Решение № 20 от 17.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Кюстендил, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500399 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Н. М. К. ЕГН **********, с адрес:

************************, действаща чрез ***********************, насочена против Решение № 196/26.04.2024 г. по гр. д. № 76/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд e отхвърлил, като неоснователни, предявения от Н. М. К. срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 иск с правно основание чл. 439 ГПК, вр. с чл.124 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество следните суми: сума в размер на 697.66 лева /шестстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща главница по Договор за паричен заем № PLUS[1]01089589/31.08.2007 г., сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНАНС“ ЕАД и Н. М. К., ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2011 г., до окончателното плащане, сума в размер на 277.31 лева /двеста седемдесет и седем лева и тридесет и една стотинки/, представляваща начислена възнаградителна лихва за периода от 30.01.2008 г. до 30.06.2009 г., сума в размер на 246.15 лева /двеста четиридесет и шест лева и петнадесет стотинки/, представляваща начислена мораторна лихва за периода от 29.02.2008 г. до 21.12.2010 г., както и сумата от 125.00 /сто двадесет и пет/ лева-разноски 1 за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.10.2011 г. по ч.гр.д.№ 1098/2011 г. по описа на СРС, поради погасяването на вземанията по давност. Осъдил е Н. М. К. да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща сторените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната страна навежда доводи за неправилност, породена от незаконосъобразността, на обжалвания съдебен акт. Счита, че предявеният иск е основателен. Твърди, че първоинстанциониият съд неправилно бил приел, че въззивната страна претендира недължимост на вземанията по изпълнителния лист изцяло, поради погасяването им по давност, без да съобрази заявеното искане за установяване недължимост на вземанията, поради извършено частично плащане, а за друга част, поради погасяването им по давност, предвид което и не се бил произнесъл дали и каква част била погасена, чрез плащане.

Сочи липса на материалноправна легитимация на дружеството да претендира вземането, доколкото в производството не са представени доказателства, че вземането, което се претендира, било придобито от него. Подчертава, че не било обсъдено възражението на въззивната страна относно твърдяното прехвърляне, като не били представени и доказателства за уведомяването на длъжника, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД за да се приеме, че той бил обвързан с него.

Сочи, че погасителната давност съгласно нормата на чл. 115, б. „ж” ЗЗД и посочената тълкувателна практика, била спряла за времето, през което било налице висящо изпълнително производство, като след прекратяването му предпоставката за спирането й била отпаднала. Сочи още, че новата давност започва да тече от момента на прекратяването на производството, респективно от изтичането на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от датата 26.06.2015 г. или от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие, тъй като значението на последиците от осъществените факти се преценявали с оглед тълкувателния акт, който бил действащ към момента на настъпването на тези последици.

Изпълнителното производство било прекратено на 03.02.2014 г., доколкото датата на последното валидно изпълнително действие била на 03.02.2012 г., представляващо налагане на запор върху банковите сметки, със съобщения, изготвени на 27.01.2012 г., което било получено най - късно на 03.02.2012 г., а последващото такова, представляващо запор върху пенсията, със съобщение № 062615/06.03.2014 г., което било получено на 12.03.2014 г. Сочи, че по делото били постъпили плащания от длъжника, но това обстоятелство не прекъсвало давността, тъй като не представлявало признание и на непогасената част в резултат на сключено между страните споразумение. Сочи съдебна практика в същата насока.

Твърди, че за да е налице признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. ”а” ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите. Излага аргументи в насока, че плащането от длъжника на вноски 2 по изпълнителното дело без споразумение или молба за разсрочване, в които да е посочен целият размер на дължимото вземане, за да се приеме, че е налице признание, не възпрепятствало и не поставяло кредитора в обективна невъзможност да поиска или предприема, чрез съдебния изпълнител изпълнителни действия за неплатената част, целящо по - бързото събиране на вземането, като противното би целяло от страна на кредитора утежняване положението на длъжника, чрез начисляване на допълнителна лихва, още повече, че в случая постъпващите суми не са ежемесечни. Предвид това счита, че погасителната давност е започнала да тече на 03.02.2014 г. и следвало, че е била изтекла на 03.02.2019 г.

Дори и да се приемело за правилно възприетото от първоинстанционния съд виждане, че погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., то отново се обуславял извод, че искът бил основателен. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че подадените след прекратяването на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК молби, с посочен в тях способ, независимо дали са осъществени от съдебния изпълнител прекъсват погасителната давност. Сочи съдебна практика в същата насока.

Твърди, че първоинстанционният съд не бил съобразил и изследвал, съобразно доказателствата, дали с поведението си, кредиторът не е изразил воля за изоставяне на намерението си за осъществяване на исканите способи и десезиране на съдебния изпълнител, доколкото не били заплатени авансовите такси, дължими за осъществяване на способите, посочени в молбите.

Твърди, че ответното дружество било подало молба от 09.03.2017 г. за конституирането му като взискател по делото, в качеството на правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, което искане не прекъсвало погасителната давност.

Сочи, че с подадената молба за конституирането на ответната страна по изпълнителното дело е посочен изпълнителен способ, като не се установява да е платена авансово дължимата такса за осъществяването му, поради което същата не можело да бъде приета за редовна, в тази си част. Предвид това счита, че тази молба, в частта, в която е искано предприемането на изпълнителен способ не била породила правна последица, независимо, че съдебният изпълнител бил насрочил опис, за което на длъжника е изпратено съобщение /съобразно констатацията на първоинстанционния съд/, но не бил осъществен, което действие било нищожно. Твърди, че неосъществяването на описа не бил по вина на длъжника, което не следвало да се приема като неблагоприятна и негативна последица. Сочи и съдебна практика в същата насока.

Налице бил и същият извод от подадената молба за извършване на справка в регистъра на БНБ за наличие на новооткирити банкови сметки и налагането на запор върху вземанията по сметки, открити в „БАНКА ДСК“ ЕАД. Тази молба била нередовна поради незаплащане на авансово дължимата за осъществяването на способа такса.

Подчертава, че била подадена молба от кредитора на 19.06.2018 г., с която бил поискан друг способ, но същият не бил осъществен, а и не била заплатена авансово 3 дължимата вноска. Била подадена и последваща молба от кредитора на 16.01.2019 г. за насрочване на опис, оценка и публична продан, като не била заплатена дължимата такса и не били налице доказателства, установяващи заинтересованост от кредитора за размера на дължимата авансова такса и причината, поради която исканото действие не се предприемало и молбата била оставена без разглеждане. При това изложение въззивникът прави извод за необоснованост на обжалваното решение, поради неправилна преценка на решаващия съд на събраните по делото доказателства. Сочи, че делото било образувано през 2012 г., като не били налице данни към датата на подаване на молбата, с която се иска съдебният изпълнител да замести първоначалния взискател с въззиваемото ТД - 09.03.2017 г. да са се запознали със съдържанието на изпълнителното дело и осъществените по него действия, респективно. размера на събраната сума. Сочи, че датата на подаване на молбата за заместване на взискателя по делото - 09.03.2017 г. била дата, последваща датата на постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК - 26.06.2015 г., с което ОСГТК на ВКС бил приел, че изпълнителното дело се прекратявало по право, при бездействие на взискателя от две години и актът на съдебния изпълнител за прекратяването му не бил от значение, от което следвало, че правоимащият кредитор е запознат с вече действащата и действала и към онзи момент съдебна практика, включително и тази по чл.

290 ГПК. Не били налице данни за заинтересованост относно действията, предприемани по изпълнителното дело към датата на подаване на молбата, още повече, че с изрична молба е поискано предприемане на действия. Не били налице данни да са заявили желание за запознаване със съдържанието на делото. Счита, че с оглед изложеното, първоинстанционният съд неправилно е преценил доказателствата по делото, съобразно приложената от него съдебна практика, като давността за непогасената по изпълнителния лист част, чрез плащане е изтекла на 03.02.2019 г., респективно на 26.06.2020 г., които дати били предхождащи по време датата на образуване на последващото изпълнително дело с № 1865/2021г. по описа на ЧСИ Василева, прието за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Костов, като поисканите от взискателя изпълнителни действия по изпълнително дело № 916/2012 г. на ЧСИ Митев след прекратяването му, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не били породили правна последица и не били прекъснали течащата погасителна давност.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена въззивната жалба, като се признае за установено, че въззивната страна не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД претендираните вземания. В условията на евентуалност се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещнaтa странa – ответник в първоинстанционното производство – „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТЪМНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2 чрез ю.к. И.С., с 4 който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Счита, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което следвало да се обсъдят единствено доводите във връзка с неговата правилност. Сочи, че правилно първоинстанционният съд бил приел за начален момент на давността - 26.06.2015 г. тъй като тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК следвало да се прилага във времето след неговото постановяване, като преди това релевантно за разрешаване на съществените по делото въпроси се явявало ППВС № 3/18.11.1980 г. При действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителна давност не е текла относно вземанията, за които е имало висящо изпълнително производство. Сочи извършените изпълнителни действия, насочени срещу длъжника - на 09.03.2017 г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТЪМНТС БГ“ ЕАД било депозирало молба за конституиране като взискател по делото, в качеството на правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. На 10.04.2017 г. и във връзка с молбата за конституиране, до длъжника било изпратено съобщение, с което освен за конституирането на новия взискател в производството, бил уведомен и че е насрочена дата за опис, оценка и публична продан на имота. На 13.09.2017 г. била входирана молба от взискателя за извършване на справка в регистъра на БНБ за наличие на новооткрити банкови сметки на името на длъжника и налагането на запор върху вземания по сметки, открити в „БАНКА ДСК“ ЕАД и всички новоустановени. На 19.06.2018 г. в кантората на ЧСИ била входирана молба за извършване на справка в регистъра на БНБ и справка за наличие на сключени трудови договори от длъжника. ЧСИ бил извършил и двата вида справки, но не бил предприел последващи изпълнителни действия, насочени към принудително събиране на вземането. На 16.01.2019 г. в кантората на ЧСИ била входирана още една молба за насрочването на дата за опис, оценка и публична продан в дома -отново без разглеждане от съдебния изпълнител. През 2021 г. било прекратено изпълнителното дело по описа на ЧСИ Н.М., като въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново дело по описа на ЧСИ Анелия Василева по изрична молба, с която били изисквани извършването на редица изпълнителни действия. Давността била прекъсната с депозирането на нарочна молба за образуване и извършване на изпълнителни действия. Твърди, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ била редовна и водела до прекъсване на погасителната давност в полза на кредитора. Твърди, че насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било валидно изпълнително действие, което изграждало съответния способ и прекъсвало погасителната давност. Сочи съдебна практика в същата насока. Счита, че не било необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Цитира съдебна практика в същия смисъл.