Решение № 9 от 30.06.2025, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Ивайловград, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Красимира Анг. Христова като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело № 20245650100171 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:

В РС - Ивайловград е постъпила искова молба от адв. Д. М. от АК – Пловдив, в качеството му на пълномощник на В. Д. С. с ЕГН ********** от гр. Ивайловград, ул. „*********“ № 9 и посочен съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „**********“ № 3Б, ет.2, ап.5 против „ВИВУС. БГ“ ЕООД с ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Армен Матевосян.

Като правно основание е посочен чл. 26, ал.1 от ЗЗД и цена на иска 1352.86 лв.

Делото е подсъдно на съда по правилата на родовата и местна подсъдност, на осн. чл. 113 от ГПК.

Не са налице основания за спиране или прекратяване на производството.

Налице са основанията за разглеждане на делото в открито съдебно заседание по общия ред.

В исковата молба се сочи, че ищцата е сключила с ответното дружество Договор за кредит № 9819710005/14.08.2021 г., по силата на който е получила сумата от 1100 лв. Съгласно Договора за кредит следвало да заплати и допълнителна услуга „такса за бързо разглеждане“ в р-р на 225.80 лв.

Счита, че Договор за кредит № 9819710005/14.08.2021 г. е нищожен на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че допълнителната услуга „такса за бързо разглеждане“ по договора за кредит е нищожна на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и поради това, че договорът е сключен при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като подробно 1 излага съображения в тази насока, както по главния, така и по евентуалния иск.

Моли съда да приеме, че Договор за кредит № 9819710005/ 14.08.2021 г., сключен с „ВИВУС.БГ“ ЕООД е нищожен на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК (главен иск), а в условията на евентуалност, съдът да приеме, че „такса за бързо разглеждане“ по Договор за кредит № 9819710005/ 14.08.2021 г. е нищожна на осн. чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и на чл. 143, ал.1 от ЗЗП (евентуален иск).

Претендира, съдът да осъди ответната страна за направените по делото разноски.

Като доказателства прилага Адвокатско пълномощно, Договор за правна защита и съдействие; Извлечение от Договора за кредит и документ за платена ДТ.

Моли на осн. чл. 190 от ГПК, съдът да задължи ответната страна да представи намиращия се у нея Договор за кредит № 9819710005/14.08.2021 г.

В законоустановения срок, от ответната страна е получен отговор, като е подаден и насрещен иск с цена на иска 900 лв., като се моли насрещният иск да се разглежда едновременно и като отговор на исковата молба.

В насрещния иск се сочи, че на 14.08.2021 г. между „4финанс“ ЕООД (наименование на Дружеството към момента на сключване на Договора) като Кредитодател и В. Д. С. като Кредитополучател е сключен Договор за кредит № 9819710005, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят бил предоставил на Кредитополучателя сумата в р-р на 1100 лв., представляваща главница по кредит. Кредитът бил за период от 30 дни с падежна дата 13.09.2021 г.

Начислените такси и лихви по кредите били: договорна лихва в р-р на 37.06 лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в р-р на 226.94 лв. Така общият размер на кредита, който кредитополучателя следвало да погаси на падежната бил на стойност 1364 лв. Подробно описва реда и условията по които е отпуснат кредита, уредени в Договор за кредит № 9819710005/ 14.08.2021 г. и Общите условия към него. Ако Кредитоискателят не желаел използването на допълнителната услуга, свързана с приоритетно разглеждане на искането за кредит, Кредиторът извършвал проверка на кредитоспособността на кандидата и предоставял отговор в рамките на до 7 календарни дни, а при изрично заявената услуга за разглеждане се гарантирало проверка за кредитоспособност на искането и получаването на отговор в рамките на до 15 минути, което ангажирало допълнителен финансов и човешки ресурс. Този факт обуславял и начисляване на процесната такса.

Твърди се, че с настъпването на падежната дата, ищцата/ответник по насрещния иск не била предприела действия за погасяване на възникналото в нейна тежест парично задължение, в резултат на което изпада в забава. По повод възникналото по Договора задължение, ищцата била извършила 2 частично плащане в р-р на 200 лв. на 10.10.2022 г. След тази дата плащанията по процесното задължение били преустановени окончателно и към дата на подаване на насрещния иск задължението оставало просрочено, непогасено и дължимо.

Претенцията по насрещния иск касаела единствено главницата и претендираният размер бил формиран като разлика между отпуснатата в полза на ищцата сума от 1100 лв. и реално заплатеното до момента – 200 лв.

Освен претенцията по насрещния иск в р-р на 900 лв., представляваща разлика между размера на отпуснатата главница и заплатеното до момента, се претендира и законна лихва за забава, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 06.01.2025 г.

Доколкото се моли насрещния иск да се разглежда и като отговор на исковата молба, се правят и възражения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция на В. Д. С..

Оспорва се исковата претенция за прогласяване на недействителност на Договор за кредит № 9819710005/14.08.2021 г., като неоснователна и недоказана. Договорът следвал всички законоустановени условия, включително и правилото на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото нормата изисквала ГПР изобщо да не е посочен, какъвто видно недвусмислено бил обявен в процесния Договор. Сочи и аргументи в насока, че клаузите относно допълнителните услуги, не спадат към основния предмет на договора и подлежат за преценка за неравноправност.

Счита, че процесния договор не се явява нищожен на нито едно от основанията, сочени в исковата молба, с оглед на което исковата претенция била неоснователна и недоказана.

Моли съда да разгледа насрещната искова молба и постанови решение, с което да я уважи.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения от ищцата В. Д. С. иск.

Претендира съдебни и деловодни разноски в полза на „ВИВУС.БГ“ ЕООД.

Прави възражение за прекомерност на претендираните деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Като особено искане сочи, че ако бъдат редовно призовани в съдебно заседание, същото да се гледа в тяхно отсъствие, но да не бъде прилагано служебно правилото по чл. 238, ал.1 от ГПК за неприсъствено решение.

Прилага стандартен европейски формуляр – препис; Договора за кредит и общите условия към него; Платежно нареждане за внесена частична вноска за сумата от 200 лв.; Заявление за ел. достъп и призоваване; пълномощно за процесуално представителство.

Ищецът е дал отговор по подадения от ответника насрещен иск, със становище в което счита насрещната искова молба за редовна и допустима, но неоснователна и недоказана.

Приобщени доказателства:

3

Искова молба с приложените към нея:Адвокатско пълномощно, Договор за правна защита и съдействие; Извлечение от Договора за кредит и документ за платена ДТ;

Насрещен иск и приложените към насрещния иск - Стандартен европейски формуляр – заверен препис; Договора за кредит № 9819710005/ 14.08.2021 г. и Общите условия към него; Платежно нареждане за внесена частична вноска ; Заявление за ел. достъп и призоваване; Пълномощно за процесуално представителство, както и представеното с молба вх. № 81 от 09.01.2025 г. платежно нареждане от 09.01.2025 г., за сумата от 50 лв. представляваща д.т. за подаване на насрещна искова молба.

Отговор на насрещна искова молба; Писмено становище и представеното към писменото становище: Списък за разноски по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие, Заявление за ел. достъп и удостоверение за регистрация по ЗДДС от 11.04.2023 г. издадено от НАП.

Установена фактическа обстановка и правни изводи:

Ищцата и ответникът не се явяват в съдебно заседание, не се представляват. Представят писмени бележки.

Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл.

124 от ГПК, във вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност и във вр. с чл.26, ал.1, пр. 3 – то от ЗЗД, както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Не се оспорват от страните, поради което съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, обстоятелствата, че на 14.08.2021 г. ищцата е сключила с ответното дружество „ВИВУС. БГ“ („4ФИНАНС“) ЕООД Договор за кредит № 9819710005, за сумата от 1100 лв. и, че тази сума е усвоена от нея.

По главния иск:

Въз основа на сключения Договор за кредит на 14.08.2021 г. на ищцата В. Д. С. в р-р на 1100 лв. при следните параметри: Срок на кредита от 30 дни при стандартно лихвен процент по кредита е 40.97 %, лихвен процент за срока на кредита - 40.99%; сумата за лихва е 37.06 лв., ГПР – 49.7%, таксата за „бързо разглеждане“ е 226.94 лв., а общо дължимата сума по кредита 1364 лв.

Съгласно Общите условия, таксата за „бързо разглеждане” представлява допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 (петнадесет) минути от изпращането му.

За заявката за допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит кредитополучателят дължи такса за „бързо разглеждане”, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в специалните условя на договора за кредит и е включена в Тарифата на кредитора, налична на началната страница.

/чл. 4.4 от ОУ/.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на 4 финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на преддоговорна информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи - Договор за кредит № 9819710005 от 14.08.2021 г. ведно с Общи условия към същия, за които се твърди, че са потвърдени от ищцата електронно.

Приложена по делото е и електронна разпечатка за извършено плащане от 10.10.2022 г. чрез ИзиПей, от която се установява, че на тази дата ищцата е привела на ответната страна сумата от 200 лв.

От представения на хартиен носител договор за кредит от 14.08.2021 г. е видно, че съдържа посочване на ищцата като автор и титуляр по смисъла на чл.4 от ЗЕДЕУУ, както и индивидуализиращите лични данни на същата.

Настоящият съдебен състав намира, че този договор представлява електронен документ и същия, както и разпечатката за извършено плащане от страна на ищцата към ответното дружество са доказателства, въз основа на които може да бъде направен обоснован извод за възникване на облигационно правоотношение между страните въз основа на сключен помежду им договор за кредит. С оглед на изложеното съдът намира за установено съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните В. Д. С. и „ВИВУС. БГ” ЕООД.