Определение № 561 от 06.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 561 гр. София, 06.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Частно касационно гражданско дело № 20258003104748 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. Х. Ц. и А. Н. Ж. срещу определение № 263783/01.07.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 880/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите молба по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 269191/06.06.2025 г., постановено по същото дело, в частта за присъдените в полза на молителите разноски. Със същото определение е оставена без уважение молбата им по чл. 248 ГПК за изменение на горепосоченото въззивно решение в частта за присъдените в полза на М. М. П. – Х. разноски.

В частната жалба се сочи, че определението е недопустимо и неправилно, поради което се моли то да бъде обезсилено или отменено.

Ответната страна – М. М. П. – Х., чрез адв. О. Я., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е посочил, че молбата по чл. 248 ГПК на Х. Ц. и А. Ж. в частта, с която се иска изменение на въззивното решение за присъдените в полза на молителите разноски, е недопустима, тъй като те не са представили списък по чл. 80 ГПК. С решението си съдът не е пропуснал да се произнесе по разноските за първата и въззивната инстанция, вкл. е посочил, че няма доказателства за претендираните от ответника Ж. разноски във връзка с изначално недопустимия иск по чл. 135, ал. 1 ГПК, поради което е приел, че разноски за първата инстанция не следва да му се присъждат. Молителите са били освободени от заплащане на държавна такса по жалбата, а други разноски не са направили. Ответникът Ж. е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА за предоставена от него безплатна правна помощ на ответника Ц.. В представения по 1 въззивното дело договор за правна защита и съдействие от 24.11.2021 г. не е уговорена безплатна правна помощ, поради което възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА не е присъждано. Доколкото в случая с решението е налице произнасяне по въпроса за претендираните разноски, а молителите Ц. и Ж. не са представили списък по чл. 80 ГПК, подадената от тях молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в тази му част е преценена за недопустима и е оставена без разглеждане.

Молбата по чл. 248 ГПК на Х. Ц. и А. Ж. в частта, с която е поискано изменение на въззивното решение за присъдените в полза на М. П. – Х. разноски е приета за неоснователна, като на първо място е посочено, че молителите не са осъдени да ги заплатят солидарно. За да е налице солидарно осъждане, това следва изрично да е посочено в диспозитива на съдебния акт, каквото в случая липсва. Непосочването кой от ответниците каква част от разноските дължи означава, че същите дължат разноските по равно. Освен това, в о.с.з. на 16.04.2025 г. процесуалният представител на М. Х. е представил списък по чл. 80 ГПК с договор за правна защита и съдействие, като списъкът е предоставен на молителите за запознаване. В представения договор за правна защита и съдействие е удостоверено заплащането на адвокатско възнаграждение от 1 580 лв. и изрично е посочено, че договорът служи за разписка за извършеното плащане. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че не са налице основания за изменение на решението в частта за присъдените на М. Х. разноски за въззивното производство.

Обжалваното определение е правилно.

Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Законоустановеното правило е ясно и в същото време по приложението му е прието задължителното за съобразяване от съдилищата разрешение по т. 9 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК. Липсата на представен списък на разноските от страната води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в тази част, поради което такова искане е недопустимо. Процесуалният закон изрично изисква прилагане на списък пред всяка инстанция и то до точно определен момент - до приключване на последното съдебно заседание. От данните по делото е безспорно, че жалбоподателите не са представили списък по чл. 80 ГПК пред СГС, а в подадената частна жалба Ц. и Ж. не са и заявявали такива твърдения. При това положение, обжалваното определение в частта, с която молбата по чл.

248 ГПК е оставена без разглеждане, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Определението е правилно и в частта, с която е оставена без уважение молбата за изменение на въззивното решение относно присъдените в полза на М. М. П. – Х. разноски, направени пред първата и въззивната инстанция. Съдът е посочил, че към момента на завеждане на единия от двата иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет договора за покупко-продажба от 25.09.2015 г., ищцата е имала правен интерес, който впоследствие е отпаднал, но това не я лишава от правото й да иска присъждане на необходимо направените разноски за защитата си. Правилно също е посочено, че за разноските за въззивната инстанция, страната е представила надлежни доказателства за направените разходи. От представения пред 2 въззивната инстанция договор за защита и представителство от 07.01.2021 г. (л. 160) е видно, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 580 лв. Предвид това, възражението на жалбоподателите, че адвокатското възнаграждение не е реално заплатено от Х., е недоказано. Недоказано и неоснователно е и твърдението, че Ц. и Ж. са осъдени да заплатят солидарно присъдените разноски, тъй като такъв диспозитив съдебният акт не съдържа. Отговорността за заплащането на разноските за първата и въззивната инстанция от молителите на Х. е разделна, респ. всеки от тях дължи заплащане на по 1/2 от посочените в диспозитива на решението суми.

Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 263783/01.07.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 880/2021 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 561 гр. София, 06.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Частно касационно гражданско дело № 20258003104748 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. Х. Ц. и А. Н. Ж. срещу определение № 263783/01.07.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 880/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите молба по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 269191/06.06.2025 г., постановено по същото дело, в частта за присъдените в полза на молителите разноски. Със същото определение е оставена без уважение молбата им по чл. 248 ГПК за изменение на горепосоченото въззивно решение в частта за присъдените в полза на М. М. П. – Х. разноски.

В частната жалба се сочи, че определението е недопустимо и неправилно, поради което се моли то да бъде обезсилено или отменено.

Ответната страна – М. М. П. – Х., чрез адв. О. Я., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е посочил, че молбата по чл. 248 ГПК на Х. Ц. и А. Ж. в частта, с която се иска изменение на въззивното решение за присъдените в полза на молителите разноски, е недопустима, тъй като те не са представили списък по чл. 80 ГПК. С решението си съдът не е пропуснал да се произнесе по разноските за първата и въззивната инстанция, вкл. е посочил, че няма доказателства за претендираните от ответника Ж. разноски във връзка с изначално недопустимия иск по чл. 135, ал. 1 ГПК, поради което е приел, че разноски за първата инстанция не следва да му се присъждат. Молителите са били освободени от заплащане на държавна такса по жалбата, а други разноски не са направили. Ответникът Ж. е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА за предоставена от него безплатна правна помощ на ответника Ц.. В представения по 1 въззивното дело договор за правна защита и съдействие от 24.11.2021 г. не е уговорена безплатна правна помощ, поради което възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА не е присъждано. Доколкото в случая с решението е налице произнасяне по въпроса за претендираните разноски, а молителите Ц. и Ж. не са представили списък по чл. 80 ГПК, подадената от тях молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в тази му част е преценена за недопустима и е оставена без разглеждане.

Молбата по чл. 248 ГПК на Х. Ц. и А. Ж. в частта, с която е поискано изменение на въззивното решение за присъдените в полза на М. П. – Х. разноски е приета за неоснователна, като на първо място е посочено, че молителите не са осъдени да ги заплатят солидарно. За да е налице солидарно осъждане, това следва изрично да е посочено в диспозитива на съдебния акт, каквото в случая липсва. Непосочването кой от ответниците каква част от разноските дължи означава, че същите дължат разноските по равно. Освен това, в о.с.з. на 16.04.2025 г. процесуалният представител на М. Х. е представил списък по чл. 80 ГПК с договор за правна защита и съдействие, като списъкът е предоставен на молителите за запознаване. В представения договор за правна защита и съдействие е удостоверено заплащането на адвокатско възнаграждение от 1 580 лв. и изрично е посочено, че договорът служи за разписка за извършеното плащане. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че не са налице основания за изменение на решението в частта за присъдените на М. Х. разноски за въззивното производство.

Обжалваното определение е правилно.

Съгласно чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Законоустановеното правило е ясно и в същото време по приложението му е прието задължителното за съобразяване от съдилищата разрешение по т. 9 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК. Липсата на представен списък на разноските от страната води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в тази част, поради което такова искане е недопустимо. Процесуалният закон изрично изисква прилагане на списък пред всяка инстанция и то до точно определен момент - до приключване на последното съдебно заседание. От данните по делото е безспорно, че жалбоподателите не са представили списък по чл. 80 ГПК пред СГС, а в подадената частна жалба Ц. и Ж. не са и заявявали такива твърдения. При това положение, обжалваното определение в частта, с която молбата по чл.

248 ГПК е оставена без разглеждане, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Определението е правилно и в частта, с която е оставена без уважение молбата за изменение на въззивното решение относно присъдените в полза на М. М. П. – Х. разноски, направени пред първата и въззивната инстанция. Съдът е посочил, че към момента на завеждане на единия от двата иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет договора за покупко-продажба от 25.09.2015 г., ищцата е имала правен интерес, който впоследствие е отпаднал, но това не я лишава от правото й да иска присъждане на необходимо направените разноски за защитата си. Правилно също е посочено, че за разноските за въззивната инстанция, страната е представила надлежни доказателства за направените разходи. От представения пред 2 въззивната инстанция договор за защита и представителство от 07.01.2021 г. (л. 160) е видно, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 580 лв. Предвид това, възражението на жалбоподателите, че адвокатското възнаграждение не е реално заплатено от Х., е недоказано. Недоказано и неоснователно е и твърдението, че Ц. и Ж. са осъдени да заплатят солидарно присъдените разноски, тъй като такъв диспозитив съдебният акт не съдържа. Отговорността за заплащането на разноските за първата и въззивната инстанция от молителите на Х. е разделна, респ. всеки от тях дължи заплащане на по 1/2 от посочените в диспозитива на решението суми.