Решение № 472 от 17.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Бургас, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20242120202053 по описа за 2024 година

Производството по делото е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано по повод жалбата н а А. Н. Д. с ЕГН ********** от гр.*********************** пр о т и в наказателно постановление

№ 23-0769002771/11.09.2023г, издадено от началник група към ОДМВР-Бургас, се к т о р „Пътна полиция“-Бургас, с което за извършени нарушения по чл.100 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.183 ал.1 т.1 предложение втро от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 (десет) лева и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба от 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца.

Със жалбата се моли за отмяна на НП като се счита за незаконосъобразно. Акцентира се върху субективните възприятия на жалбоподателя за липсата на знание за настъпило ПТП. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят-редовно призован се явява лично. За него се явява упълномощен адвокат. Не се сочат нови доказателства.

В качеството на свидетели по делото бяха разпитани актосъставителя Д. П. и свидетеля по акта Н. П..

За наказващия орган, редовно уведомен, се явява ЮК. Моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. В представеното по делото становище се претендира ЮК възнаграждение.

1

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 16.03.2023г, в 10,19 часа, в гр.Бургас, на бул.“Иван Вазов“, срещу дом №5, в посока на движение ул.“Шейново“, жалбоподателят в качеството си на водач на МПС-лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег.№************* става участник в ПТП като навлиза в крайна лява лента за движение (на насрещно движещите се в нея) и с движещия се в тази лента правомерно лек автомобил марка „Форд“ модел „Тоурнео“ с рег.

№************** –собственост на ОДМВР-Бургас му причинява материални щети. Такива причинява и на собственото си ППС. След като е реализирал ПТП жалбоподателят не останал на място за да установи последиците от произшествието и го напуснал. Сигнал за водача нарушител бил подаден на двамата свидетели –полицаи , които успели да го спрат в района на бензиностанция „Лукойл“ в близост до Гробищен парка в посока квартал Сарафово, на отбивката. Там пристигнал и другият участник в ПТП. В същия ден и на място бил съставен протокол за ПТП (лист 14 от делото) , направени били и снимки (плик с ДВД на гърба на лист 14 от делото). От ПТП произлезли материални щети и по двата автомобила. Свидетелят Д. П. в присъствието на свидетеля П. и двамата служители в сектор Пътна полиция при ОДМВР-Бургас съставил на водача А. Н. Д. АУАН серия AД с бланков №0537100 (лист 9 и 10 от делото). В него актосъставителят П. вписал, че на 16.03.2023г, около 10,19 часа, на бул.“Иван Вазов“ пред №5 в посока на движение ул.“Шейново“ жалбоподателят управлявал в посока движение от ул.“Цар Петър, в посока ул.“Шейново“ лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег.№*********** като навлизал в крайна лява лента за движение (насрещно движение) и с движещия се в тази лента правомерно лек автомобил марка „Форд“ модел „Тоурнео“ с рег.№ А ************–собственост но ОДМВР-Бургас реализирал ПТП с материални щети. Като участник не изпълнил задълженията си да остане за да установи какви са последиците, а напуснал ПТП и след това бива спрян за проверка. В процеса на проверката не представил контролен талон. Правните квалификации на двете нарушения били съответно по чл.100 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП . АУАН бил предявен на водача А. Д., който го подписал без възражения. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта. Като взел предвид акта, събраните писмени доказателства административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем обжалваното наказателно постановление № 23-0769-002771 (лист 7 от делото), в което при пълна идентичност с фактическата обстановка в акта и правните квалификации на нарушенията, на жалбоподателя на основание чл.183 ал.1 т.1 от е наложена глоба в размер на 10 лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП били наложени две наказания – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания доказателствен материал по делото: акт за установяване на административно нарушение серия АД и бланков № 0537100 от 16.03.2023г, наказателно постановление № 23-0769002771 от 11.09.2023г., справка за нарушител/водач (лист 20-27 от делото), протокол за ПТП №1793744 от 16.03.2023г, снимки, докладни записки, заповедта на министъра на 2 вътрешните работи.

Съдът кредитира показанията на разпитани по делото свидетели като ги намира за последователни, логични и безпристрастни.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (лист 8 и 2 от делото), подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт и пред родово и местно компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Настоящият състав след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи на лист 28 и 29 от делото), в срока по чл. 34, ал. ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от полицейски служител заемащ длъжността младши автоконтрольор и съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да осъществява посоченото. От формална страна са спазени императивните норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Съгласно нормата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП водачите на ППС са длъжни да носят със себе си контролния талон. Тази разпоредба към настоящия момент е отпаднала, поради което в тази част НП следва да бъде отменено.

Относно другото нарушение–това по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП:

От доказателствата по делото явства, че жалбоподателят не е спрял след като е реализирал самостоятелно ПТП, от което са причинени само имуществени щети. Това, че е разбрал, че е допуснал ПТП явства от действията му след инцидента. Същият го е напуснал и се е опитал да се укрие. Проследявайки записите от общинските камери за контрол свидетелят П. е установил механизма на ПТП. След спирането за проверка на жалбоподателя свидетелите направили необходимия брой снимки и от извършения от тях оглед на място и от оставените следи по броните на двете превозни средства станало известно, че напълно съвпадат и че не е било възможно Д. да не е могъл да разбере за това, че е причинил на друго ППС материално щети.

На първо място е налице ПТП съгласно дефиницията на §6 т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като вследствие на настъпило събитие на пътя, по време на управление на ППС, по автомобила са били нанесени материални щети. Тези щети са описани в изготвения протокол за ПТП. Водачът Д. е участник в ПТП съгласно дефиницията на §6 т. 27 от ДР на ЗДвП, тъй като с поведението е допринесъл за настъпването на ПТП. Нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП се прилага при двама участника в ПТП, при които единият е напуснал местопроизшествието.

Изводът, че задължението на водача, който е участник в ПТП само с материални щети, 3 да окаже съдействие за установяването им веднага след настъпването на ПТП се налага от общия смисъл на нормата на чл.123 ЗДвП, която регламентира като цяло поведението на водачите участници в ПТП. Изборът на правната норма на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП по отношение на това нарушение е правилно и законосъобразно и като такова безусловно следва да бъде потвърдено в тази си част.

Наказателното постановление е правилно и законосъобразно в частта му относно нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и като такова следва да бъде безусловно потвърдено, а отменено в частта му по отношение на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като това задължение на водачите на ППС е отпаднало от месец август на 2023 г.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва да се произнесе, скато осъди жалбоподателя да ги заплати в полза на ОДМВР-Бургас.

Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд, V наказателен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0769-002771/11.09.2023г, издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което на А. Н. Д. с ЕГН ********** от гр.******************** за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 предложение второ от ЗДвП е наложена глоба в размер от 10 (десет) лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление № 23-0769-002771/11.09.2023г, издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас в останалата му част.

ОСЪЖДА А. Н. Д. с ЕГН ********** от гр.******************* да заплати в полза на ОДМВР-Бургас ЮК възнаграждение в размерна 80 (осемдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5