Решение № 12 от 03.01.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2081/2014
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 03.01.2017
- В сила
- 30.04.2020
- Състав
- ИЛИАНА ВАЛЕНТИНОВА СТАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 13, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 223, ал. 2 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И
Е
№ … гр. София, 03.01.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова при секретаря Е. К., като разгледа гр.д. № 2081/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищците Н.И.А., С.А.А. и И. А. А. твърдят, че при пътно транспортно произшествие настъпило на 28.02.2011г. в Р.Полша, в района на гр. Т., ул. Б. е причинена смъртта на А.А. А., дъщеря на първия ищец и майка на останалите двама. Твърдят, че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на Л.В., като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, който към този момент е бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „А.П.” АД. Поддържат, че от деликта са претърпели неимуществени вреди, изпаднали в силен шок, изживяли стрес, като и до настоящия момент изпитват непреодолима мъка и страдания от загубата на своята родственица. Считат, че справедливият размер на дължимото им се застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на по 195 583лева на всеки един от тях. Претендират и лихва за забава от датата на деликта- 28.02.2011г. до окончателното плащане, както и разноски.
Ответникът „А.П.” АД оспорва исковете.
Оспорва наличието на виновно противоправно поведение на посочения от ищеца делинквент, евентуално прави възражение за съпричиняване. Оспорва и размера на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно поведението на загиналия в причинна връзка, с което е настъпил вредоносният резултат.
С решение на Районна прокуратура в гр. Т. по преписка SRSD-698/11 е прекратено разследването на пътно- транспортно произшествие, настъпило на 28.02.2011г. в гр. Т., на ул. Бескидска, при което е починала от получените травматични наранявания А. А., като в мотивите на този акт е прието, че причина за настъпване на произшествието е неправилното поведение на пешеходката А. А., която е излязла внезапно на платното, точно пред движещия се в лявата лента за движение в посока гр. Т. лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, управляван от Л.В..
Относно механизма на настъпване на произшествието в настоящия процес са събрани като писмени доказателства изготвените в хода на наказателното производство докладна записка, протоколи за оглед на пътно- транспортно произшествие и на участвалото в него МПС, гласни доказателства чрез показанията на свидетелката Катя И., както и изготвените въз основа на тях съдебно- медицинска и авто- техническа експертиза.
Според показанията на свидетелката И. тя е сестра на починалата А. А., като по време на инцидента те били заедно.
Свидетелката сочи, че произшествието станало край гр. Т., в Р. Полша. Имали уговорка да ги вземат за работа във Варшава и чакали на пътя да ги вземе бус, като едната застанала от едната страна на платното, а другата- от другата страна, тъй като не знаели от къде ще дойдат да ги вземат. Край пътя имало банкет, а там където двете стояли и на двете места имало отбивки на пътя.
Платната за противоположно движение били разделени на това място само със затревена площ, без мантинела. Свидетелката сочи, че с доста висока скорост покрай сестра й преминала кола много близо до нея, закачила я с броня и я вдигнала във въздуха и се ударила в стъклото на колата. Свидетелката сочи, че чула голям шум и първо удара, а после спирачките на автомобила, който спрял много трудно.
След удара сестра й починала на място, като била паднала в тревата.
Свидетелката сочи, че по време на удара сестра й стояла странично на пътното платно и не е пресичала.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза в отговора на въпрос № 3 от анализа на аутопсията на трупа на починалата А. А. травматични увреждания, тяхната локализация и размери, категорично същата към момента на ПТП е пресичала пътната лента от дясно на ляво. Първоначалният контакт е осъществен между левия крак на пешеходката, който към този момент е бил упорен и предна дясна част на купето на автомобила, след което тялото е политнало към предния капак на автомобила, като главата се е ударила в десния горен ъгъл на предното панорамно стъкло, след което е последвала реакция на водача, който е извил волана на ляво. Вещото лице сочи, че ударът е настъпил в лявата лента на пътното платно.
Според заключението на авто-техническата експертиза, мястото на произшествието представлява път с две еднопосочни пътни платна разделен по цялата дължина от затревена лента, като от двете страни на мястото на произшествието има горски просеки. Пътят е част от европейски път Е75, който представлява продължение на ул. Б.. Според заключението на база оставените ясни спирачни следи може да се направи извод, че максималната скорост на движение на лекия автомобил в момента преди да се предприеме спиране е била 67км.ч.. На мястото на произшествието пътят е праволинеен с по две ленти за движение във всяка посока и междинна затревена ивица с широчина 4,5м.. Произшествието е станало непосредствено след кръстовище, на което автомобилите от напречния път имат право да завиват на дясно. В зоната на кръстовището, мантинелите на средната разделителна линия са умишлено прекъснати, като водачът на автомобила е имал възможност да наблюдава мястото от разстояние над 300м. Според заключението на вещото лице, в това число и отговорите му в о.с.з. проведено на 30.05.2015г., от уврежданията по автомобила и характера на уврежданията по тялото на починалата в заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, се прави категоричният извод, че ударът е бил челен, с дясна предна част на автомобила, в лявата лента на платното за движение, като движението на пешеходката към момента на удара е било бавно, а може и статично, като преди удара водачът е предприел маневра за заобикаляне от ляво, а в момента на удара е предприел спиране. Според заключението при движение на водача с установената скорост от 67 км.ч. и бавен ход на пешеходеца водачът е имал възможност да предотврати удара.
Налице е противоречие между показанията на свидетелката И. и изводите на вещите лица изготвили авто- техническата и съдебно- медицински експертизи в частта относно мястото на настъпване на удара и поведението на пешеходката А. А.. В тази част съдът кредитира заключението на експертизите, тъй като същите представляват научен извод направен при обективно приложение на научни методи на база констатациите на органите на полицията при огледа на местопроизшествието, съответно на медицинските органи при извършената аутопсия. Свидетелката И. е заинтересована от изхода на делото в полза на ищците, тъй като е дъщеря на първия ищец и леля на другите двама. Показанията на свидетелката в частта, че сестра й в момента на удара е била отстрани на пътното платно и не се е движела не се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което в тази част съдът не ги кредитира.
Според показанията на разпитания по делото по реда на регламент № 1206/2001г. Ш.К. той не е бил свидетел на произшествието, а е пристигнал след това, като свидетелят сочи, че произшествието се е случило в пиков час, при който движението в посоката, в която се е случило е било голямо.
Установява се от съдържанието на приложимото полско материално правно относно поведението на участниците в движението по пътищата, че според нормата на чл. 13 от полския Закон за движение по пътищата, пешеходецът преминавайки през платното е длъжен да запази особена предпазливост, като преминава през пешеходна пътека, а при липса на такава, да преминава само при условие, че няма да предизвика заплаха за безопасността на движението или затруднение на движението на превозните средства. Посочено е, че при пресичане извън пешеходна пътека или в място, което е на разстояние по-малко от 100м. между пешеходната пътека и кръстовище, пешеходецът е длъжен да отстъпи първенство на превозните средства и да върви по най- краткия път до противоположния ръб.
Според чл. 19 от полския Закон за движение по пътищата водачът на превозно средство е задължен да пътува със скорост осигуряваща владеене на превозното средство , като се имат предвид условията, при които движението се осъществява и по точно релеф на терена, състояние и видимост на пътя, състоянието и товара на превозното средство, атмосферните влияния и натовареността на движението. В чл. 20 е уредена допустимата максимална скорост, като в буква „в“ е предвидено, че на път с две платна с поне две ленти, за всяка посока допустимата максимална скорост е 100км.ч.. В чл. 3 от полския ЗДвП е предвидено, че участниците в движението по пътищата са длъжни да избягват всяко действие, което би могло да предизвика заплаха за безопасността на пътното движение и да изложи някого на вреда.
Предвид събраните по делото доказателства- писмени, гласни доказателства и приетите експертизи, съдът намира, че причина за настъпване на произшествието е както противоправното поведение на Л.В., като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, който е нарушил правилото на чл. 19 и чл. 3 от полския ЗДвП, така и поведението на пешеходката А.
А., която е нарушил правилото на чл. 13, ал.3 от полския ЗДвП.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно следствие.
В настоящия случай се установява, че пешеходната е предприела пресичане на път от европейската пътна мрежа, по който движението на моторни превозни средство е било натоварено и с висока скорост, при допустима максимална скорост от 100км.ч.. В участъка е имало добра видимост, както за автомобилистите, така и за пресичащите пешеходци. Съдът приема, че пешеходката е предприела пресичане със спокоен ход, като не е събразила скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* и с това си поведение е нарушила забраната с поведението си да не предизвиква заплаха за безопасността на движението. От своя страна водачът на лекия автомобил не е съобразил поведението си с видимата за него пешеходка на пътното платно и не е предприел своевременна маневра за намаляване на скоростта и спиране. Произшествието е станало на място, на което преминаването на пешеходци е предвидима възможност, предвид наличното в непосредствена близост на кръстовище, от страната по посока на движение на водача на лекия автомобил, просеки, както и наличието на прекъсване на мантинелата разделяща пътните платна.
Не е спорно между страните, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, водач на лекия автомобил.
Установява се от събраните по делото актове за раждане, че ищцата Н.А. е майка на починалата А. А., а ищците С.А. и И.А. нейни деца.
Разпечатката съдържа 38 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3c6c3604-8eb5-4558-aa48-cf556ae808b8