Решение № 1240 от 11.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1240 гр. Пловдив, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20225300100605 по описа за 2022 година Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Б. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ж.к. *****, бл.****, вх.*, ет.*, ап.*, моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на присъда № 24/ 22.05.2018г., НОХД № 1709/ 2016г. по описа на СНС до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че срещу ищеца е било повдигнато обвинения в извършване на престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. с чл.213а, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, като воденото срещу него наказателно производство е приключило с влязла в сила присъда № 24/ 22.05.2018г., НОХД № 1709/ 2016г. по описа на СНС, с която ищецът е признат за невинен по повдигнатите му обвинения. Твърди, че по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и му е наложена забрана да напуска пределите на ******. Ищецът твърди, че в резултат на незаконно повдигнатото обвинение е претърпял сериозно увреждане на правната му сфера, изразяващо се в следното: преживял тежък емоционален стрес, силно се променил, видимо отслабнал, сринал се психически; станал нервен, затворен в себе си, избухлив, имал оплаквания от световъртеж, общо безпокойство и безсъние, страдал от повишена тревожност, потиснатост, изпитвал страх от възможно осъждане. Негативните преживявания на ищеца се засилили допълнително от това, че заради наложената му МНО „задържане под стража“ не е можел да полага ежедневни грижи за майка си, от които последната е имала нужда, тъй като била в тежко здравословно състояние, както и че бил лишен от възможност да осигурява финансова подкрепа на близките си, поради което семейството му страдало от недостиг на парични средства. Твърди, че в затвора бил подложен на нечовешко и унизително състояние. Твърди, че заради наложената му МНО се влошило здравословното му състояние. Твърди, че по отношение на воденото наказателно производство е проявен засилен интерес от страна на националните медии, отпечатани са многобройни статии в различни електронни издания, свързани с провеждания наказателен процес, в които фигурира името на ищеца, които са станали достояние на широк кръг лица, в резултат на което ищецът е изпитал срам и неудобство от опетняване на доброто му име в обществото, в професионалната общност и сред близките му.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подала писмен отговор, с който оспорва иска изцяло – по основание и по размер. Релевира възражение, че ищецът не посочва кога оправдателната присъда е влязла в сила и не представя доказателства за това. Релевира възражение описаните психоемоционални и физически травми да са вследствие на воденото срещу ищеца наказателно производство, тъй като в продължение на години преди инкриминирания период, а и след него срещу ищеца са водени и други наказателни производства, по които последният е бил признат за виновен и осъден. Релевира възражение срещу размера на претенцията като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Твърди, че същата е изключително завишена и не е съответна на претърпените вреди.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.

1

Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.

В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищеца обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са налице, което се установява от приложените по делото материали по наказателното производство – НОХД № 1709/ 2016г. по описа на Специализиран наказателен съд и ВНОХД № 438/ 2018г. по описа на Апелативен наказателен съд. От същите се установява, че на ищеца му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.214, ал.2, т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.213а, ал.3, т.2 вр.ал.2, т.1, пр.1 и т.4, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това че в съучастие с други две лица като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, са принудили чрез заплашване – заплаха за убийство, А. С. К. да извърши нещо против волята си- да се разпореди в качеството на пълномощник с правото на собственост на баща си С. И. К. върху апартамент и с това са причинили на С. И. К. значителни имуществени вреди. Установява се, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, а именно: присъда № 24/ 22.05.2018г., постановена по НОХД № 1709/ 2016г. по описа на Специализиран наказателен съд, потвърдена с решение № 54/ 03.04.2020г., постановена по ВНОХД № 438/ 2018г. по описа на Апелативен наказателен съд . Съгласно приетото в мотивната част на присъдата обвинението е недоказано, тъй като не е осъществен съставът на престъплението от обективна и от субективна страна. По делото няма данни срещу въззивното решение да е подадена касационна жалба, като не е налице и спор между страните за това. Установя се от писмо, изх. № 61892/ 12.05.2022г., по НОХД № 1709/ 2016г. по описа на Специализиран наказателен съд /л.67/, че НОХД № 1709/ 2016г., ведно с материалите от досъдебното производство, е изпратено за послужване на СГС ГО, І-15 състав, във връзка с което на ищеца е издадено съдебно удостоверение, което да му послужи по гр. дело № 13768/ 2020г. по описа СГС, 15 гр. с., за да се снабди с материалите по НОХД № 1709/ 2016г. и приложените към него материали по досъдебното производство. От изложеното може да се заключи, че постановената оправдателна присъда е влязла в сила, независимо, че по делото не е представен заверен препис от същата, от който препис да е видна датата на влизане в сила. В подкрепа на извода, че оправдателната присъда е влязла в сила, е обстоятелството, че от приложената по делото справка за съдимост с дата на издаване *****г. /л.46-л.49/ се установява, че няма данни ищецът да е осъден за престъплението , в извършването на което му е било повдигнато обвинение и е било образувано НОХД № 1709/ 2016г. по описа на Специализиран наказателен съд.

По отношение на следващите две предпоставки – претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:

В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;

Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес се установяват както от показанията на свидетелите Р. М. и В. Г., така и от въведената с цитираната практика на ВКС житейска презумпция, доколкото ищецът излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи. В тази връзка от показанията на разпитаните по делото свидетели /показанията на св. М. – съпруга на ищеца, съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, като отчита връзката с ищеца и съответно евентуалната заинтересованост на свидетеля/ се установява, че обвинението се е отразило негативно върху ищеца – преживял психически стрес, бил съсипан, депресиран, силно притеснен, че не може да осигурява финансовата издръжка на семейството си и да се грижи за майка си. Докато бил задържан под стража, вследствие на влагата и обездвижването в ареста, имал проблеми с кръвното и ставите. Отделно от това се оплаквал от безсъние и неврологични проблеми. Воденото наказателно производство се отразило негативно на репутацията и бизнеса на ищеца, променило го, той станал затворен, колеблив и нерешителен. Посещава психолог и към момента, за да се справи с преживения психически срив.

Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по своето основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ, практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, разгласа и публичност на 2 воденото наказателно производство, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.