Определение № 659 от 18.09.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 659 гр. София, 18.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902473 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 261615 от 12.05.2022г. по в.т.д. № 10757/2019г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 63576 от 12.03.2019г. по гр.д.

№ 29399/2016г. на Софийски районен съд, с което „Контрол-П“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ателие Чупетловски“ ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД, сума от 10 000 лева, представляваща възнаграждение по договор за проектантски услуги за изработване на хидромелиоративна-конструктивна част от инвестиционен проект в работна фаза за обект „Корекция на река Марица в регулацията на град Костенец от моста на ул.“Цариградско шосе“ до заустването на река Очушница – етап 1“, ведно със законната лихва за забава от 23.12.2015г. до окончателното плащане, както и 1 444. 50 лева изтекла лихва за периода от 22.07.2014г. до 22.12.2015г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и исковете за главницата над уважения размер от 10 000 лева до пълния предявен размер от 22 948. 75 лева и за изтеклата лихва за разликата над уважения размер от 1 444. 50 лева до пълния предявен размер от 5 097. 16 лева, съответно за период от 17.10.2013г. до 21.07.2014г., със законната лихва от 23.12.2015г. върху сумата над размера от 1

10 000 лева, са били отхвърлени.

С подадена касационна жалба „Ателие Чупетловски“ ЕООД обжалва решението на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд за отхвърляне на исковете на дружеството по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в пълните предявени размери.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд формално е приложил разпоредбата на чл. 162 от ГПК, но тя не е следвало да намери приложение, тъй като по делото са били събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че претенцията е установена по размер – изслушаните експертизи и показанията на свидетеля М. В., дадени в открито съдебно заседание на 06.06.2018г. Не става ясно въззивното решение на кои точно събрани в хода на процеса доказателства се основава. Не са направени самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи, липсват направени изводи на база доказателствата. На основание показанията на свидетеля В. следва да бъде прието още, че изискуемостта на вземането на касатора е настъпила на 17.10.2013г., в който момент ответникът вече е разполагал със средствата, дължими от община Костенец, и това е правилната дата, на която ответникът е изпаднал в забава и от която дължи обезщетение.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора „Ателие Чупетловски“ ЕООД въпроси са:

2

1. Следва ли експертизата да е първият способ, посредством който съдът да установи какъв е размерът, за който искът следва да бъде уважен, едва ако не се изискват специални знания за това или експертизата не успява да установи размера, съдът свободно да вземе преценка?

Касаторът се позовава на разрешението в решение № 175 от 06.06.2011г. по гр.д. № 1242/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., в противоречие с което е постановено въззивното решение.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира недоказани?

Касаторът счита, че въззивното решение противоречи на мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г., решение № 344 от 21.09.2012г. по гр.д. № 862/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 127 от 05.04.2011г. по гр.д. № 1321/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 554 от 08.02.2012г. по гр.д.

№ 1163/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 194 от 18.06.2013г. по гр.д. № 1100/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 324 от 22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

3. Каква е ролята на фигурата „ръководител проект“ в хода на процедура по инвестиционно проектиране? Съставлява ли посоченото лице част от проектантския състав по всяка една част от инвестиционния проект и притежава ли авторски права върху съответната част?

4. Как следва да бъде определено възнаграждението на „ръководителя проект“ при липсата на писмен договор между страните?

5. Следва ли дължимата сума към посоченото лице да бъде част от общия договорен размер на инвестиционното проектиране или последният има право да получи част от възнагражденията на подизпълнителите, натоварени с изработването на отделните части на проекта?

6. При служебно разпределяне от страна на съда на дължимо възнаграждение по договор за изработка и при липса на писмен договор между страните, допустимо ли е в полза на лице в ролята на „ръководител проект“ да бъде отнесено повече от 50% от минимално определеното възнаграждение за проектиране на съответната част от конкретен инвестиционен проект? Какво би било справедливото разпределение между 3 посочените лица „ръководител проект“ – проектант, при евентуален положителен отговор на съда, че ръководителят проект има право да получи част от възнагражденията на подизпълнителите, натоварени с изработване на отделните части от проекта?

Относно отговорите на четирите въпроса касаторът счита, че ще дадат възможност за развитие на правото – създаване на константна съдебна практика и бъдещо еднообразно решаване на съдебните спорове със сходен предмет.

Касаторът намира въззивното решение за очевидно неправилно по основанията, подробно изложени в касационната жалба.

От „Контрол-П“ ЕООД, насрещна страна по жалбата на „Ателие Чупетловски“ ЕООД, е постъпил отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийския районен съд за присъждане на главница от 10 000 лева, със законната лихва за забава от 23.12.2015г. до окончателното плащане, както и 1 444. 50 лева изтекла лихва за периода от 22.07.2014г. до 22.12.2015г., е подадена насрещна касационна жалба от „Контрол-П“ ЕООД, също с оплаквания за неправилност. Неправилно въззивният съд е приел, че страните са обвързани от действителен неформален договор. При сключване на договора не е била спазена писмената форма за действителност по чл. 160, ал.

2 от ЗУТ и чл. 29, ал. 1 от ЗКАИИП. Доколкото нищожността произтича от неспазване на формата на сделката, дори без нарочно възражение от страните съдът е бил длъжен да се произнесе в мотивите относно валидността на сделката и да съобрази липсата на форма за действителност. Съставената фактура от 13.12.2010г. не може да преодолее липсата на форма на договора.

Необосновани са изводите на съда относно това кой е страна по договора за проектиране. Съгласно съставените актове и протоколи по време на строителството и върху техническия проект като проектант е посочена инж.

Майя Чупетловска. Необосновани са изводите на въззивния съд относно 4 размера на дължимото възнаграждение.

Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката, включително задължителна, на Върховния касационен съд и Върховния съд (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК).

Формулираните от касатора „Контрол-П“ ЕООД въпроси са:

1. Длъжен ли е съдът служебно да следи и да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правна сделка, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?

Според касатора въззивното решение е в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС.

2. Налице ли е идентичност между физическото лице и юридическото лице, на което физическото лице е едноличен собственик на капитала; какъв е дължимият стандарт за доказване от кого е изпълнено в случаите, в които се твърди, че юридическото лице е предоставило услуги чрез физическото лице – едноличен собственик?

Касаторът се позовава на решение № 133 от 03.02.1998г. по гр.д. № 582/1997г. на ВКС, V г.о.

3. Дали неизлагането на конкретни мотиви относно доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства нарушава изискването за обоснованост и мотивираност на съдебния акт; в какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 от ГПК, чл. 236, ал. 2 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение?

Касаторът се позовава на постановление № 1/13.07.1953г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и каузална практика, намерила израз в решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 94 от 5

28.03.2014г. по гр.д. № 2623/2013г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС,ТК, ІІ т.о., решение № 344 от 21.09.2012г. по гр.д. № 862/2011г. на ВКС, ГК, ІV го., решение № 127 от 05.04.2011г. по гр.д. № 1321/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 554 от 08.02.2012г. по гр.д. № 1163/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 194 от 18.06.2013г. по гр.д. № 1100/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Поради нарушен, според касатора, основен правен принцип във връзка с несъобразяването на неспазената форма относно договора за проектиране, въззивният съд е постановил решение, което е очевидно неправилно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

От насрещната страна по жалбата „Ателие Чупетловски“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни, като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване относно жалбата на „Ателие Чупетловски“ ЕООД, съдът приема следното:

С исковата си молба по делото, подадена на 22.12.2015г., „Ателие Чупетловски“ ЕООД е поискало да бъде осъдено дружеството „Контрол-П“ ЕООД да плати сумата от 22 948. 75 лева останало дължимо възнаграждение за извършени проектантски услуги - изработване на хидромелиоративнаконструктивна част от инвестиционен проект в работна фаза за обект „Корекция на река Марица в регулацията на град Костенец от моста на ул.“Цариградско шосе“ до заустването на река Очушница – етап 1“. Съгласно посоченото в исковата молба ответникът е бил изпълнител по договор за 6 проектиране, сключен с община Костенец, във връзка с кандидатстване пред Министерство на регионалното развитие и благоустройството за финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013, Приоритетна ос „Местно развитие и сътрудничество“, операция 4.1 „Дребномащабни местни инвестиции“ по Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Подкрепа за дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения в 178 малки общини“, с ръководител на инвестиционния работен проект инж.