Решение № 70 от 15.08.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. С., 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Административно наказателно дело № 20231870200183 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

В. Д. Ч. от гр.С., кв.“С.о“,бл.24, вх.Е, ет.1, ап.1,чрез пълномощника си адв.Гео Въжаров ,е обжалвал с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност наказателно постановление № 20-0338-000036/12.03.2020 год. на Началника на РУ към ОДМВР-С.,РУ-С.,с което на същия за извършено нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП.Иска отмяна на наложената глоба.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

В с.з. жалбоподателят В. Д. Ч. не се явява,представлява се от пълномощника си адв.Въжаров ,който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Административно-наказващият орган–Началника на РУП-С. не се явява и не изпраща представител и не изразява становище по жалбата срещу НП.

С.ският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното наказателно постановление, намира за 1 установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото доказателства, че на 04.03.2020 г. на посочените в акта за установяване на административно нарушение място и време, жалбоподателят е извършил описаното административно нарушение.За горното му бил съставен АУАН, връчен по надлежния ред.Горното се установи по реда на чл.189, ал. 2 ЗДП.

Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение, началникът на РУМВР С. издал обжалваното наказателно постановление срещу жалбоподателя, на когото е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство са срок от 6 месеца ,за извършеното от него нарушение.

Наказателното постановление е издадено на 12.03.2020 г.След издаването му не са предприемани никакви преследвателни действия от страна на административно-наказващия орган, като наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 29.04.2023 г., жалбата срещу него е депозирана в законоустановения срок.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима.Подадена е от лице с правен интерес от обжалване и срещу наказателно постановление, подлежащо на обжалване по настоящия процесуален ред.

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:

Актът и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила за това.

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила обуславящи неговата отмяна.Съдът констатира, че от датата на издаване на наказателното постановление до датата на неговото връчване е изтекъл срок по-голям от три години. През този срок 2 административно наказващият орган не е предприел никакви действия по преследване за реализиране на административно наказателната отговорност срещу привлеченото лице.Предвид Тълкувателно постановление № 1/27.02.2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, съдът намира, че предвид разпоредбата на чл.11 ЗАНН по въпросите на давността се прилага НК.В чл. 80, ал.1, т.5 НК е предвиден тригодишен срок за всички останали случаи/респ. за наложени глоби/ с изтичането ,на който наказателното преследване се изключва по давност, а в чл.81, ал.2 НК е определено, че давността спира и се прекъсва с всяко действие предприето срещу лицето за наказателно преследване.В конкретния случай давността е прекъсната с издаването на НП ,което е последното осъществено от административно -наказващия орган действие по наказателно преследване на 12.03.2020 г. От този момент започва да тече нова тригодишна давност, изтекла на 12.03.2023 г.Тригодишната преследвателна давност се прекъсва по правилото на чл.81, ал. 2 НК в смисъл ,че се губи изцяло, като не се запазва онзи срок, който вече е изтекъл.Тъй като давността е време на бездействие на компетентния орган, осъществяващ административно наказателно преследване, то основанията за прекъсване на преследвателната давност се изразяват в предприемане на действия по осъществяване на административно наказателно преследване.Тези действия се отличават с четири характеристики:действие на орган, притежаващ компетенция по осъществяване на административно наказателно преследване, на второ място това действие следва да бъде процесуално, на трето място следва това действие да бъде предприето в рамките на същото производство и на последно място да е конкретизирано по своята предметна и персонална насоченост.

От доказателствата по делото е видно, че от 12.03.2020 г. до датата на връчване на наказателното постановление–29.04.2023 г. не са били извършвани никакви преследвателни действия, които да са от естество да прекъснат преследвателната давност.Ето защо необезпокоявано от такива действия срокът на тригодишната преследвателна давност е изтекъл на 12.03.2023 г.,с който обективен факт административно наказателното преследване е изключено по давност.Последвалото връчване на наказателното постановление на 29.04.2023 г. не е довело до последващо прекъсване на давността, която вече е била в цялост изтекла.Ето защо към 3 момента на връчване на наказателното постановление административно наказателното преследване е изключено по давност, което е основание за настоящия състав на това основание да отмени обжалваното наказателно постановление.

В настоящият случай съдът не следва да преценява въпросът дали към датата на постановяване на решението е изтекла абсолютната давност, доколкото този въпрос е релевантен единствено в случай, че към момента на преценката давността е била прекъсната /или спряна/ и е започнала да тече наново, каквото обстоятелство в настоящия случай не е налице.

По разноските.

При този изход на делото на основание чл.63д от ЗАНН правото за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение се поражда за жалбоподателя, който е представляван от адвокат.

Жалбоподателят е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева ,видно от приложения договор за правна защита и съдействие, поради което АНО следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя разноските по делото.

Мотивиран от изложеното С.ски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло на основание наказателно постановление № 20-0338000036/12.03.2020 год. на Началника на РУ към ОДМВР-С.,РУ-С.,с което на В. Д. Ч. от гр.С. за извършено нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на К.Т.Б. от с.Д.о., община С. сумата в размер на 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред АС С. - Област.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 4