът от страна на съдебният състав с Определение № 847/25.03.2025 г по гр. Дело № 600 /2025 г. на ОС- Пловдив да му бъде предоставена безплатна правна помощ го е лишил от достъп да правосъдие, което, от своя страна, според ищеца представлява нарушение човешките му права, които са гарантирани както от българското, така и от Европейското законодателство, а именно - чл 47, чл 52, чл.53 и 54 от ХОПЕС; чл 6 от ДЕС, чл.6,чл 13 чл 17 от ЕКЗПЧ и чл 56 от КРБ.

Поддържа се, че наличието на факта на отказ да се предостави правна помощ на ищеца от страна на съда се явява достатъчно основание за търсене на отговорност от ОС-Пловдив по чл 2в, ал 1,т 2 от ЗОДОВ във вр с чл 47, чл 52, чл 53 и 54 от ХОПЕС, във вр с чл.6 от ДЕС , във вр. с чл 6,чл 13 чл 17 от ЕКЗПЧ и във вр с чл.56 от КРБ и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от С. А. Я., изразяващи се в душевни болки и страдания, унижения, нечовешко отношение, изтезаване, малоценност, главоболие, безсъние, главоболие, нервност, незащитеност, беззаконие, чувството за отхвърленост от правосъдната система, тревожност, безсилие и безнадеждност.

С втора уточняваща молба вх.№9967/29.09.2025г., ищецът посочва, че е финансово затруднен и не разполага със средства, за да си осигури правна помощ и освен това е правно неграмотен, които две предпоставки правят невъзможен достъпа му до правосъдие, като му е нарушено правото му да бъде „съветван, защитаван и представляван. Заявява, че отказът от страна на съдебният състав с Определение № 847/25.03.2025 г по гр дело № 600/2025г.

ОС- Пловдив да му бъде предоставена безплатна правна помощ го е лишил от достъп да правосъдие, което, от своя страна, представлява нарушение 2 човешките му права, които са гарантирани както от нашето, така и от Европейското законодателство. Твърди, че в конкретния случай, ответникът е нарушил „достатъчно съществено“ и “явно квалифицирано“ човешките права на ищеца, гарантирани му от текста на чл. 47 от ХОПЕС, според който:

1.„Всеки, чиито права и свободи , гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съда в съответствие с предвидените в настоящия член условия 2. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедлива и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон

3. Всеки има възможност да бъде съветван, защитаван и представляван На лицата, които не разполагате достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури достъп до правосъдие.“

Посочва, че в конкретният случай, спрямо ищеца са извършени следните нарушения: „... право на ефективни правни средства за защита пред съда. .“;

„възможност да бъде съветван, защитаван и представляван“; „ се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури достъп до правосъдие“, въпреки доказателствата, че не разполага с достатъчно финансови средство и правна грамотност.

Заявява, че позоваването на останалите правни норми от европейското и българското законодателство в първоначалната искова молба и допълнението към същата са в подкрепа и във връзка с чл. 47 от ХОПЕС.

Посочва, че нарушаването на правата му чрез определение № 847/ 25 03.2025 г. по гр. дело № 600/2025 г. ОС Пловдив и последиците от него, а именно: разпореждане № 1597/24 г. по гр. Дело № 600/ 2025 г. на ОС Пловдив, с което се връща жалбата на ищеца и прекратяването на делото лишават ищеца от основни човешки права, гарантирани му от чл. 47 от ХОПЕС, а причинените му от тези действия неимуществени вреди-изразяващи се в душевни болки и страдания, унижения, малоценност, главоболие, безсъние, главоболие , нервност, незащитеност, беззаконие, чувството за отхвърленост от правосъдната система, тревожност, безсилие и безпокойство са в пряка причинна връзка с нарушението, защото ако ответникът беше спазил законовите изисквания и бе допуснал безплатна правна помощ на ищеца, то 3 делото на последния щяло да се гледа и да има някакво решение, а от там и удовлетворяване на неговото чувство за равноправие, справедливост, за достъп до правосъдие и не биха билипредизвикани гореизброените му болки и страдания.

Съдът намира, че при така извършената от ищеца в ИМ и ут. молби конкретизация на релевантните факти, на които е основан предявения от него иск, несъмнено същият намира правната си квалификация в нормата на чл.2в, ал.1, т.2 ЗОДОВ – иск за обезщетение за вреди вследствие достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Според настоящата инстанция, ищецът е изложил достатъчно ясно, в необходимия обем и конкретика твърденията си относно нарушена от ответника норма от правото на ЕС – чл.47 от ХОПЕС, визирал е дори кои от установените и гарантирани със същата права на лицата на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес са нарушени от ответника при осъществяване на правораздавателната му дейност, чрез постановяване на отказ да му се предостави правна помощ и произтеклите от това негативни последици за ищеца по образуваното от него дело, изложил е и твърдения относно претърпените неимуществени вреди и наличието на пряка причинноследствена връзка между настъпването им и твърдяното нарушение на правото на ЕС от ответника.

Предвид това, не могат да бъдат споделени крайните изводи на първоинстанционния съд в атакуваното определение, че в ИМ и уточненията й липсват твърдения за факти, които да се подвеждат под хипотезата на нормата на чл. 2в от ЗОДОВ, че искът е недопустим заради липсата на такива твърдения, че обстоятелствената част на иска е непълна и нередовността на исковата молба не е отстранена своевременно. Съответно, съдът намира, че при наличие на редовна искова молба, неправилно е процедирано от първоинстанционния съд по реда на чл.129, ал.3 ГПК, като е прекратено производството по делото.

Ето защо, обжалваното Определение № 666/02.10.2025 г. по гражданско дело № 520/25г. по описа на ОС Пазарджик, с което се прекратява производството по гр. д. № 520/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик, ще бъде отменено и делото ще бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 666/02.10.2025 г. по гражданско дело № 520/25г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, с което се прекратява производството по гр. д. № 520/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. Пловдив, 12.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20255000500557 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№10543/13.10.2025г. от С. А. Я., с ЕГН **********, чрез адв. Г. И. И. срещу Определение № 666/02.10.2025 г. по гражданско дело № 520/25г. по описа на ОС-Пазарджик, с което се прекратява производството по гр. д. № 520/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

В жалбата се излагат съображение за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, за което се излагат конкретни доводи. Иска се същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна и насочена срещу акт на първоинстанционния съд, преграждащ по-нататъшното развитие на делото.

От материалите по делото се установява, че ищецът С. А. Я., с ЕГН ********** е предявил иск за осъждане на Окръжен съд-Пловдив да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв вследствие нарушение на правото на ЕС от страна на ответника.

Според изложените в ИМ твърдения и направените от назначения по реда 1 на чл.95 ГПК процесуален представител на ищеца уточнения в молба с вх.

№8722/20.08.2025г., С. Я. е подал искова молба до Окръжен съд Пловдив, на основание на която е образувано гр. дело № 600 от 2025 г по описа на ОСПловдив. По това дело, ищецът е поискал да му се допусне безплатна правна помощ, като е представил съответната декларация. С определение № 847/25.03.2025 г. по гр. дело №600/2025г., ОС-Пловдив оставил без уважение молбата за оказване на правна помощ. Така постановеното определение е получено от ищеца на 02.04.2024 г, като с помощта на трето лице, той го обжалвал с частна жалба. С разпореждане № 1597/24 г по гр. дело№ 600/ 2025 г. на ОС-Пловдив, жалбата на ищеца е върната, като той не е обжалвал това разпореждане. Ищецът е изложил твърдения, че е правно неграмотен и отказът от страна на съдебният състав с Определение № 847/25.03.2025 г по гр. Дело № 600 /2025 г. на ОС- Пловдив да му бъде предоставена безплатна правна помощ го е лишил от достъп да правосъдие, което, от своя страна, според ищеца представлява нарушение човешките му права, които са гарантирани както от българското, така и от Европейското законодателство, а именно - чл 47, чл 52, чл.53 и 54 от ХОПЕС; чл 6 от ДЕС, чл.6,чл 13 чл 17 от ЕКЗПЧ и чл 56 от КРБ.

Поддържа се, че наличието на факта на отказ да се предостави правна помощ на ищеца от страна на съда се явява достатъчно основание за търсене на отговорност от ОС-Пловдив по чл 2в, ал 1,т 2 от ЗОДОВ във вр с чл 47, чл 52, чл 53 и 54 от ХОПЕС, във вр с чл.6 от ДЕС , във вр. с чл 6,чл 13 чл 17 от ЕКЗПЧ и във вр с чл.56 от КРБ и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от С. А. Я., изразяващи се в душевни болки и страдания, унижения, нечовешко отношение, изтезаване, малоценност, главоболие, безсъние, главоболие, нервност, незащитеност, беззаконие, чувството за отхвърленост от правосъдната система, тревожност, безсилие и безнадеждност.